"Just friends"

39 глава

Гледна точка на Майкъл

Карах на вече свободната рампа. Джесика беше на съседната и се бях загледал в нея.

- Майк! - Раян ме стресна и щях да падна, но успях да запазя равновесие. Отидох при него. - Май ти хареса Джесика, а?

- Нямаш представа. - прошепнах така че да не ме чуе.

- Моля?

- Не нищо. Да готина е, но... не е мой тип.

- Да бе повярвах ти. За това не отделяш поглед от нея. Пробвай се може и да ти излезне късмета.

- Вече пробвах.

- Какво?

- Какво? - направих се на ударен.

- Държиш се странно. Както и да е. Хайде оставям те. - отново тръгна на някъде. Отидох при рампата, на която кара Джес. Гледах я. Караше добре. Имаше собствен стил в карането и това е доста готино.

- Какво? Защо седиш и ме зяпаш? - тя спря.

- Просто гледам как караш.

- Обзалагам се, че е по- добре от теб. - каза и дойде по- близо.

- Мислиш ли? - приближих се към нея.

- Убедена съм. - вече бяхме на сантиметри и дъхът ми секна. Постояхме така и тя се засмя леко и се отдръпна. Поех си въздух, когато бяхме на нормално растояние. - Опитай се да повториш, това което ще направя.

- Да видим. - повдигнах вежди и слезнах от рампата. Тя започна да се засилва и когато беше готова направи тройно завъртане във въздуха и се приземи. Ок не съм правил тройно, но не може да е толкова трудно.

- Твой ред. - каза и освободи рампата. Поех си въздух и се качих на дъската. Не се занимавах чак толкова със скейт, колкото изглежда тя се, но мисля, че ще мога да направя това.

Гледна точка на Джесика

Харесваше ми да си играем така с Майк. Изглежда, че се виждаме за първи път, но само пред останалите. Някак е различно. Не се караме. А и преди малко, когато се приближих до него... дъхът му спря. Харесва ми как му действа това да съм опасно близо до него. (Angelche2003 ти си знаеш)

Той се качи на скейтборда си и започна да кара. Засилваше се постепенно. Стана време и за завъртанията... едно... две... хайде Майк...

- Майк! - извиках след като той падна. Отидох при него. - Майкъл! - нямаше реакция. Хора се събраха наоколо.