The secret of the Italian mafia

Среща в клуба pt.2

Мразя, когато правят така. Сега цяла вечер ще ми се правят на сърдити, но не могат да ми се сърдят вечно. След третото питие ще им мине и пак ще започнат да мрънкат. Приятели са ми, но прекрачват границата между работата и личния ми живот. Изобщо не ми се ходеше в този клуб. Трябваше да стоя на едно сепаре с Микеле и баща му. Освен това баща ми ще си хареса нова плячка за казиното, която да привлича нови клиенти. Надявам се поне утре да не ме кара да правя нещо, защото искам да си почивам и да изляза с Вероника. Погледнах часовника върху нощното си шкафче, който показваше 22:41. Трябваше да започвам да се оправям. Влязох в банята и си взех душ. Топлата вода се стичаше по тялото ми и отпускаше мускулите ми. Когато водата започна да захладнява, спрях душа и увих кърпа около кръста си. Капките от мократа ми коса се стичаха по лицето ми и я разроших леко с пръсти. Върнах се отново в стаята си и си приготвих дрехи за клуба. Облякох си бяла риза, като оставих горните две копчета разкопчани  и черен панталон, на ръката си сложих златен часовник и обух черни, елегантни обувки. Прибрах пистолет във вътрешния джоб на сакото си и се напръсках с парфюм. Косата ми все още бе леко влажна и се беше накъдрила, но я оставих така. Погледнах часа и беше станало 23:48. Точно на време.

Слязох на долния етаж, където Лари и Илай чакаха тъпреливо като си говореха спокойно. И двамата бяха облечени с костюми, а косата на Илай беше пригладена леко назад с гел, но едно непослушно кичурче се спускаше пред очите му. Не им казах нищо, защото знаех, че щяха да се заяждат и просто извадих телефона си и разгледах социалните мрежи, докато баща ми не се появи.

-Siete pronti?*-попита баща ми.(*Готови ли сте?*)

-Si, Capo!*-отговори Илай и излязохме от къщата.(*Да, шефе!*)

Качихме се в черните джипове и потеглихме към Hollywood Rythmoteque.През целия път си мислех каква ли вечер ме очаква и ще трябва да се напия, за да издържа как Микеле говори за себе си. Пътувахме може би около 40 минути и спряхме пред входа на клуба. Слязохме от автомобилите и влязохме вътре без да се налага да показваме лични карти или да ни търсят в списъка с резервации, защото всеки познаваше баща ми. Както всяка вечер, клубът беше пълен с хора. Седнахме на сепарето, на което сядаме всяка вечер. Това беше ВИП мястото на баща ми, който можеше да наблюдава всичко оттук. Имаше гледка към бара, дансинга и останалите сепарета.