<ГТ на Мин-Хе>
Събудих се и се стреснах от близостта на лицето на Чан-Мин. Той все още спеше и беше много сладък. Сладък?! Какво ми става? Той е идиот! Докато съм била задълбочена в мислите си, се е събудил.
-М-М-Мин-Х-Хе? - отдръпна се и стана от леглото. - К-к-какво стана вчера? - изглеждаше уплашен.
-Спокойно, нищо не сме правили. Просто ти вчера се ядосваше за нещо и чупеше чаши, и ме събуди. Спрях те, ти ми се извини за и аз не знам какво, гушна ме, заплака и заспа на рамото ми. Когато те поставих на леглото, ти ме хвана за ръката и ме придърпа в леглото. Нямаше как да избягам, затова останах и заспахме така.
-Аха... добре - тръгна към банята, която се намираше в стаята ни.
-Чакай! - обърна се към мен. - За какво съжаляваше и защо не може това нещо да се оправи?
-Не знам за какво говориш - затвори вратата.
-Чан-Мин... Агх! - раздразних се. Крие нещо, сигурна съм.
Чаках да излезе от банята, за да се изкъпя. Вече се бавеше половин час, затова почуках на вратата.
-Чан-Мин, какво толкова правиш вътре? Хайде, излизай! - ядосах се.
Не чух нищо, затова подпрях ухо на вратата и се заслушах. В следващия момент Чан-Мин отвори вратата, дръпна ме за ръката, затвори и заключи вратата, и ме притисна към нея.
-Ч-Чан... - прекъсна ме, като сложи пръст на устните ми.
-Шшш - беше единственото, което каза.
Гледахме се право в очите, а лицата ни бяха на сантиметри разстояние. С периферията си можех да видя мокрото му тяло, което беше само увито в кърпа около кръста. Преглътнах шумно и пулсът ми се забърза.
-Искаш да знаеш за какво съжалявам? - прошепна срещу устните ми, а кожата ми настръхна.
-Мхм - едвам промълвих аз.
-Тогава се остави на чувствата си, Мини... - приближи се още повече към мен, милиметри разстояние. Затворих очи, чакайки да прави каквото иска.
Разби устните си в мойте и ме зацелува страстно и блажено. Машинално му отвърнах и целувката се превърна в борба за надмощие. Дигна ме, а аз увих крака около кръста му. Отвори вратата и влезе в спалнята ни. Остави ме на едно от леглата, не прекъсвайки целувката. Не мислех, бях се оставила на усещането.
-Сигурна ли си за това, принцесо? - попита между целувките.
-Ах, напълно - започна да прави смучки на врата ми.
<ГТ на Чан-Мин>
<След час>
Свърших в нея и се пльоснах на леглото.
-Обичам те, Мини... - помълчах малко. - Обикнах те още от детската градина, но бях страхлив. Мислех си... мислех си, че ще те загубя, ако ти призная... и накрая като най-големия глупак те дадох на друг - погледнах настрани.
-Не знаех как се чувстваш, съжалявам... но... и аз те харесвах - и тя погледна на противоположната посока.
-Така ли? - обърнах се отново към нея.
-Да, но и аз си мислех, че мога да те загубя, затова продължих напред.
-Е, явно съдбата си знае работата - усмихнах се мазно. Взех завивката и ни завих. Гушнах я през кръста и я целунах по главата.
КРАЙ