The secret of the Italian mafia

Мисия с татко

-Мда. Роберто, не ставаш за нея!-съгласи се Илай, а аз се изправих от мястото си намръщен.

-Vaffanculo!*-изпсувах и им показах среден пръст.(*Майната ви!*)

-Не се обиждай!-потупа ме по гърба Илай и двамата с Лари излязоха от стаята ми.

Какво им става напоследък? Постоянно мислят за любовния ми живот. Мога и сам да се погрижа за това, ако искам, просто сега съм се съсредоточил върху бизнеса на баща ми и не искам да го разочаровам. Да Вероника е готина, но просто аз не се обвързвам. А и, когато разбере кой съм всъщност веднага ще спре всякакъв контакт с мен. Както и да е, влязох в банята, за да се изкъпя. Когато приключих, се върнах отново в стаята си и облякох долнище на сив анцуг. Обмислях да си легна, но преди да го направя забелязах нещо на нощното ми шкафче. Беше бележка от баща ми. Взех я и започнах да чета.

"Утре с теб имаме работа. Ще посетим приятеля ми Фернандо, който закъснява с някои сметки и трябва да си взема парите. Оставил съм ти пистолет в шкафчето, сутринта тръгваме в 8."

Явно утре няма да се ходи на работа. Ще се наложи вместо да си цапам ръцете със закуски, да ги изцапам с кръв. Колко забавно! Поне ще се отърва от тъпата работа за един ден и ще бъда Роберто, вместо Райън. Трудно е да си с две самоличности, но за доброто на мафията се изискват жертви.

***

Събудих се рано сутринта, за да може да имам време да се оправя и да не закъснея. Баща ми мрази, когато някой закъснява и изобщо не е добър, ако му се наложи да чака. Облякох си бяла тениска с черни дънки и кожено яке. Сложих си слънчевите очила, пъхнах пистолета в колана на дънките си и излязох от стаята. Слязох долу и отидох в хола да проверя баща ми дали случайно е тук, но го нямаше и затова излязох навън, където черният джип беше приготвен за тръгване. Подпрях се на Range Rover-a и зачаках баща си, който не се забави много и както винаги беше точно на време.

-Buongiorno, Roberto!*-поздрави ме с равен тон и се качи в джипа на пасажерското място, а аз заех това на шофьора.(*Добро утро, Роберто!*)

Запалих колата и потеглих към мястото, където трябваше да намерим Фернандо. Татко ми разказа за какво става въпрос и както предполагах снощи, ще си цапаме ръцете с кръв. Оказа се, че Фабиано не му дължи само пари, а и се е опитвал да заплаши баща ми, а той много мрази, когато някой му се изрепчи на пътя. Става безмилостен към него и не проявява милосърдие дори и да се извини. Мда, баща ми е безчувствено чудовище, което ще те убие без да му мигне окото.

Паркирах колата пред малка дървена къща в гората. Не очаквах, че ще го нападнем в дома му. Баща ми слезе от автомобила като ми каза да остана тук, докато не ми даде знак. Той влезе в къщата, а аз трябваше да чакам обаждане от него, за да се появя и да застрелям копелето. Потропвах по волана с пръсти, докато чаках шефа да звънне. И той не се забави дълго. Телефонът ми започна да вибрира, което означаваше, че е време. Слязох от колата и извадих пистолета си. Влязох бавно и тихо в къщата, като се опитвах да ги намеря по гласовете им.

-Знаеш, че мразя, когато се опитват да ме заплашват.-чух гласа на баща ми.

-Знаеш, че не си шеф на всички, нали? Не си само ти в този бизнес, Фабиано! Има много хора, които са по-добри от теб. Винаги решаваш проблемите си с убийство. Толкова ли те е страх да оставиш враговете си живи?-попита онзи, а аз влязох в стаята. Татко ме забеляза и се усмихна леко.

-Няма да чакам да убият мен. Избирам да бъда първи.-отвърна му, а Фернандо бръкна във вътрешния джоб на сакото си.

-Не и този път, де Лука!-каза твърде уверено и извади пистолета си, а аз се прокашлях.

-Помисли пак!-казах и в момента, в който се обърна към мен го застрелях. Тялото му се свлече на земята, а кръвта му започна да се стича по пода. Татко го прескочи като се усмихваше доволно.

-Stupido bastardo!*-изплю и излязохме от къщата преди някой да се появи. Качихме се в джипа и потеглих към един от клубовете, защото баща ми имал някаква уговорка с някого.(*Тъпо копеле!*)