The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/69\

- Готово.- казах аз, а Юнги ме целуна по врата, след което направи някаква физиономия.

- Какво?- попитах аз объркано.

- Усетих вкусна на нещото, с което се мажеше.- каза той, а аз се засмях и го целунах нежно.

- А, сега вкуса е по-хубав.- каза той и се усмихна, а аз се засмях. Станахме и аз си извадих дрехи от гардероба, като се преоблякох набързо.

- Няма ли да се преоблечеш?- попитах аз, а Юнги тръгна към стаята си и след малко се върна.

- Готов съм!- каза той и аз кимнах, след което започнахме да слизаме надолу по стълбите и отидохме в кухнята.

- Добро утро.- поздравихме ние с Юнги.

- Добро да е!- казаха майка ми и баща ми. Майка ми сложи за ядене и след това седна на масата.

- Брат ти пак изхвърча от вкъщи и отиде някъде с приятелите си.- оплака се майка ми, а аз се засмях.

- Казах му тази вечер да се прибере по-рано, за да вечеряме семейно и да се запознае с Юнги.-обясни майка ми, а аз кимнах.

Хранехме се бавно и си говорехме. Майка ми ми обясняваше някакви неща, а Юнги и баща ми си говореха за някакви работи, като риболов, коли, работа и още такива.

Наистина се радвам, че се разбират, а и Юнги вече се отпусна и свикна с обстановката и нашите.

След малко се нахранихме, баща ми и Юнги седнаха на люлката на терасата, а аз и майка ми започнахме да разтребваме масата.

- Не е ли много нисък?- каза изведнъж майка ми, а аз я погледнах лошо.

- Нали ти самата каза, че и баба не е харесвала татко защото е нисък, а сега казва, че той е най-добрият?!- казах аз раздразнено.

- Пък и Юнги е висок колкото татко.- казах аз.

- Добре де, добре! Не ми се ребчи!- каза майка ми и ме погледна лошо.

- Мамо, и да искаш и да не искаш, аз ще си остана с Юнги, защото наистина го обичам.- казах аз и тя ме погледна с вече смекчен поглед.

- Щом го обичаш...не мога да ти кажа нещо лошо.- каза тя.

- За мен важното е...че той ме обича.-казах аз, като погледах към прозореца и видях Юнги да се смее с баща ми.

- Щом се о обичате няма да ви преча, имате благословията ми!- каза майка ми и се прегърнахме. Знаех си, че ще го харесат...все пак той е единствения.

След малко с майка ми бяхме готови, седнахме на дивана и тя започна да ми показва нещо на телефона си, а аз гледах телевизия.

Изведнъж Юнги и  баща ми влезнаха вкъщи с усмивки и майка ми рязко стана от дивана.

- Хайде да идем до мола за дрехи!- каза тя, като хвана баща ми под ръка, а той човека се стресира.

- Как ти хрумват такива неща...не знам.-казах аз, а баща ми какво да прави?-взе си нещата човека и тръгна към колата, а майка ми отиде в стаята, за да се оправи.

Юнги седна до мен на дивана и започна да гледа към телевизора, като преметна ръката си зад раменете ми и ме целуна по бузата.

- Сега...какво ще правим, когато сме сами?- прошепна ми той,  а аз усетих как цялата настръхнах.

- Ти-

- Аз излизам!- прекъсна ме майка ми, а ние й се усмихнахме. След малко се чу как входната врата се затваря, а Юнги стана от дивана и ме вдигна във въздуха.

Увих краката си около кръста му и той тръгна нагоре по стълбите бавно, докато целуваше врата ми нежно.

Дъхът му галеше леко кожата ми и това ме влудяваше адски много.

Вече бяхме на втория етаж и Юнги влезна в стаята ми, като ме остави на леглото и легна върху мен. Започна да смуче кожата ми около ключиците ми. Знаеше местата, на които нямаше да се вижда нищо, затова се възползваше точно от тях.

Изведнъж...