The secret of the Italian mafia

Среща в клуба

Когато изпихме напитките си, влязохме в един магазин и започнахме да разглеждаме дрехите. Нищо не ми привлече вниманието и накрая се спрях на бяла, изчистена рокля с тънки презрамки. За късмет имаше моя размер и влязох в съблекалнята, за да я пробвам. Роклята беше по тялото, не много къса и най-важното — удобна. Показах се на Ема, а тя ме хареса и ме заплаши, че ако не я купя ще ме убие.

Купих роклята, а заедно с нея успях да намеря и подходящи обувки, които да си подхождат. Може да се каже, че бях готова с тоалета си и сега само оставаше да се оправя за довечера. Ема също си купи нещо. Роклята, която си взе бе подобна на моята, само че в бебешко розово и беше обсипана с частици брокат, но не изглеждаше претруфено, а добре.

Прибрах се до вкъщи, за да се оправя и да кажа на чичо и леля, че ще излизам тази вечер. Надявам се да нямат нищо против. Нямаше как да им кажа точно сега, защото все още бяха на работа и затова започнах да се оправям. Всеки момент трябваше да се приберат, а аз влязох да си взема душ. Изкъпах се и обвих тялото си с бяла мека хавлия. Върнах се в стаята си и приготвих роклята си. Облякох си анцуг и тениска, докато си изсуша косата и я изправя. Леля и чичо се върнаха точно, когато приключих със сушенето на косата си. Съобщих им, че ще излизам, а те нямаха против, но разбира се нямаше и как да не се разминем без репликата "Забавлявай се и умната!"

Оправих косата си и се заех с лицето си. Не си сложих много тежък грим, просто малко фон дьо тен, коректор, руж, бледи сенки, очна линия, спирала и червило. Облякох роклята си и завърших визията си със златно синджирче, гривна и обеци. Пъхнах телефона и парите си в малка, бяла чантичка със синджирена каишка. Обух токчетата си и излязох от вкъщи. Ема вече ме чакаше долу в таксито и влязох вътре при нея. Тя каза адреса на шофьора и той потегли. Бях леко развълнувана и нямах търпение да се позабавлявам малко. Сигурна съм, че тук купоните ще са много по-различни от тези в България.

Таксито ни спря пред клуба и с Ема платихме на шофьора. Слязохме от автомобила и влязохме вътре. Музиката беше силна, различни цветове прожектори осветяваха цялото помещение, което не бе малко, имаше сепарета и бар в края. С приятелката ми се насочихме към бара, за да си поръчаме нещо за пиене.

-Buona sera, signore! Cosa ti piacerebbe?*-усмихна ни се барманът, а ние с Ема се спогледахме, защото не разбрахме нищо от казаното.(*Добър вечер, дами! Какво ще желаете?*)

-Английски?-попитах, а той се засмя.

-Не сте тукашни, а?-повдигна вежда и ние кимнахме.-Добре, дами? Какво ще желаете за пиене? Да ви направя по едно мохито?-предложи.

-Добре!-съгласихме се, а той се зае с приготвянето на питиетата ни.

Докато чаках огледах обстановката зад мен. Някои танцуваха, други се натискаха, а трети просто наблюдаваха като мен какво се случва. Не е по-различно от България, освен може би, че българите сме по-луди на такива места. Барманът остави две чаши пред нас и ние отпихме от течността. С Ема отворихме темата за университета и й разказах какво правихме последния път. Усетих някой да сяда до мен доста близо. Обърнах се леко и забелязах, че това беше Микеле. Усмихнах му се, а Ема ми каза, че ще отиде до тоалетната.

-Ето, че се видяхме отново.-отбеляза той.

-Така е!-засмях се, а той ме огледа.

-Изглеждаш заслепително.-направи ми комплимент.

-Благодаря, ти също не изглеждаш зле.-отвърнах и отпих от мохитото си.

-Какво ще кажеш утре да излезем? Да се компенсирам за това, че си тръгнах така вчера.-предложи.

-С удоволствие, но няма да мога. Вече имам уговорка с Райън.-казах, а той кимна.

-Нищо, някой друг път.-отвърна и отпи от питието си.

-Ако случайно уговорката се отмени, може да ти пиша?-предложих и точно в този момент някой ме хвана за ръката и ме дръпна. Стреснах се и опитах да се измъкна от хватката на човека, но беше по-силен от мен. Когато спря да ме дърпа и се обърна към мен, осъзнах че това беше Райън. Погледнах го странно, защото не очаквах да го срещна тук.

-Райън, какво правиш тук?-попитах объркано, а той изглеждаше изнервен.

-Трябва да си тръгнеш веднага!-каза, а аз се обърках още повече.

-Какво?-отвърнах, а той въздъхна.

-Трябва да се разкараш оттук! Веднага.-повтори. Не разбрах на какво се дължеше държанието му.

-Но защо?-продължих с въпросите.

-Няма значение, ще ти обясня друг път! Сега трябва да намериш приятелката си и да се махнете от тук!-хвана ме за раменете и продължи да настоява. Реших да не се противопоставям и се огледах за Ема. Видях я да стои на бара сама и да се поклаща леко в ритъм с музиката.

-Добре, ще си тръгнем. Но искам обяснение утре.-казах и той кимна.

Отидох при Ема и й казах, че трябва веднага да си тръгнем, а тя бе толкова объркана, колкото мен, но все пак не се възпротиви. Излязохме от клуба и си извикахме такси. Приятелката ми ми предложи да остана да спя у тях тази вечер, защото родителите й били извън града, а аз се съгласих. Изпратих съобщение на леля, че ще остана в Ема, за да знае къде съм.