Death Forest

1 глава

Марк отново беше в любимото си кафене. Стоеше на обичайното си място, на масата близо до прозореца, и гледаше хората навън. Беше началото на януари и навън беше студено, а улиците бяха покрити със сняг.

Харесваше му спокойствието, което можеше да получи на това място. Обстановката помагаше за събирането на мислите му, а те напоследък бяха доста разхвърляни. Беше объркан и му се искаше да можеше да остане в това кафене за винаги. Искаше просто да избяга от проблемите си или поне да забрави за момент за тях. Беше му се насъбрало много напоследък.

Марк беше толкова задълбочен в мислите си, че не забеляза приблибаващото се до него момче. То седна и се загледа в канадеца с надежда да привлече вниманието му, но това не се получи. Затова и постави ръката си върху неговата.

Марк се стресна и погледна момчето пред себе си. Не очакваше да го види тук, а и не беше усетил кога е влязъл и е седнал до него.

-Здравей, Марк. Къде пак се отнесе? - попита го момчето и пусна ръката на другия.

-Здравей и на теб, Джошуа. Замислих се.-отговори му канадеца.

-Нали не се е случило нещо? - притеснението в гласа на американеца си личеше и колкото и Марк да се опитва да не му обръща внимание не можеше да изгони мислите за случилото се предишната вечер.

Джошуа забеляза промяната в настроението му. Направи му впечатление, че по-малкото момче все още носи своето яке, а в кафенето беше доста топло. Не го попита защо все пак не беше кой знае какво. Погледа му обаче се насочи към ръката на по-малкото момче и ясно можеше да види белезите по тях.

Не му отне много време преди да разбере за какво всъщност става на въпрос. Нещата през последните няколко месеца бяха излезли извън контрол. Отношенията между Марк и баща му нямаше скоро да се оправят и разбира се канадеца беше този който си патеше от създалата се ситуация.

Марк забеляза на къде е насочен погледа му и се опита да прикрие мястото като смъкна ръкава на якето си,но вече беше късно.Не искаше дори да поглежда в очите на момчето пред себе си. Ще ше да види съжаление и притеснение. А той нямаше нужда от това в този момент.

Нямаше нужда от това някой да го съжалява,а имаше нужда от това някой да му покаже,че го е грижа за него. Имаше нужда просто от една прегръдка изпълнена с любов,която да му помогне да си стъпи на краката след всичките изтощителни месеци.