Heart of Shadows

~ Chapter 4 ~

- Коя си ти? – Преди да съм изрекла напълно въпроса си, тя протяга безплътната си ръка към лицето ми, а досегът ѝ до бузата ми ме кара да затая дъх.

Оглеждам се, но от коридора няма и следа. Сега около мен се простира безкрайно поле, побеляло от летни глухарчета.Пред мен се появява жената, плътна, истинска и жива. Незабравимо прелестна усмивка грее на лицето ѝ. Аленочервената ѝ рокля се разстила в тревата, на която е полегнала, а до носа си е опряла цвете, което миг по-късно се разпръсва под потока на дъха ѝ.

Белокос мъж с красиви разноцветни очи изниква иззад нея, обгръща я с ръце и я притегля в краткотрайна целувка. Двамата се преобръщат в тревата със смях и наблюдават как две малки деца – червенокосо момиче и белокосо момче, и двете остроухи – дивеят заедно сред цветята, а глъчката им оглася поляната.

- Погледни какво направихме, Еверида – прошепва мъжът в ухото ѝ.

Усмивки изгряват на лицата им. Те мятат бърз поглед към разсеяните в играта деца, сетне си открадват една по-дълбока целувка, докато малките са твърде улисани, за да ги забележат.

- Мамо, тате, погледнете! – развълнувано дотичва при тях червенокосото момиченце. – Откъснах ви цветя!

С усмивка, то затъква едното цвете зад ухото на жената на име Еверида. Другото поставя зад това на баща си, а после с усмивка, образувала трапчинки в кръглите му бузи, помолва:

- Ще го направиш ли пак?

- Кое? – пита бащата, макар по погледа му да си личи, че е разбрал въпроса достатъчно добре.

- Това, което направи с мама – додава момиченцето.

Той и Еверида си разменят заговорнически погледи. Зелени като тревата, очите ѝ грейват, изпълнени с трептящи искрици. Белокосият елф разтяга устни в игрива усмивка срещу детето, след което се навежда напред и притиска устни в меките устни на Еверида. Целувката, безобидна като трепване на крилото на пеперуда, продължава не повече от миг.

- Хареса ли ти? – запитва той момиченцето, без да изпуска Еверида от прегръдката си. – Според теб има ли нужда от още целувки? Може би една тук.

И той целува бузата ѝ, точно в ъгълчето на устните.

- Както и една ето тук – казва, преминавайки към другото ъгълче. – И една там горе. – Поставя следващата на челото ѝ. – Ами ти, принцесо? Ти искаш ли?