ГТ Хари
- Хари, къде си любов моя?- чуваха се крясъци от долу.
- Наташа, не. Не влизай! – опита се да я спре Найл. Супер. Тази досада пак е тук. Някой се размърда до мен. Погледнах надолу и се усмихнах. Но, разбира се, курвата връхлетя в стаята и развали момента.
- Хари! Коя е тази? И какво прави в леглото ти ? – развика се тя. Химена се размърда и се обърна на другата страна.
- Млъкни за бога. Не викай от сутринта.- казах и потърках очите си.
- Хари, мили. Моля те. Какво правиш с тази? Мислех, че аз съм ти достатъчна.
- Ъххх, мамка му, ако не си затвориш шибаната уста, ще те гръмна! – извика Химена.
- Млъквай, кучко. Никой не ти е казал да говориш! - и край, това беше. Наташа си замина от живите. Подсмихнах се. Ще е забавно. Химена се надигна и агонизиращо бавно, със затворени очи стана от леглото. Тениската ми й стоеше много секси. Ако не беше Наташа, можеше да направим нещо набързо сутринта, но не, тя трябваше да връхлети и да развали настроението й. Хим изкара пистолета изпод възглавницата си, не искам да знам кога го е сложила там, и го насочи към Наташа.
- Слушай, курво, незадоволена. Мога да убия човек за пет секунди. Разкарай се, ако не искаш да проверя дали мога и по- бързо.
- Аз бих я послушал.
- Хари, така ли ще я оставиш да ми говори? Каква, за бога е тази? – повдигнах рамене.
- Тя е шефа. Съжалявам. – казах и вдигнах ръцете си. Тя изцъка и се изниза бързо на тънките си токове. Погледнах към Химена, тя беше седнала на леглото и се бе хванала за главата. Отидох и клекнах до нея.
- Хей, боли ли те? – попитах я.
- Не, просто мразя да ме събуждат незадоволени курви.- каза и се засмя.
- Ще ти издам една тайна – направих и знак с ръка и тя се приближи- Тя е ужасна в леглото – прошепнах в ухото й, а тя се засмя и поклати глава.
- Ето защо е незадоволена.
- Но ти не можеш да се оплачеш от това, нали?
- Е, не беше супер, но не беше и много зле.
- О така ли?! - изправих се, бутнах я на леглото, легнах върху нея и започнах да я гъделичкам.
- Стига Ха.. Хари! – каза, докато се смееше.
- Не и преди да кажеш, че съм най-добрият.
- Къде, в мокрите ти сънища ли? - попита саркастично, през смях .
- По скоро в твоите – казах и спрях да я гъделичкам. Сега бях върху нея и челата ни се опираха. Както и някои други части – Трябва да тръгваме.. - казах недоволно.
- Мързи ме.- каза тя и започна да се мърда нагоре-надолу, а на мен очите ми се разшириха.
- И мен ме мързи, но не те дразня, нали? А и днес е събирането, а ние ще пътуваме с кола. – казах и притворих очи, докато тя продължаваше да се отърква в мен.
- Пътя не е много. – каза и се засмя. Бяхме решили да пътуваме с коли, вместо да друсаме Химена. – И не съм виновна аз, че пилотите не ми понасят или че когато видя пилот, ми се ще да го гръмна. Просто са бавни.
- Хим, карат с по 800 км/ч. – казах и се засмях.
- Пак е бавно.
ГТ Хим
- Добре, имаме два часа да решим какво ще правим. – вече от половин час бяхме в един хотел, в Манчестър и се чудехме как да се появим.
- Нищо не ми хрумва – въздъхна Лу и се пльосна на леглото. Въздъхнах и си сипах чаша уиски.
- Имам една идея! – Каза Бар и завлече Лу в банята.
- Страхотна идея, няма що. – казах и излязох на терасата. Имах нужда от чист въздух.
- Добре ли си? - попита ме Мишо, след като дойде при мен.
- Ще го видя за пръв път от три години. Не съм сигурна дали ще успея да се сдържа да не го гръмна пред всички. Но иначе съм добре – казах саркастично.
- За това сме аз, Сиси и Бар. Макар че се съмнявам Барбара и Луи да излязат от тоалетната за повече от 10 минути. Е, и Сиси е доста разсеяна заради това с Найл. Е, и аз не съм от най-съсредоточаващите се, особено когато видя късите прилепнали рокли на кучките там, но все пак имаш.... ами имаш.... Всъщност, загубена си – и този ми бил приятел.
- И се предполага, че си ми приятел?
- Най-добрия – засмя се той и влезе вътре. Добре. Мисли Хим, как да се сдържиш да не пръснеш мозъка на човека, отнел ти всичко. Да, не си помагам особено.
- Хрумна ми нещо – чу се гласа на свършващия Луи от тоалетната. Поклатих глава и влязох вътре.
- Какво има, Айнщайн? – попитах го, след като двамата с Бар излязоха от тоалетната.
- Ще сме заедно. - изръси той.
- Лу, мислех, че сте заедно. Само по тази причина още не съм изчукал Барбара. - каза Хари и всички погледи се отправиха към него. – Какво? – поклатих глава.
- Не ние, Хари. И ако дори се опиташ, ще ти отрежа топките и ще ти ги зашия за зърната.. – заплаши го Луи.
- Да знаеш, бих ти помогнал и то с най – голямо удоволствие – потупа го по рамото Мишо.
- Ха ха, много смешно, няма що. – намуси се Хари – Не увъртай, а кажи какво измисли.
- Така, сигурни сме, че Майкъл е разказал за сделката ви на всички, нали? И всички ще обвинят теб след шока, че Химена е истинска. А това е и просто перфектния план. Кой е човекът, който всички слушат обикновено?
- Андреес! – извика Найл. Андреес Черното око беше най – старият в нашия бизнес. Управляваше пазара в Гърция и беше един от главните съдружници на Майкъл.
- Точно, а единственото нещо за него, по-важно от бизнеса му, е любовта. – допълни Лу.
- Да, чух, че наскоро дъщеря му се е оженила. Казват, че бил толкова щастлив, че едва не подпалил залата. – каза Мишо.
- Да, той е странен – подкрепи ги Бар, само аз ли не разбирам какво става.
- Може ли един въпрос? – попитах
- ДА!? - извика Лу.
- Какъв, по дяволите, е планът?
- А да, та.. ще сме заедно – каза той, а аз го замерих с възглавница – Аз и Бар, Сиси и Найл, и ти и Хари – каза той, като последните две имена ги прошепна и сведе глава.
- Я пак?
- О, стига, Хим, няма да ви бъде трудно да се преструвате. Пасвате си просто идеално, а Андреес ще се размекне и ще ни помогне. – каза Сиси
- А, и няма да ви бъде трудно, след вчера – каза и се засмя Найл.
- Да, един от охранителите каза, че ви е чул чак в мазето – подкрепи го Луи, а аз поклатих глава.
- Задължен си ми, и то много – казах на Хари и го потупах по рамото.
- Супер, ще звънна на Зейн и Лиам! – извика радотсно найл.
- А те къде са? - попитах.
- Пери и Зейн най – вероятно разглеждат града, а за Лиам и София, повярвай ми не би искала да разбереш какво правят в момента – каза и поклати глава Найл.
ГТ Найл
Вече от десет минути бяхме в балната зала, където се провежда тъпия прием. Всички бяхме тук, освен Хари, Химена и о, да Майкъл. Започвам да си мисля, че са се засекли по пътя и той е останал без една глава, но все още не знам коя. И.. говорим за вълка, а той в кошарата. Голямата врата се отвори и от нея влезе Майкъл. Разбира се, както ставаше всеки път, любовниците на босовете не откъсваха поглед от него. Той погледна към нас и след като видя, че Хари и Хим ги няма, се подсмихна. Ядосах се. Не знаех какво е станало и честно казано, не ми пука особено, но те са част от екипа, така че когато някой има проблем с тях, има проблем с нас. За да се успокоя, погледнах дамата си за тази вечер, беше с ослепително синя дълга рокля, с цепка. Стоеше й просто перфектно.
- Може ли един глупав въпрос? – извика от нищото Лу – Защо ти викат Мишо?
- Дълга история – каза Мишо.
- Имаме време – отново започна Лу. Явно се опитват да оправят малко настроението, но не се получава много добре
- Преди време, Хим видя една моя снимка като малък и каза, че приличам на мишка.
- Странно, аз наистина мислех, че се казваш Мишо – каза Бар и всички погледи се забиха в нея, освен този на Сиси. Тя гледаше само напред. Когато забеляза Майкъл, се напрегна.
- Спокойно, всичко ще е наред- казах и стиснах ръката й силно.
- Не ме притеснява как ще реагира тя, по скоро как ще реагира той, когато я види с Хари и разбира се, не би пропуснал огромната случка на врата й.
Ретроспекция.
- За бога, всичко това нужно ли е? - попита Хим, когато Хари се надвеси над нея и започна да засмуква частта точно на извивката между рамото и врата й. Тя въздъхна и затвори очи.
- Така – каза Бар и седна до тях –вие двамата трябва да изглеждате като най – влюбените хора на света. Ясно?
- Ще я гръмна – започна Хим и изкара пистолета си.
- Не, не, не, не! Без пистолети – Каза Бар и взе пистолета от Хим. Хари се отдели от врата й. - Не, Хари, продължавай – скара му се тя и той отново започна.- Ще вървите хванати за ръка, постоянно усмихнати и ще си казвате колко много се обичате, дори и ако искате да убиете другия. Хари,не й пускай много ръце, за да не те застреля наистина – Хари кимна, колкото можеше и продължи с работата си – А ти, Хим, просто не убивай Хари. Ясно?
- Не знам за Хари, но определено ще гръмна теб – каза съвсем сериозно тя.
- Добре, разбрахме се. Сега ... Хари, спри вече, още малко и ще я изядеш – скара му се Бар -Така, хора, искам игра и то голяма.
Край на ретроспекцията
Голямата врата бавно се отвори. Добре играта започва.