Гледна точка на Т/И
Това ми дойде из невиделица. Рюджин бе затворила очи. След като каза новината, аз онемях. Как така изведнъж..?
- Чакай, чакай... КАКВО???- Попитах.
- Скоро ще се прибирам.
- Защо..? Кога го реши?
- Отдавна.- Каза тя, а аз насочих поглед в ръцете и. Кършеше пръсти.. притеснена е. Не ме гледаше в очите.. лъжеше ме.
- Рю..- Тя насочи поглед към мен за секунда, преди отново да склони глава.- Има ли някакъв проблем?
- Не.. Никакъв проблем няма. Просто е време да се връщам... вкъщи.- Гласът и започна да трепери. След това въздиша, прочисти си гърлото и отново ме погледна. Беше с насълзени очи.
- Хайде да седнем и да поговорим за подробностите.. Какво ще кажеш?
- Аа...добре.- Каза Рю и седнахме на дивана.
Бяхме една срещу друга.
- Не можеш ли да останеш малко повече?- Попитах. Никак не ми се искаше да си тръгва.
- Не, Т/И. Трябва да си вървя. Вече колко време стоя тук?... Искам да кажа.. Отседнала съм в домът ти и вече ми е неудобно. Не ти плащам нищо, а парите ми вече са на свършване...
- Аз нямам никакъв проблем да живееш тук.. Не искам пари, ти си ми като сестра. А и..
- Моля те не казвай това отново.
- Кое?- Погледнах я объркано.
- Наясно съм, че знаеш всичко.
- За какво говориш?- Попитах.
- Знам, че това, което направих и бях на път да направя на теб и Тае беше тотално прибързано и необмислено. Мислех единствено за себе си.- Каза тя и заби поглед в пръстите си. Тогава разбрах за какво говори. Вече разбирам какво става. Не ми трябваше много да се досетя, че се чувстваше гузно..
- Рю, аз не те обвинявам за нищо.
- А трябва. Съжалявам за всичко. Ти не заслужаваш такова държание от който и да е, а и...
- Аз също трябва да ти се извиня. Ти не си единствената, която съжалява. Не се съобразявах с това, че харесваш Таехьонг и ни събирах всички заедно, без да те питам дали ще ти е удобно да ни виждаш заедно или не.
- Вече не гледам така на Тае. Приех факта, че нямам шанс и просто реших да продължа. Така, че не се притеснявай за това.
Щом не е заради Тае, защо бърза толкова да си ходи?
- Да няма някакъв проблем в Лондон?- Попитах.
- Какво? Не.
- Работа?
- Не. Просто ще се върна.
- Напротив. Няма никъде да ходиш. Щом нямаш основателна причина за да се върнеш там, значи няма да те пусна... поне още две седмици.
- Но..
- Няма "но". Спри да бъдеш песимистка и започни да мислиш положително. Най- накрая сме заедно. Не се дръж дръпнато със мен, а ми говори както преди години. Стига с тази вина.
Сега, нека гледаме заедно драмата. Ще направя и пуканки. Какво ще кажеш?
Тя ме гледаше с насълзени очи и ми кимна в съгласие. Аз и се усмихнах и тръгнах към кухнята за да опукам пуканки.
Скоро вече бяхме седнали заедно на дивана една до друга и плачехме на поредната хубава серия.....
~~~
Минаха се още 2- 3 часа и на входната врата се почука. Аз скочих за да отворя. След като го направих, видях Тае и Чим пред себе си. В началото се изненадах, но в следващите няколко секунди осъзнах, че забравих, че ще идват. Това и бях на път да кажа на Рюджин по- рано. За това говорех с Джимин... Щяхме да се съберем да пийнем.. из между това и да хапнем нещо и... да.
Усмихнах им се и им направих път, за да влязат. Забелязах, че носеха чатни със себе си. Оставиха ги в кухнята. Тогава осъзнах, че всичко това беше алкохол.. Те добре ли са. Защо толкова много? Утре щях да съм на работа.
След това всички се настанихме във хола. Рю стоеше мълчаливо на мястото си пред лаптопа и само ни гледаше. Тае и хвърли бърз поглед, но бързо насочи вниманието си върху мен.
- Така.. Рю, забравих да ти кажа... Днес говорих с Чим точно за тази наша среща. Ще се напием, нахраним и отпуснем. Само спокойствие и забава, нали?- Казах, обърната към нея. Тя ми се усмихна и кимна.
Плеснах с ръце и се обърнах към момчетата..така де.... мъжете.
- Какво ще ядем? Видях, че не сте мислили за храна като сте купували бутилките соджу.- Те се усмихнаха, осъзнавайки грешката си.. Но Джимин..
- А, я чакай малко. Като говорихме ти каза, че ще осигуриш храна. Защо гостите да носят всичко. Не прехвърляй вината на нас.- Упс.. И това съм забравила.
- Ха ха.. добре де.. спокойно.. Ще поръчаме. Какво ви се яде? Само кажете. Аз лично искам Джаджамьон. Вие?
- Аз искам същото..- Каза Рюджин.
- Аз също.- Спомена Тае.
- Ами явно всички искат нудълс.- Джимин направи това заключение.
- Добрем.. значи четири порции...- Извадих телефона си и влязох в контакти. Натиснах номера на заведението от където поръчвам.
•••
Готово. Тъкмо прекъснах разговора, когато Джимин се обади.
- Трябваше да поръчаме и пилешко.- Аз го погледнах с изражението.."Ти сериозно ли?" И отново влязох в контакти.....
Не след дълго вече бях поръчала и пикантно пържено пиле, обикновено и със сладко-кисел сос.
Нагласихме алкохола на масичката във всекидневната и седнахме около нея. Рю почти не говореше, но не разбирах какъв е проблемът. Нали се разбрахме? А и тя каза, че вече не гледа както преди на Тае.
Седнах до нея на дивана и скришом я поглеждах. Проследих погледа и... беше насочен към Джимин. След това забелязах, че и Чим се държи малко особено.. Специално със Рюджин.
Реших да не си втълпявам глупости и да не мисля сега за тези неща. Отворих една бутилка и налях в чашката си, след това и на другите. Чукнахме се и изпихме течността на екс. Каквото и да беше настроението на Рю, бързо щеше да се отпусне.
Започнахме да говорим за какви ли не неща.. Бързо изпихме първата бутилка и преполовихме втората. Рю започна да се отпуска и стана по- разговорлива.
По някое време се почука на вратата. Аз отидох да отворя. Храната пристигна! Оправих сметката и се върнах при останалите. След това веднага нападнахме. Седнах си отново на мястото и започнах да тъпча. Погледнах другите. Всички бяхме седнали ту на земята, ту по диваните. Всички в кръг около масата. Почувствах се щастлива заради тази гледка... за това, че сме заедно.
~~~
Мина се известно време.. час- два, не знам.. може и повече, но усещах, че започнах да се напивам. Рюджин вече се беше отпуснала и започна да бръщолеви глупости. Намърда се най- нахално между Джимин и Тае и започна да обяснява колко можела да пие. Как не можело да я напием и така нататък. Мисля, че само Чим не беше пиян, а това беше изненадващо. Той изпи най- много, а изглеждаше най- трезвен.
Тае се приближи до мен и преметна едната си ръка около рамената ми. След това ми прошепна...
- Много те обичам, Т/И. Да знаеш. Много. Толкова много колкото са звездите..- Аз го погледнах объркано. Какво?- Броят на звездите е безкраен. Аз те обичам повече от броя им.- Каза и разпъна устните си в усмивка.
Аз също му се усмихнах, заради пиянският опит да бъде романтичен и го целунах по устните за кратко.
Продължавахме да пием. Аз специално се напих. В това бях сигурна, но по сигурна бях, че има нещо между Джимин и Рюджин. Постарах се да ги даря с най- мазната усмивка, която мога да направя преди да се обърна към Тае.
Забелязах, че беше с полу-разкопчана риза, а ръкавите си ги беше навил до лактите. Огледах го най- безсрамно и се приближих още до него. Целунах го по вратът. Да, точно това исках да усетя. Беше толкова топъл.. направо гореше. Отдръпнах се и го погледнах. Той ме гледаше със сериозен поглед. Отново го целунах, но този път по устните. Само за няколко секунди. След това му се усмихнах, а той не отделяше поглед от мен.
- Иуу.. Намерете си стая. Няма нужда да гледам, как Таехьонг те разсъблича с поглед.- Каза Рюджин. После бързо върна вниманието си на Джимин. Не спираше да бращулеви, а Джимин я гледаше с интерес и слушаше историите и.
Изведнъж усетих топлият дъх на Тае до ухото си, което върна вниманието ми към него.
- Мисля да послушам Рюджин.- Моля? Не разбрах.- Не само те разсъбличам с поглед. Повечето неща предпочитам да ги направя в стаята ти.- Дъхът ми секна. Мамка му...
- Аам... НЕ!- Казах притеснена. Думите му ме изкушаваха, но не биваше. Все пак се бяхме събрали всички заедно за да... за да сме заедно.
- Защооо???- Тае се нацупи и се приближи още повече към мен.
- Защото.. Не искам да оставяме другите двама сами.. ще е гадно от наша страна, а и си пиян.- Прошепнах.
- Ти също.- Прекъсна ме той.
- Не достатъчно за да ти позволя да ме пренесеш горе.
- Браво.. Още повече идеи ми се появиха в главата.- И отново този многозначен поглед.
- Нищо няма да правим днес. Ако не си забелязал, всеки път когато спим заедно, поне единият от двама ни е пиян. Когато си напълно трезвен, тогава.- Най- накрая... казах го.
- Но.. това е невъзможно.- Изплака тихо.
- Кое?- Попитах.
- Невъзможно е да съм напълно трезвен, защото всеки ден ти ме опияняваш с красотата и сексапила си.- Ето това направо ме разби. Той ми намигна, а аз започнах да се смея истерично. Беше ми прекалено смешно за да забележа погледите на Рю и Чим. Те също се смееха. Задавих се и Таехьонг започна да ме потупва по гърба. След като се поуспокоих реших да сменя темата.
- Кхм...- Прочистих гърлото си.- Джимин, можеш ли да намериш работа на Рю. - Това беше първото нещо, за което се сетих, но и преди това го бях обмисляла така че...
- Какво?- И тримата се обърнаха към мен изненадани.
- Нали аз самата бях твоя секретарка?..- Джимин кимна.- До колкото знам, все още не сте наемали нова.. Защо не вземеш Рю. Аз ще и обясня всички подробности за работата, какво изискваш и така на татък... Ще е перфектната секретарка.
- Чакай, чакай..- Тае се обади.- Не трябваше ли първо да питаш мен? Ами ако не я искам в компанията си?
- Таехьонг!- Обади се Джимин, раздразнен от думите на приятеля си.- Внимавай какво говориш.
- Не искам безсрамница като нея да работи за мен.- Тогава Джимин се изправи, едва здържайки се да не скочи на бой.
- Тае. Ставай!- Казах му и се изправих. Погледнах към Рюджин. Тя към мен също. Беше започнала да кърши пръсти. Извиних и се с поглед и направих знак да се успокои. Хванах Тае под ръка и го довлачих в кухнята.
Първото нещо, което направих, след като вече бяхме сами беше да го ударя силно по рамото. Той се сви и видимо преувеличи с реакцията си.
- Как можа да го кажеш?
- Какво? Какво толкова съм казал? Истина си е че не я искам в компанията. Да бъде на няколко метра от офиса ми... Не. Няма да стане.
- Защо я мразиш толкова? Не мога да го проумея. Та вие сте били заедно години. Как може да се държиш така?
- Тя се опита да ни раздели! Колкото и време да се познаваме, не променя факта, че беше замислила да ни раздели. Загубих всякакво доверие към нея. Не мога даже да си помисля да и се поверят, дали от мен или от Джимин, важни документи или каквото и да е.
- Преувеличаваш. Държиш се гадно с нея от мига, в който тя пристигна в Корея.
- А как да се държа, като знаех, че тя си играеше с теб?.. Не можех просто да си затворя очите.- Знаех, че той е прав, но..
- Тае, тя беше влюбена в теб. Сега съжалява за всичко, което е направила, а и не мисля, че е направила кой знае какво. Според мен преувеличаваш.
- Преувеличавам? О, извинявай. Забравих, че ти винаги си права. Защо поне веднъж не приемеш, че грешиш. Винаги аз преувеличавам, винаги аз съм виновен за всичко.- Отдавна беше повишил тон, а аз не знаех как да подходя. Знаех само, че тази негова реакция бе породена заради алкохола и утре щеше да съжалява.
- Таехьонг, успокой се. Пиян си. Утре ще говорим пак.
- Не! Не искам утре. Искам сега. Значи това, че не харесвам така наречената ти "приятелка", защото ме е грижа за връзката ни е нещо лошо? Теб не те ли е грижа? Ами ако отново те мами.. ако си играе с теб? Или на теб ти е все тая какво ще стане с "нас"..- Опитах се да го прекъсна, но той не спираше да говори. След като чух последното му изречение, напълно онемях.- Като се замисля ти имаш доста обожатели. Дори и да се разделим, бързо би ме заменила. Няма да ти е трудно. Онзи Кихюн. Джиньонг, Чаьол.... Даже онзи касиер, който те беше "притеснявал".- Таехьонг говореше без да се замисли, а следващото нещо, което ми каза ме заби няколко метра в земята.- А.. той къде е сега всъщност? Спря ли да се занимава с теб или не се оплакваш вече защото му угаждаш на мръсните желания?... За това ли започна работа в този магазин?- След като приключи с просташките си изказвания, изражението му тотално се промени. Сякаш осъзна какво бе казал, но прекалено късно..
- Ти си глупак.- Това беше единственото нещо, което казах преди да излаза от кухнята.
Върнах се във всекидневната и срещнах Джимин и Рюджин да излизат от стаята. Огледах се... Видях, че държат якетата си.
- Ние ще си ходим.- Каза Чим и кимна към Рю, която не смееше да ме погледне в очите.
- "Ние"? Къде? Всички пихме. Не може да шофираш. Остане...
- Извикахме такси..- Прекъсна ме Рю, хващайки Джимин за ръката и излизайки от стаята. Докато ги настигна, те вече бяха излезли от къщата.
Въздишах. Не си представях точно така да свърши тази вечер... Върнах се отново във всекидневната и започнах да събирам празните бутилки соджу. Не след дълго вече бях готова с изчистването на всички боклуци и тръгнах към кухнята за да оставя чашите за миене. Видях, че Тае все още стоеше там. Миеше си лицето или по- скоро си удряше шамари.
Оставих съдовете до мивката и без да му казвам каквото и да, се обърнах и излязох. Макар и пиян, той каза неща, които щях да помня. Никога не съм му давала поводи за да му се въртят такива мисли в главата.
Влязох си в стаята и я заключих. Не исках да го виждам... Или поне докато не изтрезнее.
~На сутринта~
Събудих се от почукване на вратата. Притворих очи и се протегнах. Чувствах се замаяна, но не мисля, че беше заради вчерашния алкохол, а от това, че не си доспах. Беше доста рано.. Разбрах го по току що изгрялото слънце. На вратата се почука отново, но този път чух познатият глас на Тае да казва името ми. Станах и се придвижих бавно до вратата. Отключих и отворих, а пред мен беше застанал Таехьонг с рошава коса и измъчена физиономия. Не знам за него, но аз си спомнях абсолютно всичко от вчерашната вечер. Мълчах и чаках той да проговори.
- Ааа.. Добро утро..- Каза, почесвайки се по главата. Аз по никакъв начин не му отговорих. просто го гледах... Просто не ми се говореше с него в този момент. - Добре ли си?- Попита, явно решил да ме накара да говоря.
- Да.
- Боли ли те главата?
- Не.
- Направих закуска.. Помислих си, че ще искаш да хапнеш преди да отидеш на работа.
Вярно! Бях на работа... Забравих!
- Ако няма друго, отивам да се оправям.- Съобщих му аз. Тае щеше да каже нещо, но затворих вратата преди да проговори отново.
Въздишах и се облегнах на вратата. Този път беше прекалил и щях да му го изкарам през носа. Имах време за това влязох в банята и си ударих един бърз душ. Не след дълго се облякох и гримирах и под гримирване нямам предвид двадесет продукта върху лицето ми, а само спирала и гланц... Нямах настроение за друго. Облякох се така:
След това си взех телефона, макар и с малко батерия (Бях забравила да го включа да се зарежда) и излязох от стаята. Нямах апетит, а и не мислех да разговарям със Таехьонг. За това подминах кухнята и се запътих направо към входната врата. Нямаше нужда да изпращам Тае. Нямаше и какво да прави тук сам, а и знаеше къде е вратата. Щеше да се досети, че съм отишла на работа. Взех си чантичката и излязох от вкъщи. След около пет минути вече влизах в магазина. Имах още... половин час може би (?), но предпочитах да работя повече, от колкото да споря с Тае. Може би просто не бях сигурна какво да му кажа.. Аз самата не знаех защо му се обидих толкова, имайки на предвид, че беше пиян. Тате беше казвал, че като се напие човек, започва да споделя всичко, което е таял в себе си. Мисълта, че бе възможно Тае наистина да е мислел всичко, което беше казал, ме караше да се чувствам много гадно. От както се събрахме се старах да не крия нищо от него, а вчера той ми доказа, че ми нямаше пълно доверие...
Някой ме разсея от мислите ми, докосвайки ме по рамото ми. Беше госпожа Ким. Гледаше ми с топла усмивка на лице. Усмихнах и се и я поздравих.. Тя мен също. Не след дълго вече обслужвах клиент зад касата, а шефката ми подреждаше някаква стока по стилажите. Тъкмо човекът си замина и в главата ми отново започнаха да се въртят думите на Тае. "...Даже онзи касиер, който те беше "притеснявал. А.. той къде е сега всъщност? Спря ли да се занимава с теб или не се оплакваш вече защото му угаждаш на мръсните желания?"
Наистина... Онзи къде е? Даже бях забравила за него. "Да не би той да е синът на госпожа Ким?" Запитах се аз. Осъзнавайки„ че това е много вероятно, веднага отидох при шефката си. Хванах някакви продукти от кошницата със нови стоки и започнах да подреждам с нея.
- Ам.. Имам въпрос.
- Да кажи, мила. Какво има?
- Наемали ли сте други служители преди мен?
- Да, преди. Защо питаш?- Говореше спокойно тя.
- Ами.. Преди няколко седмици имаше един мъж, който работеше тук. Той ме....-Не можах да довърша, защото мъжки глас ме прекъсна.
- Върнах се~!- Обърнах се към въпросното лице и... Да, беше той.... Мамка му.
Здравейте!~~~~
Не разбрах кога мина цял месец от последната част, но ето, че се завърнах... Тази глава... Не съм много сигурна как се получи, но се надявам да ви хареса. Също.. Извинявам се ако има грешки..
Между другото, макар и със закъснение.. Честита Нова Година!
Благодаря, че ме изчаквате и продължавате да четете историята. Четенията са почти 30 хил., а това за мен.. за моята история е просто.. УАУ! Наистина ви благодаря много и ще се постарая да довърша историята скоро. (Да се надяваме да е тази година )
Надявам се всички да сте здрави и до следващата глава!