Един последен шанс

Глава 3

Местността наоколо е пуста. Няма жива душа освен него. Вярно, че е дезориентиран, обаче e сигурен , че може да работи със системата за глобално позициониране.

-Защо няма никой? – Мориц вече говори на глас, за да не се чувства неловко. Около тези складове, в 7 вечерта, какво трябва да очаква? – Ами , ако някой ни е метнал? Опитва се да ни раздели на места далеч от цивилните и излови един по един? Какво ли ще стане?

Той придърпва суичъра си. Вярно е , че не е студено, но слънцето залязва. То е неговата първа любов, не може да живее без него. Не се чувства комфортно, когато го няма. Сякаш тръпки го побиват. И ако по принцип има възможността да използва изкуствени източници на светлина, които по някакъв начин да заменят естествения, то сега това няма как да с стане. Жалко, че останалите звезди са толкова далеч от него, те биха могли да бъдат идеалния заместител. С толкова много енергия, самият той би могъл да светне като крушка.

-Тези поне да бяха точни! Колко дълго ще ги чакам? Най – много слугите на Зандър да ги изпреварят и той по тяхна вина да се сдобие с нов домашен любимец! – той се засмива сам.

Преди да се осъзнае, усеща силен удар отстрани на десния си крак. Ударът дойде отзад и съвсем го изненада. Той оплита двата си крака и се стоварва по лице на земята.

-Надявам се да си си научил урока! Сега се прибирай вкъщи! Опасно е да обикаляш по изоставени складове! Още по – опасно е да използваш наркотици на такива места, което смея да твърдя, тъй като кой друг би обикалял такова място с качулка в такова време, смеейки се сам! - момичето се засмива.

Мориц чак сега поглежда към нея. Явно не е американка. Прилича му по – скоро на китайка или корейка. Но коя си мисли, че е тя, за да се закача него? Той самият се стреми да участва в различни инициативи за превенция на наркоманията. Това е единственото, което можеше да прави в малкото си свободно време.

Не може да отрече обаче, че е доста силна. Трудно човек може да го събори, но те успя. И тогава му прозрява. На гърдите и свети нещо.

Той се вдига и изтупва праха от панталона и суичъра си. След това сваля шапката си и я поглежда лукаво. В очите му играе някакъв много интересен пламък. Зоуи не може да определи дали е вследствие от някакъв наркотик или това винаги е било с него. Но сред този пожар има и още нещо. Тъга. Сякаш има нещо, което толкова силно търси, но не може да намери. Страдат от едно и също. Единствената разлика е, че тя не знае какво и липсва на нея. Но дали двамата взаимно няма да се излекуват?