<ГТ на Юна>
Този Джимин е много сладък. Мисля, че само с поглед ме накара да се влюбя в него.
-Хей, ела в кухнята да ядем. Гладна съм - каза ми Ан.
-Добре - тръгнахме натам.
-Ще си направя сандвич. Искаш ли? - попита ме, докато вадеше нужните съставки от хладилника.
-Да, може - седнах на един от столовете.
Анна се зае да прави сандвичите и беше с гръб към мен. Бях седнала на мястото, къдета се виждаше коридора.
-Е, как върви в училище? - попита ме тя, но в същото време мина Джимин покрай вратата. Виждайки ме, ми намигна, а аз се изкикотих. - А?
-К-какво? - не чух въпроса й.
-Попитах те как върви в училище.
-О, ами добре. Беше ми скучно без теб, но се оправих някак. Намерих нови приятели, но не беше същото. Липсваше ми.
-Хах, и ти на мен, но покрай всичко просто забравих за теб. Извинявай, ще ти се реванширам някак си - усмихна ми се и ми подаде чинията със сандвича.
-Няма нужда, стига ми само да идвам да те виждам по-често - усмихнах й се, надявайки се да не се усетила.
-Да видиш мен или Джимин? - мамка му, хвана ме.
-Е-естествено, че теб - погледнах настрани.
-Хаха, наистина ли хлътна по него за по-марко от десет минути? - присмя ми се.
-Ох, явно. Толкова ли съм наивна? - натъжих се.
-О, не! Той е наистина голям чаровник, но все пак е мафиот и бивш таен агент, така че имай едно наум.
-Дообре.
-Хей, момичета! Какво правите? - влезе Джънгкук. - Здравей, Юна.
-Здрасти!
-Ами прекарва ме си по женски, а ти какво правиш? - попита го Анна.
-Нали знаеш... мафиотски неща - засмя се. - И~ много хубав сандвич - каза, отхапвайки си от този на Ан.
-Хей! - скара му се тя.
-Какво? Няма да споделиш с гаджето си ли? - погледна я кръвнишки.
-Идиот - върна му погледа.
-Хах, много сте сладки. Знаех си, че сте един за друг, още като ви видях в училище.
-Така си е - усмихна се Ан и го целуна по бузата.
-Добре, аз ви оставям. Чао - каза ни Джънгкук. - О, и Юна...
-Да?
-Внимавай с Джимин.
-К-какво? - разширих очи, а Анна се засмя.
-Определено е прав - каза ми тя, а аз извъртях очи.
<15 минути по-късно>
След 15 минути разговор с Анна, тя ми каза, че отива да ми приготви стая, защото искала да си направим момичешка нощ. През това време нямаше какво да правя, затова започнах да мия чиниите от сандвичите.
Изведнъж усетих нечии ръце да се увиват около талията ми и човекът да си поставя брадата на рамото ми. Аз леко подскочих от страх.
-Здравей отново, Юна - прошепна ми в ухото Джимин, а бузите ми добиха розовикав цвят.
-З-з-здрасти, Джимин -погледнах надолу, подсушавайки си ръцете, и преглътнах тежко. Сякаш въздухът ми спря и в стаята стана по-горещо.
-Много си сладка, когато си изчервяваш - каза, а аз се обърнах с лице към него.
-Има ли с какво да ти помогна? - попитах го, опитвайки се да се измъкна от хватката му, защото имам чувството, че сърцето ми ще изскочи.
Той само се засмя и ме притисна към стената.
-Ще видим, принцесо - целуна ме по бузата и излезе от кухнята. Секунда по-късно Ан влезна.
-Какво стана? Защо си толкова червена? - засмя се.
-А-а-аз... а-ами, нищо. Какво ще правим сега? - опитах се да сменя темата.
-Ще гледаме филм. Искаш ли да се присъединиш? - попита ме.
-В-всички ли? - зацепвах.
-Д-д-да - подигра ми се тя.
-Хей, не е смешно! - раздразних се.
-Хах, добре. Идваш ли?
-Да - извъртях раздразнено очи и тръгнах след нея.
Стигнахме в хола и естествено единственото място беше до Джимин.
Погледнах Анна с присвити очи, а тя повдигна, усмихвайки се, рамене.
Седнах до него, а той ми се усмихна топло и аз му отвърнах със същата усмивка, ставайки отново червена.