- Майкъл уби брат ми...
-Какво?
Ретроспекция
Майкъл събори Ед на земята и извади пистолета си. Вдигна го бавно към мен и Ед.
- Моля те. Недей. – проплаках тихо аз.
- Хим, млъкни. – каза Ед. Той се изправи и погледна към Майкъл.
- Хайде, застреляй мен. Но доближиш ли се още един път до нея, обещавам ти, ще се надигна от гроба и ще те убия.
- Еди, Еди, Еди. Колко си жалък. Съсипваш едно голямо приятелство заради тази кучка.
- Тази кучка е моя сестра.
- Тя е малка глупачка. Наистина ли си готов да умреш заради нея? – попита той. Сълзите се стичаха по очите ми. Това не се случва, нали? Да, това е просто сън.Майкъл зареди пистолета и го насочи към гърдите на Ед.
- Моля те, недей. Умолявам те, не го убивай. Ще направя всичко, което поискаш. Моля те, недей. Недей. – паднах на колене пред него и започнах да го моля. Да го моля да не нарани брат ми. Да го моля да не убие най – добрия си приятел.
- Чуваш ли, Ед? Малката ти кучка иска да те защити.
- Ще те съсипя, Майкъл. Заклевам се. Ще те съсипя.
- Няма да се научиш, нали, Ед? – каза той и е приближи до мен. Бавно погали лицето ми, а аз затворих очи. Усетих как Ед се напряга.
- Махни си ръцете от сестра ми.
- Накарай ме. – предизвика го той. Ед не изчака втора покана и се нахвърли наМайкъл. Събори го на земята и започна да го налага. Майкъл изпусна пистолета си. Приближих се бавно е го взех, насочвайки го към него. Ед се обърна към мен и щом видя пистолета, стана от Майкъл.
- Хим, хайде, дай ми пистолета. Хайде.
- Няма да му позволя да те нарани. – проплаках аз.
- Знам. Хайде, ела и ми дай пистолета. – отидох бавно до него и му го подадох. – Ела тук. – той ме прегърна силно. – Махай се от тук.
- Не. Не мога. Моля те, Ед. Няма да те оставя. – видях как Майкъл се изправя. Сръката си, избърса кръвта, от устната си. После се подсмихна и облиза устните си.
- Ед. - предупредих го.
- Каква трогателна картинка. – с Ед се отделихме един от друг. Той дойде пред мен, а аз се скрих зад гърба му.
- Махай се, Майкъл. Не искам да те нараня.
- Това е проблемът, Ед. Слаб си. От теб нямаше да излезе никакъв полицай. Трябва да си ми благодарен, че ще те убия.
- Пистолетът ти е в мен. Просто си тръгни и няма да извикам полиция. – каза Ед, аМайкъл се засмя.
- Аз съм син на наркобос. Наистина ли мислиш, че съм дошъл тук неподготвен? Хората ми са отвън, Ед. Няма измъкване. – и аз, и Ед знаехме много добре, че няма да се измъкнем. Ед свали пистолета и преглътна тежко.
- Какво искаш? – попита.
- Нея. – отговори простичко той.
- Знаеш, че за нищо на света не бих ти я дал.
- Знаеш, че без проблем ще те убия и ще си я взема. – трябваше да направя нещо. Не можех да му позволя да убие Ед. Знаех, че е способен на това. Способен е да убие най – добрия се приятел. Мразя го. Бързо клекнах и вдигнах пистолета, насочвайки го къмМайкъл.
- Хим, не. – опита се да ме спре Ед.
- Спокойно, Ед. Тази хлапачка не би натиснала спусъка. – точно в този момент всички спомени нахлуха в главата ми. Знаех много добре как да го използвам. Ед ме научи преди няколко дни. Поставих показалеца си на спусъка, затворих очи и го натиснах.Куршумът попадна в лявата му ръка. Отворих очи и заплаках силно. Това беше краят. Не уцелих.
- Кучка! – изкрещя той. Затворих очи. Чух изстрел, но не усещах болка. Бързо гиотворих и се огледах.
- НЕ! - изкрещях силно.
- Не съм свършил с теб, малката. Много скоро ще се срещнем отново.- каза той и излезе от къщата, придържайки ръката си. Отидох до Ед и клекнах до него. Беше прострелян в гърдите.
- Аз съм виновна. Ако те бях послушала..
- Не плачи, моля те, не плачи – каза той и погали лицето ми, избърсвайки сълзите ми, изцапвайки ме с кръв.
- Моля те, Ед. Не ме оставяй. Недей.
- Не бих те оставил никога. Спомняш ли си? Когато бяхме малки ти обещах, че ще съм до теб вечно. – каза той с треперещ глас.
- Умирам, Хим. Искам да ми обещаеш нещо...
- Не, недей. Моля те.
- Обещай ми, Хим. Обещая ми, че все някога ще дойдеш на гроба ми.
- Ед..
- Обещай ми!- извика силно той.
- Обичам те, Ед.
- И аз те обичам, Хим. – след това затвори очи и повече не ги отвори.
Край
- Така и не можах да му помогна. Когато прострелях Майкъл, само влоших вещата. Не успях да спася брат си.
Ретроспекция
Чаках. И чаках. И чаках. Най - сетне лекарите излязоха от операционната. Изправих се и ги погледнах. Те се спогледаха. Дойдоха при мен. Един от тях постави ръката си на рамото ми.
-Съжалявам, госпожице...
- НЕ! НЕ! НЕ! Не може да е истина. Не, той е жив! Жив е!- извиках силно и бутнах лекарите. Изтичах до операционната и отворих вратата. Лежеше на болничното легло, безжизнен. Паднах на колене пред леглото му.- Ти обеща, Ед. Обеща, че няма да ме оставиш. Обеща ми ,Ед! - извиках силно. – Защо ме остави, Ед? Нали каза, че ме обичаш? Тогава защо не си тук? Защо не си до мен, Ед? – започвах да се задушавам оттолкова сълзи. Чух тракания от токчета. В стаята влязоха Бар и Сис.
- Дойдохме веднага щом разбрахме. Как е той? – попита Бар.
- Мъртъв.
Край
ГТ Хари
Чувствах се ужасно. Днес, преди три години, е преживяла всичко това, а аз си мислех, че спи с поредния. Затова е отказала да ми помогне за Джема. Затова е мислела, само за отмъщението си към Майкъл. Хванах ръката й и я целунах.
- Всичко ще е наред. До теб съм. – хванах лицето й в ръцете си и я целунах бавно. Езиците ни бавно се преплетоха. Внимателно я сложих на леглото и легнах върху нея. Тя уви ръце около врата ми, дърпайки леко косата ми. Ръцете ми обходиха всяка част от тялото й. Ръцете ми спряха на ръба на потника й. Бавно го дръпнах нагоре и го свалих. После бавно плъзнах ръцете си надолу, откопчавайки копчето на дънките й. Прекъснах целувката ни и ги свалих бавно. После свалих тениската си, сред това и дънките си. Легнах върху нея и я целунах отново. Тя бавно започна да се отърква в мен. Обожавах, когато правеше така. Всяка една извивка на тялото й си пасваше идеално с мен. Обожавах начина, по който всеки път трепери, щом я целуна. Обожавах начина, по койтовсеки път трепери, щом я докосна. Ръцете ми отидоха зад гърба й и разкопчаха сутиена й. Странно, за първи път не мрънкаше по време на секс. Отделих се от нея и започнах да целувам врата й, слизайки надолу. Облизах плътта между гърдите й, след което засмуках силно лявото й зърно. Тя преплете пръстите си в косата ми и притисна лицето ми по-близо. Исках да я накарам да забрави за онази нощ, преди три години, затова ще се постарая да я направя щастлива. Поне тази вечер. Бавно започнах да слизам надолу. Целунах всяка част от корема й. Не е честно. Тя има повече плочки от мен. Както иповече оръжия и е по – силна. Да, страхотна жена. Свалих долната част от бельото й, както и своето. Надвесих се над нея, подпирайки се на лакти, за да не я смачкам.
- Готова? – попитах я. Не знам защо я питах всеки път дали е готова. Просто имах нужда да ми докаже, че ме иска. Тя кимна и аз влязох бавно в нея. Видях я как извъртя очи и се засмях. Започнах да забързвам, а тя се подсмихна. След всяка минута, удоволствието нарастваше все повече и повече. Обожавах начина, по който тялото и се извива, всеки път, преди да свърши. – Заедно скъпа.
- Хари! – изкрещя тя. Обожавах как крещи името ми. Толкова много неща обожавам в нея. Извадих пениса си и легнах до нея.
- Това беше...
- Да, беше хубаво. – съгласих се. Тя се обърна към мен и ме целуна.
- Беше върховно.
- С теб винаги е върховно. - казах, а тя се засмя.
- Подмазвач. – каза тя и ме удари леко по рамото. Телефонът ми извибрира. Надигнах се и го взех. Имах съобщение от Найл.
Вече щом спряхте да крещите като луди, би ли си домъкнал задника до кабинета.
-Ей сега идвам. – казах, целунах я и станах от леглото, обличайки боксерките си. Излязох от стаята и влязох в кабинета.
- Кое е толкова спешно, че ме вдигна от леглото?
- Това. – каза той и хвърли една папка пред мен. Взех я и я отворих. – Едуард Елрик. Така се казва мъжа от снимката.
- Не, грешиш. Казва се Едуард Родригес и е брат на Хим. И, а да, мъртъв е.
- Грешиш. Човекът от снимката, която ми даде, е Едуард Елрик и е полицай в Ню Йорк
- Сигурен ли си?
- Повече от сигурен.
- Значи е жив.