Гледна точка на Таехьонг
Срещата ми с Т/И мина... добре (?)
Заведох я на кулата Намсан.
Имах план да я изненадам. Като отидем там, да заключим "любовно катинрче" и така да и предложа да излизаме официално....
Хубаво, нали?
Е, не стана точно, както си го представях. През цялото време си мислех за Рюджин. За това, че живееше при Т/И. ПРИ Т/И!
Много добре знаеше, че винаги съм обичал друга. За това и се разделихме. Тя реши да приключи всичко и така стана. Сега, когато почти всичко се оправи при мен, тя се появява и ми казва, че ме обича. Какво трябваше да направя? Единственото, което знаех беше, че не исках да нараня нито Рюджин, нито Т/И.
Та.. срещата не мина по план. Изгубен в мислите си, забравих за катинарчето и предложенто ми. Единствено вечеряхме в ресторанта в кулата и се прибрахме. Докато се усъзнах, вече бях спрял колата пред домът и. Тя ме гледаше с лека усмивка.
- Благодаря за хубавата вечер!- каза спокойно тя
- Така ли? А... тоест... Радвам се, че ти е харесало.
- Ами.. тогава ще тръгвам.- Каза тя и отвори вратата.
- Лека нощ, Рю!- Казах и Т/И спря на място.
- Какво каза?- Попита тя и ме погледна в очите с невярващ поглед.
- Ам... лека нощ (?)- Тя погледна към отворената врата, излезе от колата и се обърна към мен. На лицето и се бе показала загадъчна усмивка, която не можех разчета.
- Лека и на теб. Ще и предам пожеланието ти към нея.- Каза и затвори вратата с трясък.
Не разбрах какво стана. Замислих се какво толкова бях казал, че да и се промени така бързо настроението и... Осъзнах какво бях казал... за жалост прекалено късно. Забих глава върху кормилото и се проклех на ум. Как можеше да съм толкова глупав.
Погледнах в посока Т/И, но уви тя вече се бе прибрала. Въздишах и потеглих към домът си.
Гледна точка на Т/И
Не можах да повярвам на ушите си. Просто ми съсипа, вече развалената вечер. През цялата среща Тае беше мълчалив и отнесен. Вярно, гледката от кулата беше прекрасна, храната в ресторанта също беше удивителна, но се чувствах все едно съм отишла там сама.
Пф... както и да е. След като влязох в къщи си оставих чантата на дивана и събух обувките си. Тръгнах нагоре по стълбите, но веднага се спрях, щом се сетих за Рюджин. Къде беше. Трябваше да е чула, че се прибирам...
Отидох до стаята и, но не беше там. Слязох в кухнята.. и там я нямаше. Обиколих къщата, но не я намерих. Звъннах и, но не отговаряше.
Накрая се отказах и се прибрах в стаята си. Легнах си с лаптопа в ръце и си пуснах нова драма.. (,,Crush landing on you")
След краят на третият едночасов епизод се прозях с полу затворени очи.
Затворих лаптопа и го оставих на земята до леглото.
Станах от леглото и се запътих към кухнята за вода. Докато слизах по стълбите, погледнах към часовника на стената и разбрах, че е 02:25ч.
Веднага се сетих за Рюджин и се върнах в стаята си, за да взема телефона си. Набрах номера и и зачаках. Уви, отново не отговаряше. Започнах да се притеснявам. Единственият, за който се сетих в тази ситуация беше Джимин.
Набрах го и допрях телефонът до ухото си. Скоро отговори.
- Ох... сега и ти. Какво има, че ми звъниш посред нощ?- каза той сънено
- Извинявай, че те събуждам, но случайно да знаеш къде може да е Рюджин? Тя познава само мен и теб в Сеул, а не се е прибрала още. Може да ти е звъняла или да ти е споменавала къде ще ходи.
- Пфф..- въздъхна- Първо, няма за какво да ми звъни, само я докарах до у вас. Второ, не питай мен, а Таехьонг. Сега, моля остави ме да спя.- каза раздразнено, с дрезгав глас и затвори телефона.
Какво по.. Защо да питам Тае? По това време?
Включих отново телефона, набирайки Таехьонг. Чаках доста време докато ми отговори, но това, което чух от отсрещната страна ме потресе.
- Ало. - Беше женски глас. Вдишах преди да отговоря.
- Ало? Това не е ли номерът на Таехьонг?- чу се кикот от отсрещната линия
- Да неговият е, но сега е зает и не може да говори. Нещо да му предам?- Каза и след това пак се изкикоти.
- Не, няма значение. Ще му звънна утре.
- Само не му звънете много рано.... Ще е доста изморен.- И отново кикот.
След като чух това, веднага прекъснах разговора. Не можех да повярвам, че е със жена. Та той до преди няколко часа беше на среща с мен. Това беше. Не ми се занимаваше с каквото и да е тази вечер. Легнах на леглото си и се мушна в олекотените завивки. Макар и трудно, успях да заспя на съмване.
***
Събудих се, чувствайки се като парцал. Изправих се в седнало положение и се протегнах. Станах и се запътих към кухнята. Там срещнах четири очи. Тези на Джимин и тези на Рюджин.
- Охо... Рюджин. Ти си била жива. Къде беше?- Гледах я ядосано.- Ами вие господин Парк? Как сте? Наспахте ли се?- Попитах със саркастичен тон, докато си вадех чаша.
- Т/И, вчера бях много изморен и исках да спя, но не спряхте да ми звъните...- Въздъхна след това.
- Чакай, чакай... Кои ние?- Попитах със сключени вежди.
- Както и да е. Просто ми се спеше много и бях раздразнен, че ме събуди. Затова ти говорех толкова грубо. Извинявай, ако съм казал нещо, което не е трябвало. В просъница мога да кажа много простотии. - аз въздъхнах
- Както и да е.- Отвърнах, наливайки вода в чашата, която държах.
- В прочем, какво ти има? Приличаш на мъртвец..- Чим попита и се приближи към мен. - И в настроение не си.. Да не сте се скарали с Тае (?)
- Не ми говори за него... Не искам даже да го виждам.- Казах удряйки чашата с вода на масата. Изненадах се, че не се счупи в ръката ми от удара.
Рюджин, която стоя до мен, без да казва каквото и да е, ме подмина и излезе от кухнята с лека усмивка на лъце. Аз стиснах челюсти и вдигнах отново чашата с вода, изпивайки я на веднъж.
Скоро Джимин си тръгна. Разбира се, се опита да разбере защо съм толкова раздразнена, но не получи нищо друго, освен заплашителен поглед.
По- късно се върнах обратно в леглото за да си гледам драмата..
Гледна точка на Таехьонг
Събудих се с убийствено главоболие. Лежах в единия край на леглото, готов да падна от него всеки момент. Изправих се бавно и се огледах. Около мен се разнесе миризма на алкохол, а завивките бяха паднали на земята.
Разтърках очи и станах, запътвайки се към банята. След като си измих лицето и зъбите, погледнах към отражението си в огледалото пред мен, опитвайки се да си спомня нещо.
Изведнъж в главата ми се появиха моменти от вчера. Как изпратих
Т/И до домът и... Как я нарекох Рю... После пътувах... Паркирах пред дома си и... и някой ме чакаше.. Рюджин! Искаше да говорим.... отидохме до близкото "ресторантче".. Говорихме и.. пихме малко. Обяснявах и, че няма да оставя Т/И и я помолих да продължи живота си щастливо. Ядоса ме и започнах да пия от бутилката със бира...След това... нищо не можах до си спомня.
Хванах се за главата и разроших косата си гневно. Защо трябваше да се случва всичко това. Защо трябваше Рюджин да се появява. Загледах се отново в огледалото и съзрях раздърпаните си дрехи и... О, не! Имах отпечатък на целувка със червено червило на вратът си. Наведох се над мивката и започнах да търкам мястото на отпечатъка.
Това, че не си спомнях какво е станало миналата вечер ме убиваше, но в едно бях сигурен.. дори и пиян, никога не бих предал Т/И.
Скоро излязох от банята и започнах да се оглеждам за телефона си. Трябваше да говоря с Т/И. Търсих го навсякъде, но го нямаше. Накрая, се отказах и реших да отида направо до домът и. Излязох от стаята си и тръгнах към входната врата. Тогава осъзнах, че бях все още с обувките си. Ставах все по- сигурен, че нищо не е ставало миналата вечер. Бръкнах в джоба на панталоните си и напипаха ключовете за колата. След това бързо излязох от вкъщи.
*След около половин час*
Слязох от колата и с бързи крачки се приближих до входната врата. Почуках силно няколко пъти и накрая се отвори. Студените очи на Т/И ме гледаха преценяващо, а аз обмислях как да започна обяснението си от вчера.
- Т/И...
- Добър ден!
- Т/И, вчера...
- Не искам да знам.
- Беше просто грешка..
- Да бе, така ще кажеш.
- Просто се бях замислил за това, че Рюджин е отседнала при теб и по погрешка те нарекох Рю. Не искам да разбираш ситуацията погрешно.
- Ти за това ли ми говориш? А, аз си помислих че...- Тя се подсмихна ядосано- Явно, дори не си спомняш.
- Какво да си спомням?
- Като те гледам, си със същите дрехи от вчера. От чия къща се прибираш?- Щях да започна да се обяснявам, но тя продължи..- А, не! Всъщност не искам да знам. Не е моя работа.
- Т/И!- Повиших тон. Тя млъкна.- Би ли ме изслушала? Очевидно си разбрала ситуацията погрешно.- Въздишах..- Идвам от домът си. Събудих се така. Даже бях все още с обувките си.
- Престани да лъжеш!- Очите и се напълниха със сълзи. Направих крачка към нея.
- Не, не, не. Не плачи. Не те лъжа.- Тя направи крачка назад и си отдалечи от мен.
- Казах ти да престанеш! Вчера ти звънях, и познай кой ми вдигна. Ще ти подскажа, не беше ти.- Аз я погледнах очудено.- Чух проклет женски глас. Не си можел да говориш... На сутринта си щял за бъдеш много изморен...- Не можах да повярвам на ушите си.
- Не може да е истина. Не е вярно. Не бих го направил. Даже не знам къде е телефонът ми..
- Разбира се.- поклати глава тя
- Виж.. истината е, че не си спомням нищо. Все още съм с махмурлук. Не мога да кажа, че 1000% нищо не се е случило.- Подсмихна се невярващо тя.- Но мога да ти гарантирам 999%, че не бих направил каквото и да е с друга жена. Ти си в главата ми от почти седем години. Не бих те предал.
Виждах как започваше да се успокоява. Ледът в очите и започна да се топи и сълзи затекоха по бузите и. Приближих се до нея и я прегърнах.
- Вярвам ти.- Каза тя.... Това беше единственото, което исках да чуя.
Покани ме да вляза вътре и седнахме на дивана. Започнах да обмислям, как да и обесня, за връзката ми с Рюджин.
- Виж сега... Ще ти кажа нещо, за което не трябва да се тревожиш. Никога не бих те предал. Мога да се закълна.
- Слушам.
- След като заминах за Лондон и следвах в университет, срещнах Рюджин. Тогава все още свиквах с идеята, че съм много далеч от Корея и от теб. Та.. понеже се познавахме като стари съученици, се сприятелихме и започнахме да излизаме заедно. След няколко месеца тя ми предложи да излизаме като двойка. Не си бях мислел за друга, освен за теб до тогава и не възнамерявах, но се замислих и реших да приема. Мислех, че по този начин ще те забравя, но не стана точно така. Постоянно те споменавах, не спирах да ви сравнявам... Даже се чудех с какъв акъл се забърках в такава връзка с Рюджин. Накрая тя поиска да се разделим, защото не можела да издържи. Аз просто се съгласих и я оставих. След около година започнах да се развивам в сверата на бизнеса и ето ме тук в Сеул, в бащината фирма.- Лицето на Т/И беше безизразно. Беше се загледана в една точка и не казваше нищо. Започвах да се притеснявам.- За това мислех вчера докато те изпращах. За това и те нарекох Рю. Не искам да си мислиш неща, които не са верни.
- Добре.- Аз я погледнах изненадано
- Добре?
- Да. Казах ти, че ти вярвам.
Отдъхнат си и се отпуснах на дивана. Погледнах към стълбите и се сетих за Рюджин. Почесах се по главата, защото ми се искаше да питам дали е в къщата. Просто се чудех дали е чула нещо от това, което разказах на Т/И.
- Не е в къщата. Излезе някъде преди малко.- Каза Т/И сякаш прочела мислите ми. Аз само кимнах.
- Добре ли си?- Попитах притеснено. Защо беше толкова спокойна. Не мисля, че беше нормално да ми каже само "Вярвам ти" и всичко да приключи. Нищо не ме пита допълнително, а лицето и все още изглеждаше безизразно.
- Да.
- Т/И, какво има. Ако искаш да попиташ нещо, ме попитай. Ако нещо те мъчи, ми кажи. Не се дръж студено с мен. Не искам да се държиш така. Не ти отива.
- Нищо ми няма.- Аз седнах по- близо до нея и я хванах за рамото.- Просто... ми трябва време да осмисля всичко. Много ми се насъбра. Първо ти се появи от нищото, после изведнъж останах без работа и още по- странно оправихме отношенията си. Цяла вечер не спах мислейки, че си прекарал нощта с друга жена, а преди малко ми разказа, че си имал връзка с Рюджин. Не спирам да мисля какви сме всъщност и просто започвам да полудявам. Също така....
- Тогава нека се съберем.- Просто излезе от устата ми.
- Моля?- Погледна ме в очите.
- Каквото чу. Искаш ли... да сме заедно?- Казах и стиснах палците си. Т/И въздиша с невярваща усмивка на лице и стана. Аз също се изправих. Тя започна да се разхожда напред назад около дивана. Изведнъж се обърна към мен, приближи се и ме целуна. След няколко секунди, осъзнах какво се случва и отвърнах, прегръщайки я силно. Скоро се разделихме един от друг.
И двамата се усмихнахме, не знаейки какво да кажем. Накрая тя проговори.
- Само как ми затвори устата...- Каза и се усмихна леко.
- Това като "Да" ли да го приема?- Попитах за да съм сигурен, а тя само кимна.
Аз я хванах за талията, повдигнах я и тя уви краката си около мен.
Започнахме да се целуваме. Не можех да се спра.
Най- накрая беше моя....
Здравейтеее....
Една дума. Четири букви.
У.Ж.А.С.
Май стана много зле...
Надявам се да не сте се досетили какво ще следва. Без да искам направих Т/И с би- полярно разстройство..😅👉👈
Та.. Надявам се да ви е харесала и тази част. ЗНАМ. Знам, че закъснях много, но не ме съдете.
10-ти клас съм и не искам лоши оценки. За това малко загърбих писането. Но сега ще се стегна малко и ще пусна следващата част по- скоро.
ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ГРЕШКИТЕ
Ако имате някакви препоръки за историята, моля споделете ги в коментарите. Също ще се радвам да споделите мнението си и... Какво мислите, че ще стане по- нататък???
Добре де. Спирам.
Пожелавам ви лек ден и приятно училище (😂)
Благодаря ви много, че четете историята и, че ме чакате толкова време.
Историята достигна 22 хил. четения!!!!
Дори не съм си и помисляла, че може да се чете толкова.
!Обичам ви безкрайно!
❤❤❤