The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/49\

Юнги влезна в банята, а аз отидох до Криси.

- Няма нищо!- казах яз и тя се обърна към мен.

- Т/И, наистина съжалявам! Не знаех...- извини се отново тя.

- Всичко е наред, той сам си е виновен, казах му да се облече!- казах аз раздразнено.

- Обещавам, че повече няма да се повтори, но Джин и Ивайла бяха гладни и ме пратиха да ви доведа по най-бързият начин и затова не почуках...- отново започна да обяснява Криси.

- Спокойно, всичко е наред! Ти слез долу, а ние ще дойдем след малко.- обясних аз и Криси кимна.

Взех си дрехи и се преоблякох набързо. Изведнъж от банята излезна Юнги и се оглеждаше наоколо, а аз го погледнах ядосано.

- Т/И, аз-

- Не ми се говори с теб!- казах аз и излезнах от стаята, като тръгнах надолу по стълбите и седнах на масата до другите.

Г.Т Юнги

Браво на мен! Сега не стига, че Криси ме видя полугол, ами и Т/И ми се разсърди. Защо ли ми трябваше да се правя на интересен?!

Сега как ще се покажа долу?! Ще ми бъде толкова неудобно, а и трябва да се извиня някак на Т/И.

Много съм зле ама много!

Взех си дрехи и се преоблякох. Пооправих се и излезнах от стаята, като тръгнах по стълбите надолу. Всички седяха на масата и се хранеха, а аз седнах до тях.

- Ти се сети да дойдеш!- каза Техьонг раздразнено.

- Чакахме те, но тъй като бе дойде и започнахме без теб!- обясни Хосок, а аз само кимнах. В момента изобщо не ми беше до това.

Мислех си как да се извиня на Т/И, но не измислих нищо. Аз наистина съм много зле!

Започнах да се храня. Всички си говореха, а аз не обелвах и думичка, защото бях потънал в мислите си.

Не след дълго всички се нахранихме и започнахме да раздигаме масата и да оправяме. Едните измиха чиниите, а останалите пооправихме наоколо.

След време седнахме отново на масата и започнахме да се чудим какво да правим. Т/И не ми казваше и думичка, дори не ме поглеждаше.

Мислех си да я заговоря, но знаех, че няма да има смисъл, защото ще ме избегне.

В какво се забърках само! Исках да я дразня и да се правя, че й се сърдя, а накрая тя ми се разсърди, но сам си бях виновен!

След като се разбрахме, че ще изгледаме един филм, а вечерта може да си направим парти. Станахме от масата и всеки се качи по стаята си за малко.

Аз си седях долу с още няколко човека, защото Т/И се качи горе с Криси. Явно щяха да си говорят за това, което се случи по-рано.

След малко се върнаха и седнаха на съседния диван, като отново започнаха да си приказват и да се смеят. Толкова е хубаво да виждам Т/И усмихната, а сега заради мен усмивката й я няма.

Няма и малка следа от нея, а това ме нараняваше и то много.

След време всички се събрахме и се настанихме удобно. Бяхме направили пуканки и имахме някакви напитки на масичката.

Пуснахме филма и започнахме да гледаме, но на мен не ми беше интересно. Бях се облегнал назад на дивана и гледах към Т/И, която пък така се беше втренчила във филма, че дори когато се смени фона и се стряскаше.

Толкова е сладка, че не мога да го опиша. Сега можеше да седи до мен и да я прегръщам, но вместо това седи до Дияна и Криси.

Изведнъж някой ме побутна и ми подаде купа с пуканки. Погледнах към въпросният човек и това беше Джънгкук. Какъв късмет!

Седя точно до човека на който приятелката му ме видя полугол малко по-рано днес. Трябва ли да му кажа нещо? Не, няма смисъл да се меся, ако Криси иска ще му каже.

Сега за мен е по-важно Т/И да ми прости, защото не мога без да ми говори.