"Just friends"

13 глава

На другия ден

Гледна точка на Джесика

С Майк вървяхме към училище и се срещнахме с останалите. Поговорихме си малко и влезнахме в сградата. Отидох да си взема нещата от шкафчето си, а Майк дойде с мен.

- Първи час заедно, трети също и останалите както обикновено. Обичам срядата. - засмя се.

- Да това е деня, който сме почти постоянно заедно. - затворих шкафчето си. - Към философията!

- Хей Джесика! - чух някой зад мен. Обърнах се и видях момчето от снощи.

- Ник? Какво правиш тук? - очудих се.

- Уча тук. Всъщност е първият ми ден тук. - усмихна се.

- Супер!

- Да. Чудех се може ли да ми кажеш къде е кабинета по математика? - попита.

- Да. Аз имам философия, а те са съседни кабинети. Ела. И между другото това е Майк.

- Гаджето и. - Майк ме прекъсна.

- Ник. - представи се. Тримата тръгнахме към математиката и философията.

- Е Ник ти си до тук. Ще се виждаме. - казах и той влезна в кабинета, а ние с Майк в съседния. Седнахме на обичайното си място и часът започна.

- Ник не ми харесва. - Майк измърмори.

- Да, защото е момче и говори с мен.

- Може би да. Но не само. Има нещо странно в него.

- Стига. Държи се мило.

- Прекалено мило, ако питаш мен.

- Не го познаваш. - казах и замълчахме. Успях да запиша поне нещо от днешния урок и часът свърши. Сега имам английски, а Майк география. Мисля, че той е с Джейк и Сам, а аз съм с Итън. Излезнах от кабинета по философия и отидох в този по математика. Итън беше там и седнах до него.

- Хей как си? - усмихнах се.

- Добре. Ти? - попита.

- И аз. Ще останем ли след учиилище?

- Не мога. Имам среща.

- Ауууу коя е късметлийката? - засмях се.

- Казва се Лизи. Но не учи тук.

- А къде? Може да я познавам.

- Колежа в Санта Моника. - каза.

- Да бе. Имаш ли нейна снимка?

- Да ето. - показа ми на телефона си.

- Това е Лизи.

- Да знам.