След третото повикване ми вигна.
По телефона
-Кажи Ари.-каза Ема
-Трябва ми помоща ти.-казах и се засмях
-До 20 минути съм при теб.-каза
-Вземи всичките си бели рокли които ги имаш.-казах
-Добре.-каза Ема и се засмяхме след което затворих
-Какво стана?-попита Хари като седнах при него
-След 20 минути ще дойде с всичките си бели рокли.-казах
-Всъщност аз май забравих да ти покажа нещо.-каза Хари и се надигна
Натисна някакво копче отстрани на стената зад леглото и изведнъж стената се изкачи нагоре и пред мен се яви голям дрешник с останалите ми дрехи които не бяха в гардероба.
-Къде се прибра стената?-попитах и Хари почна да се смее
-Само това ли ще попиташ?-попита през смях
-Харолд къде отиде стената?-попитах го и се засмях
-С такъв механизъм е, че да се прибира като щора и да се спуска като такава.-каза и наклоних главата си
-Ама въбще не личи, че е като щора.-казах и Хари се засмя -Стига си ми се смял.-казах му и се нацупих леко
-Добре няма.-каза Хари и млъкна
Влезнах в дрешника и се огледах. След това излезнах и легнах на тялото на Хари.
Минаха няколко минути и на вратата се звънна. Станах от Хари и тръгнах да ставам от леглото когато Хари ме спря.
-Аз ще сляза да отворя, а ти стой и почивай.-каза и стана
Харесваше ми, че е загрижен, но това беше прекалено. Но пък и го разбирах. Тревожеше се да не изгубя и това дете. След минута в стаята влезна Ема.
-Къде е Хари?-попитах я
-Долу с Шон.-обясни и дойде при мен на леглото като остави и един чувал с рокли
Влезнахме в дрешника и почнахме да разглеждаме роклите.
2 часа по-късно
Най накрая избрах това облекло и обувки към него:
След това ги оставих настрани и тръгнах да помагам на Ема да избере с какво ще е на вечерята.
2 часа и половина по-късно
Най накрая и Ема реши с какво ще е. Тъй като си беше домъкнала и други бели облекла имахме повече избор. Но накрая отново взе едно бяло облекло от моите. Нямах нищо против, защото него така или иначе нямаше да облека.
-Ще е интересно ако всички момичета сме в бяло, а момчетата в черно. Хората в ресторанта ще си помислят какво ли не.-каза Ема и се засмях
-Шон знае ли, че си бременна?-попитах я
-Все още се чудя как да му поднеса тази новина.-отговори и ма вратата се почука
Момчетата влезнаха и ни се усмихнаха.