Гледна точка на Т/И
Сутринта се събудих от телефона си. Някой ми звънеше. Надигнах се, натиснах зелената слушалка с полу затворени очи, надявайки се да чуя гласът на Тае. Допрях телефона до ухото си и попитах..
- Ало?- Казах, опитвайки се да не звуча пресипнало.
- Хей, Т/И!
- Да?- За жалост не беше неговият глас, а на нечия жена.
- Извинявай, че те
събуждам но.. -Е, явно не съм се справила в опитът си да звуча нормално.-
... имам малка изненада за теб.
- Каква? Не, извинявай. С кого разговарям в момента? - попитах, отказвайки се да се правя на разсънена
- О, вярно! Т/И, аз съм. Рюджин.
Отворих широко очи. Нищо не отговорих.
- В Сеул съм. Току що слязох от самолета.
Отново никакъв отговор от моя страна.
- .... Знам, че това, за което
ще те помоля сега ще е неуместно и нахално и...
- замълча за момент- Преди малко, след като пристигнах, ми звъннаха от хотела, в който ЩЯХ да отседна и ми казаха, че са допуснали някъква грешка и резервацията ми е невалидна вече.
Та.. сега нямам къде да отседна....
- И причината за да ми се обадиш след цели шест години е....?- Попитах със сарказъм и лека усмивка.
- Аа.. Ами... ще може ли да...- притеснението и се долавяше през слушалката. Засмях се и я прекъснах.
- Чакай ме на летището. Ще дойда да те посрещна.
- Ам... добре. Благодаря ти много. Ама наистина много.
След това линията прекъсна. Оставих телефона до себе си и се замислих, дали трябваше да го правя. От както замина се бяхме чували едва пет пъти.. и то само първата година, а сега така изведнъж...
Не, че имах проблем. Даже бях много щастлива, за това, че щях да срещна добрата си приятелка от гимназията. Просто се изненадах.
Станах, измих се и облякох това:
Взех си телефона и малко пари и излязох.
След около половин час пътуване със автобуса, слязох на летището. Вече на входа, започнах да се оглеждам за познато лице, макар, че си нямах и на представа как изглеждаше в момента тя.
Тогава фокусирах една жена да върви към мен и да ми мята. Беше сравнително на далеко от мен, но след като се приближи, се уверих, че беше Рюджин.
- Т/И..! - Каза тя, забързвайки крачка. Точно преди да ме прегърне, усетих как очите ми се напълниха със сълзи. Разперих ръце и я прегърнах силно.
Може да бяха минали шест години и да бяхме изгубили връзка една със друга, но в момента, когато я видях усетих много щастие и тъга в едно. Разбрах колко много ми липсваше и мисълта, че в момента стоеше пред мен , ми изглеждаше нереална.
Та.. седнахме на една пейка в парка, в близост до летището и си поговорихме. Разказа ми малко за изминалите няколко години и се посмяхме заради бисерите, които изричаше.
Поговорихме си за книги и музика и се оказа, че дори след шест години, все още си бяхме същите простачки. Единствената разлика беше, че вече бяхме "големи и зрели" хора. (😂)
След няколко-часовата ни седянка, решихме да се прибираме, защото имах чувството, че Рюджин можеше всеки момент да заспи на пейката.
Не ми се мъкнеше големият и куфар по автобусите, за това звъннах на Тае.
Станах и се отдалечих от пейката. Не мисля, че бе добра идея Рюджин да разбира за Тае. Поне не все още.
- Ало?
- Ало, Т/И! Добро утро! Как си? Добре ли спа?- попита той весело
- Добро утро и на теб!... Добре съм и спях чудесно.- казах с широка усмивка
- Радвам се..- Каза и
след това... тишина. За момент забравих за какво му звънях, но бързо се сетих.
- Та.. звъня ти за да те помоля за една услуга.
- Слушам..
- Ще можеш ли да ме вземеш от летището. Със една приятелка съм там и сме прекалено далеко от вкъщи за да се приберем пеша.
- Летището?
- Знаеш старата ми приятелка Рюджин, нали?- Попитах. Нищо не се чу от другата страна.- Таехьонг?
- Да! Тук съм. Да, спомням си я. Какво за нея?
- Варна се в Сеул. Ще остане за малко във къщи. Ще можеш ли да ни вземеш?
- Извинявай Т/И. Току що получих съобщение, че трябва да съм във фирмата до двадесет минути. Няма да мога.. Съжалявам.
- О, ами добре. Няма проблем, щом не можеш. Не се извинявай.
- Добре. Ще изпратя Джимин. До около половин час ще е при вас. Трябва да затварям. Чао..- Каза бързо и затвори.
Звучеше странно. Говореше прекалено бързо. Реших, че ще говоря с него по- късно за да разбера какво става.
Гледна точка на Таехьонг
-И сега какво?!- Попитах паникьосано Джимин.
- Първо сидни и се успокой. Всичко ще е наред. Просто кажи на Т/И всичко, преди да разбере от...- прекъснах го
- Знам, че трябва да и кажа, но ме е страх. Не знам как ще реагира. Тъкмо нещата между нас потръгнаха... не искам да съсипя всичко.- Говорех, вървейки в кръг.
- Ох.. не знам. Аз трябва да тръгвам. Като ги закарам, ще говорим още.- Каза Чим. Аз само кимнах и седнах зад бюрото си.
Гледна точка на Т/И
След половин час
Колата на Джимин спря пред нас. Той излезе от нея и ни поздрави.
Представих Рюджин на Чим и си разменихме няколко думи. След това прибрахме багажа в багажника и потеглихме. По пътя цареше тишина. Забелязах, че Рюджин гледаше Джимин по особен начин.
- Е, Джимин... Какво работиш?- попита тя
- Работя във фирмата на Т..... на мой приятел.- Каза и се усмихна притеснено.
- Аха... А ти, Т/И?- погледна ме тя със любопитни очи
- Аз... до преди няколко седмици работех във същата фирма, но.. напуснах.- казах въздишайки
- Беше ми секретарка. - Похвали се Джимин и погледна към мен, намигайки ми.
- Защо напусна, ако не е тайна?
- Просто... така стана.- Отговорих несигурно и се усмихнах надявайки се да замажа глупавият отговор с нея. Мисля, че се получи, защото Рю кимна и се загледа през прозореца.
След около двадесет минути, вече влизахме във къщи. Джимин качи куфара на Рюджин във стаята за гости и си тръгна, защото имал работа.
Държеше се странно и мисля, че знам защо... Рю също беше някак.. мълчалива и от както той дойде му хвърляше някакви странни погледи. Според мен бе много възможно да са се харесали от пръв поглед, а ако не са, щях да се постарая да ги сближа малко повече, ако ме разбирате.
Остатъкът от деня го прекарахме в сън, храна и филми. Все пак Рюджин трябваше да си почине от дългият полет.
На сутринта станахме към 10ч. и закусихме. След това седнахме на дивана във всекидневната и се заговорихме.
- Е... Как е любовният живот при теб?- попита Рю
- Ами скоро май ще има някой.. - Казах срамежливо, със лека усмивка и кършейки пръсти. Беше ми странно да обсъждам тези неща, с който и да е било. От гимназията, до сега не е имало с кого да си говоря така по такива теми.
- Ууу... кой??- Личеше си, че и беше доста любопитно. Замислих се за малко, но накрая реших да и кажа.
- Спомняш ли си онова момче от нашият клас.. Таехьонг. Ти като замина, двамата с него се... сближихме и станахме нещо като приятели. После изведнъж разбрах, че той също заминава на далеко и си разделихме скарани. Както теб, той се появи изведнъж в Сеул. Работихме заедно и отново се сближихме. Още не се знае дали има НАС, но се надявам скоро нещата да се получат.- Казах със усмивка и погледнах ръцете си.
Рю не каза нищо, за това я погледнах. Гледаше към мен, замислено с безизразно лице. Размятах ръка пред очите и и тя подскочи.
- Извинявай. Представих си всичко, което ми разказа като филм и се онесох. - каза и се засмя.
- Добрем... Ами ти? Няма ли някой красавец при теб.- попитах и я побутнах по рамото
- Имаше..- каза замислено- Много голям красавец. Първата ми и единствена любов. Проблема е там, че аз не значех същото за него. Мислите и сърцето му принадлежаха на друга и за това го пуснах.- Каза и сведе глава. (Знам....Звучи прекалено драматично.) Потупах я по гърба и тя продължи. - Сега съм тук за да си го върна, независимо от всичко.- Каза, въздишайки.
- Щом е тук, значи е кореец...(?)- тя кимна- Ами тогава.. Файтинг! - казах и се засмях, прегръщайки я.
***
Минаха се няколко часа. През това време с Рюджин се разходихме из квартала. После се прибрахме и хапнахме. По едно време ми звънна Тае. Попита ме дали съм свободна и дали искам да излезем. Разбира се, приех и се уговорихме довечера да ме вземе във 20:00ч.
Като споменах на Рю, че ще имам среща вечерта, тя не реагира почти по никакъв начин. От както говорихме за "любовтият ни живот" тя някак посърна. Усмихваше се, но си личеше, че усмивките и бяха фалшиви. Стана ми малко гадно, че ще я оставя в това настроение сама, но не можех да откажа среща с Тае. Не и точно сега, когато сме на път да оправим взаемотношуниято си.
***
Беше почти осем. Бях готова и чаках Тае да дойде. Докато седях на дивана във всекидневната, Рюджин седна до мен.
- Таехьонг, тук ли ще доюде?- попита тя
- Няма да влиза. Само ще ме вземе.- отговорих, повдигайки рамена.
- Аха....- и тогава се чу почукване на вратата
Двете със Рю станахме. Аз се запътих към вратата, а тя.. не знам къде замина.
Щом отворих на Тае, той ме дари с голяма усмивка. Беше много красив.
- Един момент..- Казах и се върнах във всекидневната за да си взема чантичката. В момента щом се обърнах, за да се върна при Тае, студена вода ме обля цялата.... Буквално. Рюджин се бе блъснала в мен и водата, която носеше в ръка се изля върха мен.
Изписках от студената вода и стиснах зъби.
Тае се появи моментално в стаята с изплашено изражение. Щом видя какво е станало, облекчение се изписа на лицето му.
След като шока от студената изненада поутихна, помолих Таехьонг да седне и да ме изчака за да се преолека. Рюджин не спираше да се извинява, макар, че не го бе направила нарочно. Уверих я, че няма проблем и се качих в стаята си.
Преоблякох се набързо. Изглеждах така:
Взех си телефона и бързо се върнах при другите....
Пет минути по-рано
Гледна точка на Таехьонг
След като Т/И се качи във стаята си, аз седнах на дивана, въздишайки. След секунди усетих някой да сяда близо до мен. Погледнах в посока на човека до мен, на бързо, но щом осъзнах кой е, останах с широко отворени очи. Ами сега...
- Мина много време, Тае..- Каза Рюджин, гледайки ме право в очите. Аз само и кимнах и отвърнах поглед от нея, не знаейки как да отговоря. Напълно бях изключил факта, че тя щеше да остане при Т/И. Даже не я бях забелазал до сега.- Така ли стана? Ще се правиш, че не ме познаваш?
- Не е така, Рюджин.- отново я погледнах- Виж моля те да....- прекъсна ме
- Липсваше ми.- Това изречение ме остави без думи.
- Съжалявам, но не знам как да ти отговоря. Недей...- отново ме прекъсна
- Все още те обичам..- Останах втрещен. Как въобще усмя да го изрече?
- Как изобщо успя да го кажеш? Осъзнаваш ли в каква ситуация ме поставяш? Та аз в момента чакам
Т/И...- И отново ме прекъсна
- Знам кого чакаш.
- Това е добре. Значи знаеш, че всичко, което ми каза до сега, няма никакво значение за мен в момента. На път съм да си я върна.- казах и стиснах челюсти
- Ще те накарам да се върнеш при мен. Независимо от всичко.
Това вече беше...
Станах и се приближих до нея.
- Не смей да го изричаш отново. Не разваляй всичко. Не си такава...
- А каква е? Познавате ли се? Какво да разваля? - Чух гласът на Т/И, която слизаше по стълбите.
- А, Т/И! Готова си.- казах
притеснен
- За какво говорехте?- отново попита тя
- Казах на Рюджин къде мисля да те заведа тази вечер и тя ме заплаши, че ще ти издаде. За това и казах да не разваля всичко. Ако знаеш няма да се изненадаш после. И разбира се, че я познавам. Все пак бяхме в един клас. Изглежда като добра приятелка и за това казах, че не е такава. Няма да развали вечерта на приятелката си, нали...- погледнах към Рюджин
- Да... Спокойно, няма да и издам нищо.- Каза и се усмихна фалшиво. Аха... каква актриса е била.
Върнах вниманието си на Т/И, която вече беше върнала усмивката на лицето си.
- Добре, добре, разбрах. Сега като споменахте за тайнственото място, на което ще ме водиш, ми стана още по- интересно. Искам да тръгваме по- бързо за да разбера, какво си намислил. - Каза и ми кимна към входната врата. Т/И каза "Чао" на "приятелката" си и тръгнахме. Скоро вече пътувахме.
По пътя никой не говореше. Пуснах радиото, колкото да не е пълна тишина и потънах в мислите си.
Какво щях да правя сега?....
Здравейте на всички.
Как ви минаха последните седмици от дългата ни ваканция???
Съжалявам, че не пуснах нова част по- рано, но така се получи... *усмивка*
Не съм сигурна дали се получи и тази част, но ще разбера после от коментарите.
Честно казано, не знам какво още да напиша в тази бележка за това ви оставям.
А, сетих се. Извинявам се за грешките. 😅👉👈
Обичам ви и до следващата част. ❤❤❤