"Just friends"

26 глава

Гледна точка на Майкъл

Мамка му! Заради Рейчъл отново всичко се прецака. Как ми се щеше просто да изчезне от живота ни. Мисля, че това наистина беше края на отношенията ми с Джесика. Няма начин да и се извиня за всичко това. Просто всичко приключи. Не мога да повярвам. Мразя Рейчъл! Даже мразя е слабо казано. Искам да изчезне. Да я няма и да не усложнява живота ми повече.

Тръгнах към изхода на училището. До преди малко ми се искаше просто да отида и да гледам баскетболния мач, а сега искам да си тръгна и да отида в залата по бокс за да си изкарам яда.

- Хей Майк какво има? - чух Итън.

- Нищо няма. - отвърнах без да се обръщам и продължих.

- Чакай! Какво е станало? - хвана ме за рамото и ме обърна към него.

- Всичко свърши с Джесика. Рейчъл ме целуна в коридора към салона и Джес ни видя.

- Рейчъл! Леле казвам ти ще я намеря и ще...

- Знаеш ли вече няма значение. Всичко свърши. Рейчъл постигна своето. Ето с Джесика не сме заедно и няма да бъдем. Вече не. - казах.

- Добре оставям те, че си нервен и аз също се изнервих, а трябва да се върна на мача. - отвърна.

- Ще се чуем довечера. - тръгнах към изхода и излезнах от училището. Тръгнах към вкъщи по- най- бързия начин. Нямам търпение да отида в залата. Трябва да си изкарам яда някъде.

Гледна точка на Джесика

Реших да остана на мача на Ник, защото не ми се тичаше ту на единия ту на другия. Момчетата ще ме разберат. То ако зависеше от мен щях да си тръгна още сега, но щях да разочаровам Ник. Бях седнала на най- горния ред и гледах към игрището, но се бях замислила до толкова, че не виждах нищо. Единственото, което ми изникваше в ума беше момента, в който видях Рейчъл и Майкъл да се целуват в коридора. Просто не мога да си избия това от главата, а толкова много искам. Искам да не познавам Рейчъл и никога да не съм срещала Майк. Просто да изтрия този месец от съзнанието си. Беше прекалето натоварващо. Знаех си, че не трябва да си хващам гадже. След Кевин ми беше много тежко. Той обаче никога не ми беше изневерявал и не се бяхме карали за повече от ден. Изкарахме 2 години без проблеми, докато той не се премести. След това ми беше много празно. Сякаш част от мен я нямаше. Рейчъл ми помогна тогава. Обещахме си, че ще се подкрепяме винаги, а какво стана? Скарахме се заради момче. Всички момичета си обещаваме- никога няма да се караме за момче. Правилно са казали хората- никога не казвай никога. А аз също не спазих обещанието си, което бях отправила към себе си. Да не си хващам гадже, докато не съм напълно готова. Как можах да реша, че това ще ми помогне да забравя напълно за Кевин. Да, забравих за Кевин, но сега как да забравя за Майк. Сама си го направих. Сама се забих отново в любовни драми. Нещото, от което имам най- малка нужда в момента. Не избираме в кой да се влюбим. Е благодаря на този, който избра да се влюбя в Майк. Няма що.