The Roommate // M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

/14\

Казах му да дойде вкъщи и той се съгласи.

- Юнги, поканих Минхе вкъщи!- казах аз и той се опули насреща ми.

- Ама вие...- каза той като ме посочи, а аз не разбрах за какво говори.

- Какво ние?- попитах аз объркано.

- Ааа, моля те! Къде ще ида аз, неудобно ми е да седя тук.- каза той, а аз си нямах и на идея за какво говори.

- Юнги, добре ли си? Не разбирам какво искаш да ми кажеш.- казах аз, а объркани, а той поклати глава.

- Т/И, ще ми е неудобно...вие да издавате звуци от едната стая, а аз да седя тук.- обясни ми той заобиколно, а аз вече го разбрах.

- Ти добре ли си?! Как ще го направим?! Първо, че е много рано и второ, че ако ще има нещо такова...ти няма да си тук!- обясних аз, а той си отдъхна.

- Ох, добре! Помислих, че ще го...- каза той, като пропусна последната дума, а аз го погледнах злобно.

- Само за глупости си мислиш! Иди и си намери някоя, за да не ти е скучно и да не си фантазираш такива неща с други хора!- обясних аз ядосано, а той ме погледна лошо.

И отново караницата започна. Карахме се и се карахме, докато на звънеца не се звънна. С Юнги си хвърлихме последни заплашителни погледи, след което станах и отворих вратата, а там
стоеше Минхе, който ме прегърна и след което ме целуна.

Поканих го вътре и започнаха с Юнги да си приказват. След малко отидохме в стаята ми и започнахме да си приказваме, да се смеем и така нататък.

Г.Т Юнги

Чувствах се странно когато Минхе и Т/И започнаха да се прегръщат и целуват. Не знам как да го обясня, но сякаш не можех да ги гледам.

След малко те отидоха в стаята на Т/И и ми стана интересно какво си говорят. Отидох до стаята и започнах да слушам.

Говореха си как ще излезнат през другите дни и тем подобни. Смееха се и се шегуваха един с друг.

Аз си влезнах в стаята, защото вече не ми се слушаше. Излегнах се на леглото и започнах да зяпам през прозореца. Навън беше студено и снегът се сипеше на парцали. Беше много красиво.

Не се виждаше почти нищо. Всичко беше потънало под снега и скоро нямаше да се види. Наистина беше красиво.

Продължих да гледам така известно време, но ми омръзна и започнах да зяпам телефона си. След време чух вратата на стаята на Т/И да се отваря, след което чух и смях.

Явно Минхе си тръгва. Погледнах към часа и беше 18:17. Не съм усетил кога се е стъмнило навън и вече не се виждаше почти нищо.

След малко на вратата ми се почука и от там се подаде лицето на Т/И, която се усмихваше широко. Тя нахлу в стаята ми и седна на стола ми, като започна да се върти наляво-надясно.

- Защо си радостна?- попитах аз, а тя повдигна рамене.

- На теб какво ти има?- попита ме тя.

- Хубаво ли е да си имаш гадже?- попитах аз, а тя ме погледна объркано.

- Не ми казвай, че до сега си нямал приятелка?!- каза тя, а аз започнах да се оглеждам из стаята.

- Неее! Не е възможно!- започна да се смее тя, а аз я погледнах лошо.

- Не мисля, че и ти си имала друго гадже, освен Минхе.- казах аз тя ме погледна лошо.

- Хайде да не се караме.- казах аз, а тя се поколеба какво да каже, но после кимна.

- Добре, значи не си имал приятелка...- каза тя и се замисли, след малко каза...