"Just friends"

29 глава

Гледна точка на Джесика

- Джес! Как си? Какво си спомняш? Защо си била с Джейк? - Ник започна с въпросите от вратат и дойде до мен, а Майк мълчаливо го последва.

- Ник спокойно! Добре съм. Не си спомням нищо освен това, че се прибирах. И бях с Джейк, защото се срещнахме в парка и покарахме скейтборд, ядохме сладолед. Нищо особено. - усмихнах се.

- Сигурна ли си, че си добре?

- Да Ник! Напълно сигурна. Сега ще трябва да пия успокоителни, в продължение на две седмици и да се храня повече. - посочих кутийката с хапчета. - Доктора каза, че мога да си тръгна след като системата изтече. След около два часа.

- Е значи ще поостанем мъничко. - засмя се.

- Ник става ли да не казваме на наще за това? Не е нещо сериозно и да не ги тревожим.

- Добре, но само този път. - съгласи се.

- Само ще попитам нещо. Не искам да звучи грубо, но какво прави Майк тук? - попитах. Ник погледна към него и му намекна той да обясни.

- Ами аз... бях в парка и те видях. Тръгнах към теб и изведнъж ти припадна в ръцете ми. Извиках линейка и сега изчаках да видя как си. Това е. Ти си добре и мога да си тръгвам. - усмихна се и тръгна към вратата. Докато говореше ме гледаше право в очите и имах чувството, че ще се разплаче. Имах чувството, че и аз ще се разплача. Знам, че го боли. И мен ме боли. Просто мисля, че ще е най- добре да си останем просто приятели.

- Майк! - спрях го. Той се обърна и ме погледна. - Благодаря ти!

- Няма проблем. - отново тръгна да излиза.

- Наистина ли ще си тръгнеш?- попитах го.

- Ами мислех, че...

- Хайде стига. Просто остани.

- Ами добре. - върна се и седна на стола до този на Ник. Изведнъж вратата на стаята рязко се отвори.

- Джес! - вътре влезнаха Итън, Джейк, Крис, Лизи и Сам.

- Боже какво правите тук? - засмях се.

- Джейк каза, че си в болница и нямаше как да не дойдем. - отвърна Крис, първи както винаги.

- Как си? Много се изплаших. Не трябваше да те оставям да се прибираш сама. - при мен дойде Джейк, а другите седнаха на дивана и на останалите столове.

- Спокойно всичко е наред аз съм добре.

- Как ще е наред? Ами ако Майк не беше там?