The secret of the Italian mafia

Казиното

-Добре, казиното ни очаква. Да тръгваме.-баща ми огласи фоайето и всички изляозхме от хотела.

Качихме се по колите и потеглихме към казиното на шефа на мафията, който случайно ми беше и баща. Очертава се една интересна, както и напрегната вечер. Никога не съм си и помислял, че ще изрека това, но предпочитам да работя цял ден в кафенето на Рафаел, отколкото да вися в това казино. Надявам се всичко да мине нормално, без боеве или стрелби. И разбира се, Микеле да си държи езика зад зъбите, защото няма да се смиля над него и ще му разбия грозната мутра в стената.

Лари паркира пред сградата с многото светлини, които осветяваха по-голямата част от площада. Отвън изглеждаше примамливо, но влезеш ли веднъж ставаш зависим завинаги. Баща ми си имаше тактика, която успяваше да залъже жалките идиоти. Който идва за първи път в казиното, печели дадена сума пари, за да се зариби и да си помисли, че го бива, но след това губи всичко и става длъжник на казиното. Ако иска да се отърве жив, слуша заръките на шефа. Колкото и цветно и забавно да изглежда, влезеш ли веднъж няма отърване. Дразнещият звук от машинките, който ми се е набил в мозъка, е като дрога за някои. Слязохме от колата, а Вероника не спираше да оглежда мястото. Личеше си, че не е стъпвала преди на такова място.Докато някои си нямаха и на представа къде се намират, други си се чувстваха като у дома си и влязоха в казиното. Пайпър познаваше това място като родния си дом. Последвахме примера на блондинката и също влязохме в казиното. Откри се гледката на Ада. Крупиета, млади момичета облечени в оскъдни рокли, носещи алкохол на възрастните мъже, които ги сърбяха пръстите за пари. Гледката е винаги една и съща. Чичковци с пури в ръка, дебели пачки и отвратителни погледи към момичетата.

-Добре дошла в света на парите, скъпа.-Пайпър хвана под ръка Вероника и я задърпа нанякъде. Тръгнах към тях, но баща ми хвана ръката ми и ме спря.

-Остави момичето да се позабавлява.-усмихна ми се нагло и се насочи към едно сепаре с господин Капалди.

-Сестра ми ще впише Вероника добре тук, не мислиш ли?-повдигна вежда Микеле и зачака отговора ми. Ако започва още от началото на вечерта да ми лази по нервите, по-добре да започне да пише смъртното си завещание.

-Не се надявай да видиш Вероника втори път тук!-изсъсках, а той се засмя.

-Не бъди толкова сигурен, де Лука. Тя вече е завлечена в това. Още със запознанството ви ти обрече това невинно момиче в игрите на баща си.-каза последно и  взе чаша с уиски от таблата на едно от момичетата, които бяха затворени тук против волята им.