The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/54\

Юнги ме погледна, след което ме прегърна и започна да оставя малки целувчици върху устните ми. След време започна да целува цялото ми лице, а аз стоях мирно със затворени очи.

След време и двамата спряхме с всичко и сега просто лежахме и се прегръщахме, докато някой не се провикна от долния етаж.

С Юнги въздъхнахме, след което станахме и започнахме да се оправяме. Не след дълго бяхме готови и тръгнахме надолу по стълбите.

Отидохме при другите и седнахме на масата, за да закусим. Започнахме да се храним, а другите казваха какво трябва да правим и да вземем за вечерта.
Не след дълго се разбрахме кой какво ще прави и продължихме да ядем.

Не след дълго се наядохме и наприказвахме. Станахме от масата и започнахме да я оправяме.

Момчетата седнаха в хола, а ние измихме съдовете и си приказвахме с момичетата малко.

След малко отдидохме в хола и седнахме до момчетата, като има казахме, че трябва да идат до магазина, за да вземат за пиене.

Те започнаха да се оплакват, че само ги караме да вършат всичко и казаха, че след малко ще отидат. Аз направих знак на момичетата да идем в кухнята, за да им кажа нещо и те кимнах без да се издават.

Станахме и тръгнахме към кухнята, като оставихме момчетата да гледат мача, който бяха пуснали.

- Какво стана, защо ни повика?- попита ме Ивайла объркано.

- Щом се оплакват, че те вършат всичко сега ние ще идем и ще вземем нещата, а после няма да им говорим!- казах аз.

- Да, точно така! Ще свършим всичко, а после няма д ами говорим.- каза Юна и всички започнахме да се смеем.

- Ето, че пак го измислихме!- каза Саша.

- Така е!- каза Криси.

- Сега ще видят те от къде изгрява слънцето!- добави Дияна.

- Хосок ще се чуди къде се намира.- каза Миа.

- Хайде тогава, оправяме се и след 5 минути се чакаме на задния двор, но нищо няма да казвате на никого и ако звъннат няма да вдигаме.

Всички кимнаха и тръгнахме бавно нагоре по стълбите. Взехме си нещата и след малко започнахме да слизаме надолу по стълбите.

Една по една започнахме да излизаме на задния двор. След малко всички се събрахме и минахме отпред, след което излезнахме от двора и започнахме да вървим към супермаркета.

Вървяхме и се смеехме. Ивайла ни разказваше вицовете, които Джин й е разказвал. Ние започвахме да се смеем, а Ивайла ни се караше, защото тя каза, че ни ги разказва, за да й ги обясним, защото тя не ги е разбрала.

Ние продължавахме да се смеем, а Ивайла започваше да се тръшка, като малко дете.

След което Дияна започваше да й обяснява и накрая тя разбираше.

Не след дълго стигнахме до супермаркета. Взехме една количка и влезнахме вътре. Всички хора от магазина започнаха да ни зяпат.

Но не се и учудвам, Ивайла викаше, Юна и тя се включваше. С Миа се привиквахме от края на магазина и всички ми гледаха сякаш сме луди.

Започнахме да слагаме всичко нужно в количката и тогава момчетата започнаха да ни звънят.

- Т'ва на всички едновременно звънят!- каза Ивайла и се засмяхме.

В целия магазин започнаха да се чуват звъненията на телефоните ни, а ние се смяхме.

След малко една жена от персонала ни направи забележка, че ще ни изгонят и ние намалихме телефоните, след което започнахме да си приказваме тихо.

След време бяхме взели всичко нужно и тръгнахме към касите. Наредихме се на опашката.
Някои от момичетата минаха от другата страна, за да не правим още по-голяма опашка.

След дългото чакане на касата дойде и нашия ред. Касиерката започна да маркира нещата и не след дълго всичко беше маркирано и в чантите.

Платихме, след което всички взеха по една торба и излезнахме от магазина, като се отправихме към вкъщи.

Кой знае сега момчетата колко са притеснени, но ако си бяха виновни.

Човек не може да ги накара да свършат нещо.