Тръгнах към кухнята. Т/И се бе средоточила над целувките си по вратъг ми, а аз давах всичко от себе си да не се спъна някъде. Неусетно достигнах дестинацията си и оставих Т/И да седне на масата. Придърпах я по- близо до себе си и нападнах устните и. Не можех да се контролирам. Ръцете ми се тикнаха под тениската и, а нейните се вкопчиха в косата ми. Притиснах я още повече до себе си. Започнах да целувам надолу по брадичката и, вратът и, ключицата, гърдите и. Не можех да и се наситя. Тя започна да стене тихо с въздишки. Т/И бе извила глава назад, оставяйки се на усещането да я завладее. По едно време усетих да задвижва ханша си. Започна да се оттърква в мен. Аз изстенах с леко ръмжене. Надигнах се леко и съблякох ризата си. Т/И от своя страна се зае да съблече тениската си. Тъкмо я целунах отново, разкопчавайки дънките си, и чух отключване на входната врата. И двамата спряхме на място. Чуваше се само тежкото ни дишане. Аз бързо облякох ризата си без да я закопчавам, гледайки към източника на шума. Направих знак на Т/И да си облече тениската, но тя се намръщи. Аз я изгледах предупредително и тя бързо я облече. И аз не исках да се облича, но.. Ако Джимин беше влязал през врата в този момент, какво щеше да види..? Аз не исках да вижда нищо.
Мислите ми бяха прекъснати от Рюджин, която влезе в кухнята усмихната широко, със слушалки в уши. Усмивката и изчезна щом ни видя. Първо погледна Т/И, след това мен и разкопаната ми риза.
Т/И бързо скочи от масата и застана пред мен, за да ме скрие и се усмихна на Рюджин.
- Извинявай Рю. Не трябваше да виждаш това..
- Не, няма проблем.. Аз тъкмо излизах.- Каза Рюджин и излезе от стаята с безизразно лице. Не разбрах дали беше ядосана или натъжена. Т/И прибяга до входната врата, където Рюджин тъкмо излизаше. Не можа да и каже нищо, за това се върна при мен.
Стаята се изпълни с неловка тишина. Нито на мен, нито на нея ни беше комфортно да продължим каквото правихме. Т/И изглеждаше загрижена.
- Т/И, какво има. Да не си се стреснала или..?
- Просто... Стана ми малко гадно за Рю.- Аз премигнах няколко пъти очудено. Та аз до преди половин час и обяснявях, че с Рюджин бяхме заедно, а тя...Щях да кажа нещо, но тя продължи.- Сигурна съм, че е гадно да видиш човека който обичаш, с разкопчана риза и разрошена коса, и приятел.... друго момиче до него.
Понеже не знаех какво да кажа, само я прегърнах.
- Искаш ли да гледаме филм?- Попитах я.
- Може ли да гледаме драма?- Каза и ме погледна с мили очи. Засмях си и и кимнах.
Качихме се горе в стаята и и Т/И пусна някакъв сериал. Сгушихме се в леглото и и се загледахме.
Гледна точка на Джимин
Седях на бюрото в офисът си, затрупан с работа. Таехьонг го нямаше, защото разбираш ли вчера беше пиян на кирка, а аз като добър приятел поех и неговата работа. Работното ми време почти беше към краят си, а имах още много работа. Телефонът ми зазвъня и на екрана се изписа името на Рюджин. Въздъхнах и отговорих.
- Ало?
- Ало, Джимин?-
Гласът и беше студен.
- Какво има сега?- Попитах.
- Къде си?
- На работа. Нямам много време за говорене, така че давай по същество.
- Аз.. Аз съм пред дома ти.
- Какво? Какво правиш там?
- Нямах къде да отида....- Въздишах.
- До петнадесет минути ще дойда. Чакай ме.- Казах, готов да затворя.
- Джимин!
- Да?
- Благодаря..
-.... Затварям.- И прекъснах разговора.
Станах от бюрото и бързо излязох от офиса. Скоро вече паркирвах колата. Влязох във високата сграда, а след това и в асансьора. Натиснах шестият етаж и зачаках. След 2-3 минути вратите се отвориха. Излязох от кабината и погледнах към апартамента си. Рюджин беше седнала пред вратата и опряла глава на стената. Приближих се до нея и я бутнах по рамото. Тя, сякаш чак сега ме видя, се изправи и ме погледна без да казва нищо.
Аз отключих вратата и влязох в къщи. Погледнах назад и видях как се замисли преди да влезе, но все пак го направи. Оставих ключовете на плота в кухнята и съблякох сакото си. Метнах го на дивана във всекидневната и се обърнах към Рюджин. Тя седна на дивана и ме погледна.
- Какво става?- Попитах
- Имаш ли някакъв алкохол?- Игнорира въпроса ми.
Аз въздъхнах и се върнах до кухнята. Извадих бутилка Водка от един шкаф и взех две чаши. Сложих ги на масичката във всекидневната и налях малко. Рюджин като не видяла взе едната чаша и изпи течноста на екс. Започна да кашля. Бързо седнах до нея и започнах да я потупвам по гърба. Кашлянето продължаваше и сълзи започваха да се образуват в краищата на очите и. Изведнъж започна да плаче. Не знаех какво да направя, за това я прегърнах. Тя се сгуши в мен и започна да плаче неконтролируемо.
- Какво стана? Какво се е случило?
- Видях.. Видях ги.- Изхлипа.- Защо Таехьонг ми причинява това...?- Продължаваше да плаче.
- Какво си видяла? Успокой се и ми кажи.
- Защо бяха заедно? Аз.. Аз отговорих на обаждането. Т/И трябваше да е бясна, тъжна,... да са скарани, а те... те правеха...- И отново заплака, но по силно.
Аз въздъхнах. Предположих какво е станало, но въпросът беше... Какво се очакваше да направя аз в този момент. Не можех да я упрекна.... нито да и кажа, че нещата ще се оправят.
Единственото, което можех да направя беше да я прегърна и да я изслушам.
- Просто го обичам. Какъв е проблема в това? Ужасно боли да видиш този, който обичаш със друг. Сигурно няма да ме разбереш.. но ме изгаря от вътре.
О.. много добре я разбирах.
- Не трябваше да правиш каквото и да е. Ако ви е било писано щяхте да сте заедно. Нищо нямаше да се промени, дори и да бяха скарани все още. Не заслужаваш да се мъчиш така.
Рюджин развали прегръдката и взе другата чаша с алкохол, изпивайки я на две глътки. Стисна очи и въздъхна.
- Недей така. Знаеш, че не носиш на алкохол.- Тя се засмя. Май вече беше пияна.
- Ти ме познаваш по- добре от Тае. Защо го правиш?
- Кое?- попитах
- И в Лондон правеше същото. Винаги ме приютяваше и пиеше с мен. Защо?
- Защото си ми приятелка.
Тя заклати глава в несъгласие.
- Приятелка....- измия се- Или просто нямаш избор.
- Не. Правя го защото искам. Но... Не ти ли омръзна. Сама каза, и във Лондон беше в това състояние няколко пъти. Защо не спреш вече.
Има толкова хора... мъже, които биха искали да са с теб. Т/И също беше много щастлива да те види след толкова време. Тя също ти е приятелка. Не трябваше да и правиш такива игрички.
- Знам... Заради това се ядосвам още повече. Чувствам се виновна, че я лъжа. Днес сутринта като бяхме при Т/И и беше ядосана, се почувствах добре, че плана е проработил. Но след като влязох в стаята си, се запитах, дали наистина бях доволна.- Отново изхлипа.
- Тя е добър човек.- Казах и погалих Рю по гърба.
- Знам...- Въздъхна и ме погледна в очите.- Ти също си добър човек..- Каза тя. След това настъпи мълчание. Потънах в мокрите и очи и забравих за какво говорехме.
Тя започна да се приближава бавно към мен. Аз стоях на едно място и не отделях поглед от нея. Насочих вниманието си към устните и и когато беше на сантиметър- два от мен, се облегна на рамото ми и въздъхна. Аз също издишах и затворих очи.
Станах от дивана и взех бутилката.
- Какво правиш? Не я прибирай. Искам да пия още.- Каза очудено Рю.
- О, не.. повече няма да пиеш.- Поклатих глава. Тя също се изправи.
- Казах ти да я оставиш.
- Това е моята бутилка Водка. Аз решавам дали да я прибера или да я оставя.- Заявих аз.
- Дай ми я. Искам да се напия.- Каза тя и се пресегна за да я вземе. Аз пристъпих назад и вдигнах ръката си, за да не може Рюджин да стигне шишето.
- Аз пък не искам да се напиваш.
- Защо? Хайде де.. дай ми я, моля те?- Подскочи, но не я стигна.
- Защото.. така.- стиснах по силно бутилката.
Тя скочи отново и отново не успя, но този път постави ръцете си на раменете ми. Опита още веднъж и отново не успя. Спря се за момен и ме погледна.
- Моля те, Чим. Просто ми дай бутилката.- Погледна ме с мили очи и се приближи по- близо до мен. Аз премигнах няколко пъти и направих няколко стъпки назад, но опрях дивана. Тя отново се приближи, хвана ме за тила и ме дръпна, за да се наведа. Лицето ми беше отново на няколко сантиметра от нейното. Аз спрях да дишам. Опитах се да се отдръпна, но тя ме наведе още повече.
- Спри!- Казах тихо пред устните и.
- Какво да спра?- Погледна ме с големите си очи.
- Това, което мислиш да правиш.
- Какво мисля да направя?- Погледна към устните ми и започна да се приближава още повече.
- Казах ти да спреш.. - Беше на милиметри от мен. Ръката ми все още беше високо над главата ми, но имах чувството, че всеки момент ще изпусна бутилката.
Усещах дъхът и по устните си и когато те се допряха до нейните, изтръпнах. Тя ме целуна. Не знаех дали да я оставя или да се отдръпна. Изведнъж колената ми омекнаха и залитнах назад, сядайки на дивана заедно с нея. Рюджин започна да се смее. Да... със сигурност беше пияна. Не можех да отделя поглед от усмивката и.
- Защо ме гледаш така?- Попита тя.
- Защо ли?.. Целуна ме!- Тя ме погледна с мили очички и усмивка.- И....Усмихваш се.- Уведомих я.
Тя застина. Замисли се за момент и след това ме погледна в очите.
- Благодаря!
- За какво?
- Че ме накара да се усмихна.- И очите и отново започнаха да се навлажвяват.
Не исках да плаче отново, но не знаех какво да направя. Гледах я и не можех да отделя очи от нея. Дори подпухнала и със зачервени очи, изглеждаше толкова красива. Вдишах и погледнах настрани. Фокусирах шишето, след това затворих очи и изпих няколко големи глътки от алкохола наведнъж.
- Какво правиш?- Извика Рю и издърпа шишето от ръката ми, слагайки го на масата. Аз я погледнах отново. Погледът ми се замагли, но задържах фокусът си над Рюджин.
Не знам дали бе от алкохола , но някак събрах смелост. Хванах я за тила и я придърпах към себе си, целувайки я. Бях настоятелен и не я пусках. Тя от своя страна, в началото не ми отвръщаше, но накрая се отпусна. Отвърна ми. Едната ми ръка я хвана за кръста и я придърпах към себе си. Тя ме обкрачи и седна в скута ми.
Хвана ме за раменете и се отпусна върху мен. Опитах се да задълбоча целуваката и изненадващо, тя ми позволи. Рю започна да разкопчава ризата ми. След като беше готова ме съблече и докосна тялото ми. Това нейно действие ме накара да настръхна. Съблякох блузата и. Целунах я по врата, рамото и гърдите. Свалих презрамките на сутиена и и се заиграх със закопчалката...Накрая я откопчах.
П
реобърнах ни, като я положих легнала на дивана. Започнах да разкопчана колана си....
Не бях сигурен как започнах всичко това, но едно знаех със сигурност. Беше невъзможно да спра.....
Здравейтеее...!
Очаквахте ли такъв обрат?
😇😇❤
Значи... Казах ви че ще пусна следващата глава по- скоро. Така че... ето мее.. 😁
Само знайте, че в ,,Мръсна игра" стават много обрати и трябва да сте готови за всичко.
Та... Надявам се да ви е харесала главата.
Ще се постарая да пусна следващата глава скоро, така че... До скоро!
Обичам вии!
П.С. Извинявам се за грешките...
😇🥺👉👈❤