Гледна точка на Джесика
Днес е първият учебен ден и съм много развълнувана. Най-накрая ще правя това, което обичам, а именно да се занимавам с актьорско майсторство. От тази година в училището ми има профил с актьорско майсторство и аз направих всичко възможно за да ме приемат в тази паралелка. Всички в класа са нови освен най-добрата ми приятелка Рейчъл. Надявам се новите да не са смотани.
Облякох си къси панталонки и тениска, все пак сме в ЛА и тук е вечно лято. Това ми е едно от любимите неща относно града-постоянно е топло. Обух си гуменки и си взех малка черна кожена раничка. В нея прибрах ключовете, телефона и парите си. Взех си скейтборда и излязох. Родителите ми са в Ню Йорк за седмица и това ми харесва. Те рядко отсъстват, но има и такива моменти на свобода за мен.
Училището ми не беше далеч затова пристигнах бързо. Церемонията по откриване на учебната година беше започнала и цялото училище се беше изсипало в задния двор. Отидох там и се опитах да намеря Рейч. Не беше много лесно, защото навсякъде имаше хора. Звъннах и по телефона, но както обикновено беше изключен. Мразя този навик у нея, трудно мога да се свържа с нея, като постоянно си изключва телефона. Изведнъж, както се лутах я забелязах. Беше облечена с рокля на черно и бяло райе, прилепнала по тялото ѝ, стигаща до коленете ѝ и дънково яке.
- Стилна, както винаги Рейч. - отбелязах, когато отидох до нея.
- Тениска и кецове? Класическа Джесика. - прегърна ме. - Къде беше?
- Успах се. - усмихнах се.
- Разбира се... Впрочем Питърс ни е класна. - каза.
- Чакай! Какво?! Питърс? Онази Питърс? Чудовището Питърс? - паникьосах се.
- Да. Може да е готина, не ни е преподавала, не можем да бъдем убедени.
- Да бе...
- Млъкнете! - някаква учителка ни направи забележка и ние замълчахме.
***
След церемонията отидохме в класната ни стая-кабинета по английски, в който преподаваше госпожа Питърс.
- Здравейте деца! Аз съм госпожа Питърс за тези, които не знаят. Ще съм ваша класна следващите 2 години и се надявам, че ще се разбираме и няма да имаме много проблеми. Сега да видим кой е тук и след това ще се опознаем малко, тъй като повечето тук сте нови. Запомнете си номерата, моля. - каза и започна да ни проверява. Липсваше само едно момче, но всички останали бяха тук. Огледах се и забелязах, че освен мен и Рейчъл има само още 5 момичета, останалите 17 човека са момчета.
YOU ARE READING
"Just friends"
Teen FictionСъщото училище, нови приятели. Това предстоеше на 16 годишната Джесика Уотсън. Джес е нормална тийнейджърка, успеха и в училище е добър и се разбира с повечето хора. Естествено и проблемите няма да се забавят. Тя намири добри приятели, с които се ра...