The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/45\

Почти никой не помнеше нищо от вчера и всички се оплакваха, че ги боли главата и им е лошо.

- Имаме много работа!- каза Джин и всички започнаха да охкат и пъшкат.

Всички бяхме наведени и събирахме боклуци от вчера, като конфети, пластмасови неща и още подобни.

След време почти целият боклук беше събран. Една част от момичетата отидох в кухнята да измият чиниите, а ние момчетата носехме още мръсни съдове.

Т/И минаваше навсякъде с прахосмукачката, а аз забърсвах масата и я наблюдавах. Не можех да спра да я зяпам, но и не искам.

От такава прелест може ли да се изпусне поглед?!

- Пст!- казах аз на Т/И, а тя не ме чуваше. След малко бях готов с масата и всички си имаха работа, а Т/И беше в края на къщата и почти не се забелязваше.

Отидох до нея и я прегърнах в гръб, а тя се изплаши и щеше да ме удари, но ме видя и не стигнахме до там.

- Изплаши ме!- каза тя като спря прахосмукачката.

- Съжалявам!- казах аз и я целунах нежно. Започнахме да си говорим тихо, докато не чухме викове от другата страна на къщата.

Стана ни ясно, че трябва да идем при тях, защото иначе те ше дойдат при нас.

Т/И остави прахосмукачката и тръгнахме към отсрещния край. Не след дълго стигнахме и заварихме цялата тайфа да седи на масата.

Всичко беше подредено и чисто. Аз и Т/И седнахме на свободните места и Хосок продума.

Започна да пита какво искаме да правим, а Джин предлагаше да останем за още няколко дни тук. Всъщност не беше лоша идея!

Щяхме да разпуснем, а и ми омръзна от обстановката вкъщи. Исках да се разсеям и да прекарам време извън апартамента.

След дълго, викане, смеене и тем подобни неща всички се съгласиха да останат тук. Джин сякаш искаше да останем. Той започна да казва, че му е скучно в тази голяма къща сам и даже предложи на Ивайла да заживеят заедно тук, а тя му каза, че трябва да си помисли.

Беше ми жално за Джин. Живее сам в такава голяма къща. И някои от другите момчета си имат къщи, но не са толкова големи.

Единствените, които сме в апартаменти сме аз, Джънгкук, Техьонг и Намджун. Щом Джин иска да останем, ще останем.

- Работата ти?- попитах аз Т/И тихо.

- Кафенето е в ремонт и днес казаха, че даже ще се удължи времето.-отговори тя. Това значи, че ще седим вкъщи само двамата.

-Знаете ли, може да не помня нищо от вчера, но си прекарах страхотно!- каза Юна и всички се засмяхме.

Аз помня всичко и няма как да го забравя! Това е най-хубавият ден в живота ми!

С Т/И се спогледахме и тя ми се усмихна, а аз я целунах по бузата. Другите не ни обръщаха внимание. Нито ни казваха нещо за това, че сме заедно нито нищо.

Явно са очаквали нещо такова, а и всички са по двойки, само аз и Т/И бяхме самотните, но сега и ние сме заедно.

Всеки е с половинката си.

Започнахме да си говорим всеобщи неща. Кой какво помни от вчера, кой какво счупил... тоест Намджун.

Юна му се караше, а ние седяхме отстрани и се смеехме тихо, че иначе щеше да подхване и нас.

Миа казваше на Хосок как едвам го е накарала а си легнат, а Джимин ни каза, сп няма да сподели какво са правели със Саша вчера.

Криси и Джънгкук се бяха изолирали и си приказваха заедно, както мен и Т/И. Ивайла и Джин обсъждаха местенето на Ивайла тук, а Дияна разказваше как Техьонг отново започнал да вика, че е видял извънземни.

Ние не сме нормални хора, но и така ни беше забавно. Всичко, от което имахме нужда, беше тук, особено за мен...

Т/И е всичко, от което имам нужда, дори и да не го знае...искам да й го покажа по някакъв начин.

Изведнъж...