The secret of the Italian mafia

Сватба?

-Къде отиваме?-попитах, а той се изкикоти тихо.

-Изненада.-отговори, а аз се обърках.

-Ще се върнем до час и половина, нали?-зададох още един въпрос, но той не отговори.-Роберто?-настоях за отговор, но такъв и не получих.

-Просто се наслади на пътуването.-отвърна игнорирайки въпроса ми. Нямаше какво друго да направя, освен да го послушам. Облегнах се удобно на седалката и забих поглед през прозореца. Караше по непознат за мен път, въпреки че за мен повечето пътища в Милано са все още непознати. Отби колата от асфалтирания път и започна да кара по черен път с доста дупки. Къде по дяволите ме довлече?

-Ще ме убиваш ли?-попитах с шеговит тон, но от негова страна не получих нищо. Дори лек кикот, абсолютно никаква реакция, което малко ме притесни.

Спря колата пред някакво езеро и слезе. Направих същото и застанах до него. Италианецът се подпря на капака на автомобила и скръсти ръце пред гърдите си. Забих поглед в лицето му и очаквах да ми обясни защо сме тук, но той не отронваше и думичка. Беше забил поглед в земята и подритваше някакво камъче. 

-Роберто?-казах с настоятелен тон и успях да привлека вниманието му. Тишината започваше да ме изнервя вече.-Ще ми кажеш ли какво става?

-Аз...говорих с баща ми.-продума тихо и отново заби поглед в земята.

-И?-подканих го да продължи.

-И той иска да се оженим.-отвърна, а аз не знаех как да реагирам на това.

-Той какво?-попитах, защото не бях сигурна дали чух правилно.

-Иска да направим сватба. За него ако те обичам достатъчно, значи съм готов да се оженя за теб.-обясни. Не знаех какво да кажа. Това ми дойде като гръм от ясно небе. Как така ще се омъжа за него? Да се преструваме на двойка е едно, но да се омъжа за него вече е прекалено.-Вероника?-щракна с пръсти пред лицето ми.

-К-как така иска сватба? Сериозно ли ще се оженим?-започнах да задавам въпроси, а момчето пред мен просто въздъхна.

-Ще опитам да направя всичко по силите си да не вдигаме сватба.-отвърна и прекара пръсти през буйната си коса. Настъпи тишина, а аз осмислях цялата тази абсурдна информация. Исках животът ми да стане по-вълнуващ, но чак пък да стигне до сватба мисля, че е прекалено.-Спокойно, няма да позволя на ситуацията да попречи на учението ти в университета.-постави ръка върху рамото ми в опит да ме успокои, а аз се усмихнах слабо.

-Тогава ще е добре да тръгваме.-намекнах му, защото наистина щях да закъснея.

-Разбира се.-кимна и ми отвори вратата, за да се кача в колата. Заобиколи и се качи на шофьорското място. Потегли и пусна радиото за атмосфера. През целия път към университета мислех за сватбата. Колкото и да съм любопитна не бих се омъжила за някого просто така. Надявам се Роберто да промени решението на баща си или поне да забави ситуацията възможно най-много.  Какво ще обяснявам на нашите, ако наистина се стигне до сватба? Мамка му, в какво се забърках?