"Just friends"

28 глава

Гледна точка на Майкъл

Бях излезнал в парка да потичам. Имах нужда от това и да се отърся от проблеми. Изведнъж видях Джесика. Тръгна да завива към пътеката, на която бях, но рязко спря. Хвана се за главата и леко се наведе. Затичах се по бързо към нея. Изведнъж си изпуста скейтборда и тръгна да пада. Успях да я хвана точно навреме.

- Джес! Джесика! Събуди се! Джес! - започнах да викам и се опитвах да я събудя. Извадих телефона си и извиках линейка. Казаха ми, че ще са тук до 5 минути. Взех я на ръце, когато видях линейката и я занесох.

- Какво се е случило? - попита един лекар и я сложиха на носилката.

- Нямам представа. Аз тичах в парка и я видях. Тя ми е приятелка и просто тръгнах към нея за да и кажа здрасти, но точно тогава тя просто припадна.

- Добре ще я откараме в болница и ще се обадим на семейството и. - каза лекаря.

- Може ли да дойда? Моля ви.

- Да разбира се. - позволи ми. Взех и скейтборда и се качих в линейката.

- Ще се оправи нали?

- Разбира се.

- Знаете ли какво и е? - попитах.

- Не точно. Но не изглежда сериозно. Случвало ли се е и преди? Често ли припада?

- Не. - отвърнах. Поне последния месец и нещо не се е случвало. Мисля, че щях да знам.

- Можете ли да се свържете с родителите и?

- Не. Но мога да се свържа с брат и.

- Трябва ни пълнолетен роднина.

- Той е на 18.

- Обадете му се тогава. Кажете му да дойде в болница Света Ана и да се обади на родителите им.

- Добре. - кимнах. Бързо набрах номера на Ник. Той ми вдигна.

- Майк?

- Да. Аз съм. Бях в парка и видях Джес и ъм... тя припадна и сега сме в линейка на път за болница Света Ана. Ваще тук ли са?

- Моля Джес е припаднала? Не наще заминаха за Ню Йорк сутринта.

- Тогава ти ела.

- Разбира се. Веднага тръгвам. До след малко. - затвори.

- Брат и ще е в болнизата след малко, а техните са заминали за Ню Йорк сутринта. - казах на доктора.

- Добре. Пристигнахме. - слезнахме от линейката, влезнахме в болницата и те вкараха Джес в някаква стая. Трябвало да и направят изследвания.