Heart of Shadows

~ Chapter 4 ~

- А твърдиш, че аз я тормозя. – Ръцете на Андракс се свиват около нея, плъзгайки се чувствено навсякъде по тялото ѝ.

- Трябва да е било зрелищно – изкисква се Лионет. Подпира лакти на масата, заливайки ме с нова вълна от досадни въпроси. – Не спестявай нищо, красавице. Опиши греещото лице на жътваря като на човек, който никога не го е виждал.

Не съм в настроение да давам подробни описания на деня си и ни най-малко не желая да го правя сега, когато да се отдалеча на някое тихо местенце и да потъна в непробуден сън е единственото ми желание.

- Първо беше... изненадан. – Отговорът ми предизвиква нов изблик на смях у развеселената Лионет. – Чудеше се дали съм аз. За кратко дори си въобразяваше, че съм привидение.

- Мъжете от династията ви са толкова лицемерни – казва на смълчания Андракс с разтегната от ухо до ухо усмивка. – Искате хората да смятат, че сте твърди като скала, но останете ли насаме за секунда, ставате чувствителни и ревливи като бебета. Да беше видял как горкичкия Азриел хленчеше над разполовения труп на любимата си Инара в нощта, в която се погрижих за нея.

По някаква необяснима причина се размърдвам неудобно на мястото си и потъвам в стола. Думите на Лионет се усетиха тъй далечни... Като приказка, която почти напълно съм забравила.

Жегната ли се почувствах от това внезапно напомняне, или пък съм толкова уморена, че умът започва да ми върти номера?

- Клетият. – Лионет, чието чело е притиснато в слепоочието на Андракс, извръща поглед към мен и додава с крива усмивка: – Толкова е съсипан. Вече дори не смогва да се преструва на силен. Не заслужава да постъпваш тъй сурово с него, Кайра.

Изправям се и бутвам стола си назад. Той изстъргва по пода с ужасен резлив звук, който оглася притихналата зала.

- Уморена съм – заявявам остро. – Ще си лягам.

- Не тук – спира ме изведнъж гласът на Андракс, към когото мигновено се извръщам. – Домът ти те очаква, братовчедке. Като вярна на брат ми, един от твоите най-важните дългове е да грееш постелята му нощем. Надявам се, че не се готвиш да го лишиш от това последно удоволствие в живота?

- Вече пожелах отделни покои.

- По дяволите – подбелва очи Лионет.