Гледна точка на Майкъл
Джесика стана от мястото си, седна в мен и ме целуна продължитено. Стана много бързо и докато се усетя тя се върна на дивана. Всички се шокираха, но аз май най-много. Тя се целува супеер!
- Затвори си устата! - засмя се Джейк.
- Е, аз ли предизвиквам? - попита Джесика.
- Да. - отговори и Крис.
- Не. Нека аз предизвикам всички подред и после ще е някой друг. - каза Сам.
- Става и така. - съгласи се тя.
- Майкъл. - Сам се обърна към мен. - Предизвиквам те да признаеш чувствата си на Джесика.
- Уоу хора, стана късно, мисля, че е време да си ходите... - каза Джес.
- Не, не, не, след това предизвикателство. - прекъсна я Крис.
- Но какви чувства? Та ние се познаваме от вчера, буквално.- каза тя.
- Е добре... Харесвам те. - казах ѝ. - Знам, че е странно и да, познаваме се от вчера и ти не ме харесваш, но аз теб да.
Гледна точка на Джесика
Ами сега? Не искам да го нараня, но пък не го харесвам.
- Кажи му нещо. - Крис ме побутна.
- Ъъъ... а-аз ъм...
- Тиз ъммм...? - изимитира ме Крис.
- Не ми помагаш. - прошепнах.
- Не се и опитвам. - отвърна. Всички чакаха да кажа нещо.
- Аз те харесвам също! - моля?! Какво казах току що?!
- Сериозно ли? - зарадва се Майк.
- Не! - изстрелях и Крис ме побутна.- Така де, да. - поправих се веднага и се усмихнах неловко.
- Е, вече може да си ходим. - каза Итън.
- Да, хайде! - съгласи се Джейк.
- Хора, аз ще ида до тоалетната, а вие ме изчакайте отвън. - каза им Крис. Те излязоха. - Днес ме излъга.
- Не, не съм. Не го харесвам. Просто трябваше да се почувства по-добре.
- Но ти го лъжеш. Какво, ако ти предложи? Можеш да отлагаш, но в крайна сметка не завинаги.
- Какво да правя?
- Не знам, оправяй се! - вдигна ръце.
- Крис!
- Чао! - излезе.
- Ъгх...
Качих се в стаята си и се проснах на леглото. Ами сега? Ужас! Как можах да му кажа, че го харесвам?! Но какво трябваше да направя? Гледаше ме с такава надежда и просто... Сериозно, досега се правех, че не ми пука за него, а сега станах съвестна и се притеснявах да не го нараня. Но на мен не ми пука за него. Да, за приятел ок, но гадже?! Не! Ние се познаваме от вчера. Утре ще поговоря с него. Телефона ми извибрира, което значи, че някой ми е писал. Майкъл! Стига дее... този ден няма ли край?!
YOU ARE READING
"Just friends"
Teen FictionСъщото училище, нови приятели. Това предстоеше на 16 годишната Джесика Уотсън. Джес е нормална тийнейджърка, успеха и в училище е добър и се разбира с повечето хора. Естествено и проблемите няма да се забавят. Тя намири добри приятели, с които се ра...