The secret of the Italian mafia

Запознанството

Защо ли не се изненадвам? Трябваше да се досетя, че при такава специалност ще има повече момчета. Всички ме гледаха малко странно и изненадано вероятно поради простата причина, че бях единственото момиче в стаята. Заех място на един от компютрите и зачаках търпеливо квестора, който не се забави много. Малко след влизането му в стаята се появиха още 4 момичета и бях радостна, че не съм единственото момиче. Квесторът започна да говори като първо се представи, а след това продължи с това какво предстои да правим. Името му беше Микеле Бианки, висок мъж на около 40 годишна възраст, с черна коса и маслинова кожа.

***

Двете лекции приключиха и сега имах час и половина почивка. Чудех се с какво да запълня това време и реших да отида до кафенето, което беше до университета. Ще си взема кафе и нещо за хапване. Исках да завържа разговор с останалите момичета, но те не изглеждаха особено приятно настроени към мен. Дори не знам защо? Само две момчета ме заговориха и то, защото искаха химикал и лист.

Влязох в кафенето и веднага миризма на прясно изпечени кроасани удари сетивата ми. Приближих се до витрината и огледах какъв избор имам. Имаше понички, кексчета, кроасани, пайове и още видове сладкиши. Момче със светло кестенява коса и тъмни очи застана зад витрината и ми се усмихна топло.

-Какво ще желае дамата?-попита той, а аз се изненадах, че не ми зададе въпроса на италиански.

-Ще искам един кроасан със ягодово сладко и едно лате.-усмихнах се и се загледах в табелката му с името. Казваше се Илай и да си призная беше чаровен.

-Веднага пристигат красавице. Отиди на касата да платиш и след минутка поръчката ти пристига.-намигна ми той, а аз се насочих към касата, където стоеше друго момче.

-Колегата вече ми каза поръчката. Сметката ви е 7 евро.-каза синеокото момче, което също бе с кестенява, начупена коса. Извадих портмонето си и подадох парите на симпатичното момче, което според табелката си се казваше Райън.

-Поръчката на дамата е готова. Заповядай.-Илай ми подаде пликчето с кроасана и чашката с кафе.

-Благодаря!-усмихнах се и се обърнах, за да изляза, но Илай ме спря.

-Ей, как се казваш?

-Вероника!-отвърнах.

-Аз съм Илай, а това тук е Райън.-представи себе си и приятеля си, а аз се засмях.

-Да, вече знаех това благодарение на табелките ви!

-Надяваме се да те срещнем отново скоро.-повдигна вежди Райън и се усмихна.

-Ще се виждаме доста често.-отвърнах, а те се спогледаха.

-В Poletecnico ли учиш?-попита Илай, а аз кимнах.

-Мда...

-Значи ще те очакваме утре отново.-намигна ми синеокият, а аз им помахах и излязох от кафенето.

Сториха ми се доста мили и определено успяха да ми оправят деня малко. Може пък и да не е толкова трудно да си намеря приятели тук. Но определено ми харесва тук и смятам, че ще свикна бързо с обстановката. Хората са мили и винаги готови да ти помогнат. Седнах на една пейка в двора на университета, за да изям храната си и да доизпия кафето си. Дворът беше пълен с хора и забелязах едното момиче от лекциите по-рано. Беше сама също като мен и реших да отида при нея и да й правя компания. Седнах до нея и й се усмихнах, а тя изглеждаше леко притеснена и объркана.

-Здравей! Името ми е Вероника.-представих се и подадох ръката си, а тя колебливо я прие.

-Аз съм Ема! Приятно ми е.-усмихна се леко.-Виждам, че и ти не си тукашна.-отбеляза, а аз кимнах.

-Да, от България съм. А ти? Италианка ли си или?-попитах.

-От Англия съм, но винаги съм искала да се преместя тук.-отговори тя. Мисля, че ще си допаднем.

Поговорихме си още малко и се върнахме в залата, където беше първата лекция. Заехме местата си и този път в залата влезе жена да води лекцията. Като за първи ден не ми се стори толкова зле, надявам се и да продължи така. След тези две лекции ще се прибера, ще си взема топла вана и ще поръчам пица.