С Диего отидохме до тоалетните, за да изчисти потеклата кръв от устната си. Наистина не мога да разбера Гилински. Защо се държи така, когато ме види с Диего? Той сам поиска да се отърве от мен, дори опита да ме убие. Наистина има нужда от помощ, трябва да започне отново да ходи на психолог.
Диего изми лицето си и подпря ръце на мивката. Погледнах го и отместих един паднал кичур от челото му.
-Добре ли си?-попитах и той кимна. Усмихна се леко и хвана ръката ми.
-Искаш ли да се поразходим? "Times Square" вечер е невероятен.-предложи той и аз се усмихнах.
-Добре, и без това имам нужда малко от чист въздух.-съгласих се и излязохме от тоалетните. Исках да кажа на останалите, че ще излезем, но Диего не ми даде такава възможност.
Излязохме от клуба и започнахме да ходим по улицата. Всичко беше толкова красиво. Рекламните пана осветяваха улиците. Разглеждах светещите реклами и се наслаждавах на гледката, като разбира се внимавах и да не се блъсна в някой човек.
Времето беше хладно, а аз си забравих якето в клуба. Потрепериха леко и Диего забеляза това. Свали коженото си яке от себе си и го наметна на раменете ми. Прегърна ме през кръста и ме придърпа по-близо до него, за да ме стопли. Тези малки жестове правеха един мъж истински кавалер.
-Нямаше нужда.-погледнах го и той се усмихна.
-Няма да те оставя да настинеш. Времето в Ню Йорк е променливо.-отвърна той.
-Аз...съжалявам, че Джак отново ти налетя така.-извиних се и сведох поглед. Диего спря да ходи и аз го погледнах.
-Няма за какво да се извиняваш! Ти не си виновна за това, че той е идиот. Виж, бих направил всичко, за да си добре и не го казвам само, защото искам да те впечатля. Казвам го, защото го мисля. Не искам да си мислиш, че се опитвам да те излъжа по някакъв начин.-обясни той и аз въздъхнах.
-Знам, но просто...след Гилински вече не се доверявам лесно на хората. Страх ме е, че отново ще ме предадат и аз ще страдам, както винаги.-отвърнах и той обхвана лицето ми в шепите си.
-Позволи ми да ти докажа, че аз не съм такъв.-помоли ме.
-Това съм го чувала толкова много пъти и накрая винаги завършва с едно и също.-казах и премахнах ръцете му.
-Аз не съм Гилински.-припомни ми и аз кимнах леко.
-Знам, но и ти също се опита да ме убиеш.-отвърнах и той въздъхна тежко.
-Да, права си, но вече не искам това! Сега съм влюбен в теб и единственото, което искам е да те направя щастлива.-увери ме той и аз го погледнах в очите.
-Късмет с това, защото ще бъде трудно да се доверя на някого отново толкова скоро.
-Аз няма да се откажа от това, колкото и време да отнеме.-каза той, като не отделяше поглед от очите ми. Искам да му повярвам, но не мога. След толкова предателства вече изгубих доверие във всичко. Не знам на кого да вярвам. Не искам отново да се разочаровам...
Гледна точка на Елизабет
Танцувах с чаша в ръка и знаех, че не съм на себе си. Просто се наслаждавах на момента. Изпих достатъчно чаши, за да забравя за проблемите и да се оставя на ритъма. Ванеса и Диего изчезнаха някъде, а Теса танцуваше с Ноа. Тони разговаряше с Тейлър, а Ливай, Джонсън и Бруклин бяха на бара, като Бруклин се зарибяваше с някакво момиче. Аз просто си танцувах и давах всичко от себе си.
По едно време усетих някой зад себе си. Нечии ръце докоснаха дупето ми и аз се обърнах светкавично. Зрението ми беше замъглено от алкохола и не можех много добре да фокусирам човека пред мен.
-Ей, долу ръцете от нея или ще ти избия зъбите!-чух гласа на Тони и се усмихнах. Оо, той ревнува, колко сладкоо.
-Аз първи я видях, приятел! Намери си някоя друга.-посъветва го идиотът, а Тони сви ръцете си в юмруци.
-Тук вече сгреши. Имаш три секунди да разкараш шибания си задник от тук, преди аз да го направя.-заплаши го къдравелкото, но този явно си търсеше боя.
-Виж какво, пудел! Спри да се правиш на много силен и си намери друго занимание. Виж онези момичета там изглеждат толкова отчаяни, за да ти вържат.-отвърна му нахалникът, а Тони запретна ръкавите си.
-Сега ще видиш аз къде ще те вържа.-извика и скочи върху човека. Всички явно бяха много пияни, защото никой не забеляза двете момчета на пода.
Тони извади ножката от джоба си и я допря до врата му. Каза му нещо в ухото, а момчето просто кимна изплашено. Тони се изправи от него и дойде при мен. Хвана ме за ръката и ме дръпна към сепарето.
-Защо му позволи да ми говори така? Можеше да кажеш нещо.-скръсти ръце и аз се изсмях.
-Какво искаше да кажа?-попитах и отпих от чашата си.
-Че съм ти гадже, може би?-предположи, а аз повдигнах рамене.-Имаш късмет, че го видях точно навреме. Можеше да ти направи нещо.
-Пази това, което имаш, Лопез, защото може някой да ти го вземе.-подразних се с него, а той ме погледна очудено.
-Моля?-присви вежди и аз се усмихнах самодоволно.-Никой не може да те вземе от мен, Елизабет! Аз не съм идиот.-беше сигурен в думите си и аз повдигнах вежда.
-Тогава какво се притесняваш?-попитах го и той се приближи до мен. Лицето му беше на милиметри от моето, а погледът ми се насочи към сочните му устни.
-Обичам те!-той какво каза? Правилно ли чух? Задавих се от чутото и го погледнах объркано.
-Моля? Ти какво?-попитах и той се усмихна.
-Обичам те!-повтори, а аз бях изненадана. Тони Лопез каза, че ме обича. Еха, това е нещо нечувано.
-И аз те обичам!-отвърнах и той се засмя.
-Знам!
-От къде пък знаеш?-попитах и той постави ръце върху талията ми, като ме придърпа по-близо към него.
-Все пак си с мен, няма как да не ме обичаш!-отговори и аз се засмях.
-Хохо, не бъди толкова сигурен, миличък!-отвърнах и той присви вежди.
-Моля?
-Шегувам се!-казах и слях устните ни.