The secret of the Italian mafia

Подозрително държание

-Късметлийка! А аз дори и звездите да му сваля, няма да ме погледне.-измрънка едва разбираемо.

-Не се ли занимаваш с Илай?-попитах и отново получих смях от нейна страна.

-О, моля ти се! Илай просто отбива времето. Прекарахме една вечер заедно и сега е голяма лепка.-отговори, а аз се изненадах. Защо тогава си играе с него? Въпреки, че и той не е невинен.

-Ясно.-въздъхнах и огледах залата. Срещнах погледа на Райън и се усмихнах. Той също изви устните си в усмивка и ми намигна. Тримата тръгнаха към нас, а Пайпър измрънка нещо.

-Светата Троица пристига.-извъртя очи. 

-Как сте, момичета?-попита Илай и седна до Пайпър, като я целуна по бузата, а тя направи недоволна физиономия, но бързо я прикри.

-Къде беше?-обърна се към Райън, а той огледа залата замислено преди да отговори.

-Навън да подишам малко чист въздух.-отговори и се усмихна леко. Кимнах съмнително и взех чашата си от бара, за да отпия от коктейла си.

Не знам дали е от алкохола, който тече във вените ми или наистина тук има нещо, което аз не знам. Всички са ми доста подозрителни. Летяхме до тук с частен самолет, скъпи коли, луксозни хотели, казина.... Не ми звучи като нещо нормално, което един обикновен човек би направил. Дори бъркат името на Райън доста често с Роберто. Защо всички го бъркат с Роберто? Не ми се струва никой да не е запомнил името на приятеля си. Аз го познавам от най-скоро и нито веднъж не съм сбъркала името му. 

-За какво се умисли?-прекъсна ме синеокото момче, което беше седнало до мен.

-За университета. Нищо сериозно.-излъгах, а той просто кимна и отпи от чашата си.

Загледах се в него. Облечен така, не изглеждаше като обикновеното момче, с което се запознах в кафенето, а по-скоро на мъж с доста тайни. Отместих погледа си от него и го преместих върху Лари, който си гледаше постоянно телефона, но от време на време хвърляше поглед върху Илай и Пайпър. Обърнах се и към тях, а те си говореха нещо. Илай ме погледна и направи знак на блондинката пред него да млъкне. Какво се случва тук? Може би и аз имам нужда да подишам малко свеж въздух.

-Ще изляза за малко навън.-уведомих Райън.

-Искаш ли да дойда?-предложи, но поклатих отрицателно глава.

-Не, няма нужда. Връщам се веднага.-усмихнах се леко и тръгнах към изхода.

Бутнах тежката врата и излязох навън. Тротоарът бе осветен от светлините на казиното, а навън нямаше почти никой. Беше пусто, само двете горили на входа, които пазеха бяха единствените хора с мен.  Имаше пейка на няколко метра от казиното и седнах на нея. Тя, за разлика от пространството пред казиното, което бе осветено, се намираше на по-затъмнена част, където трудно можеш да видиш, че има пейка изобщо тук. Загледах се в улицата пред мен и в този момент черен джип спря до казиното. Бащата на Райън-Фабиано и бащата на Пайпър и Микеле скязоха от него, като си говореха доста оживено.

-Струва ми се, че синът ти се дърпа от плана?-каза господин Капалди.

-Не се притеснявай за Роберто! Държа всичко под контрол.-отвърна му Фабиано, а аз вече бях убедена, че тук нещо не е, както трябва. Едно е приятели да ти объркат името, но собственият ти баща също да го направи вече става прекалено подозрително. Трябва да проведа сериозен разговор с Райън. Ако това му е името изобщо. Изправих се от мястото си и се насочих към входа на казиното, но в този момент Райън излезе побеснял. Ходеше бързо и дори ме подмина.

-Райън?-извиках, но той продължи да ходи.-Райън!-тръгнах след него, но той отказваше да ме чуе.-Чакай!-пореден неуспешен опит, но нямаше да се откажа.-Роберто де Лука, спри на място и се върни тук, за да ми обясниш всичко!-след тези мои думи момчето, което преследвах спря и се обърна бавно към мен.

-От...от къде знаеш?-попита тихо, едва доловимо. Направих няколко крачки напред към него, а той изглеждаше изплашен и объркан.

-Това няма значение!-отвърнах, а той присви очи и се приближи по-близо до мен.

-Кой ти каза?-изсъска.

-Никой!-отговорих.

-Кой ти каза?-изкрещя в лицето ми, което ме ядоса още повече.

-Никой не ми каза! Илай няколко пъти се е изпускал и те е наричал Роберто, Пайпър също,  си помислих, че е някаква грешка, но когато собственият ти баща те нарече така, тогава се убедих, че има нещо.- повиших тон, а той прекара пръсти през косата си.

-Мамка му, мамка му, мамка му!-ругаеше, докато вървеше напред-назад.-Не трябваше да разбираш така.

-Какво?-попитах объркано.

-Не трябваше изобщо да разбираш!-извика.

-Ще ми обясниш ли какво се случва или да си хвана такси и да отида в хотела при леля и чичо?-скръстих ръце и зачаках отговора му.

-Ще ти обясня, но нека се върнем в хотела.-въздъхна и хвана ръката ми. Задърпа ме към колата и се качихме, а той запали и потегли. Нямах представа с какво може да е свързано всичко това, но се надявам да разбера истината.