<ГТ на Джънгкук>
Вече чакаме около половин час и все още никой не е излезнал от стаята.
-Ох, ако й е станало нещо, няма да си го простя - казах сам на себе си.
-Спокойно, не се обвинявай толкова - каза ми Хосок, а аз просто гледах в една точка, чакайки някой да излезе.
Най-накрая една от сестрите излезе.
-Какво й е? Всичко наред ли е? Будна ли е? - обсипах я с въпроси.
-Има леко състресение, но е наред. За съжаление е бил засегнат плодът.
-Какво? - обърках се.
-Била е бременна още в първия месец. Съжалявам, но го е изгубила. В момента е в съзнание. Може да я видите.
-Добре, благодаря ви! - влезнах вътре, а след мен и момчетата. - Юн! Добре ли си?
-Да, не е нещо сериозно. Мисля, че до ден-два ще съм напълно здрава - усмихна ми се тя.
-Не, трябва да си почиваш... Много съжалявам! Обичам те, но, откакто си с мен, все страдаш. Не искам да те виждам такава, затова... мисля, че е най-добре да напусна живота ти - сведох глава, стискайки ръката й.
-Какво? Не, Джънгкук! Обичам те и не искам да се разделяме! Ако сега ме боли, болката, след като се разделим, ще е сто пъти по-болезнена. Не ми го причинявай, моля те! - хвана лицето ми в шепи.
-Сигурна ли си? - погледнах я с насълзени очи.
-Напълно - притегли лицето ми в целувка.
-И аз те обичам, любов - прошепнах й. Отделих се от целувката и пак се се натъжих.
-Какво има? - попита ме.
-Ах... била си бременна, но от удара си изгубила плода - отново заплаках.
-Какво?! Сериозно ли?! - заплака и тя.
-Моля те, не плачи - изтрих сълзите й. - Спокойно, ще намеря човека, заради когото стана всичко това, и ще го убия. За теб, за бебето ни.
-Благодаря ти - засмя се.
-Сега почивай. Момчета, ще ни оставите ли? - попитах ги.
-Да! -всички казаха в един глас. - Надяваме се да се оправиш, Юн!
-Благодаря ви!
-Аз ще дойда по-късно - каза й Юнги, а тя кимна.
<ГТ на Анна/Юнджи>
<Седмица по-късно>
Вече бях напълно оздравяла и тъкмо се канех да отида да си взема една ябълка отдолу, когато телефонът ми звънна.
-Ало?
-О, БОЖЕ! АННА! КАКВО СТАВА? КЪДЕ СИ БЕ МОМИЧЕ? - чух гласа на Юна. Съвсем бях забравила за нея. Дори да водя различен живот, тя все ще си остане най-добрата ми приятелка.
-Ами~... ох, ще дойда да те забера. Къде си?
-В нас.
-Добре, идвам, а ти да си готова до 30 минути.
-Ще се опитам -затворихме си.
Слезнах долу, взех си ябълка и видях брат си.
-Хей~, брат ми~ - мазнех му се.
-Ох, какво искаш?
-Може ли да поканя Юна? Моля те~! - направих муцунка.
-Чакай малко. Коя изобщо е Юна?
-Ами...
-Най-добрата й приятелка от училище - прекъсна ме Джънгкук, влизайки в стаята. - Добре, но не дигайте много шум - застана до Юнги.
-Йей! А може ли да й кажа за вас? Моля те~! Няма да каже на никого, познавам я много добре.
-Ох, добре, но, ако не си държи устата затворена, ще трябва да я учистим.
-Благодаря ти~ - целунах го закратко по устните и гушнах брат си. - Отивам да я взема.
-Чакай, с какв... - показах му ключовете от колата, тръгвайки към гаража. - К-как...?
-Бях таен агент, глупчо, а и явно ти не си много внимателен. Гледай си джобовете другия път! - извиках му.
-Ах, това момиче - чух го да казва, а аз се изкикотих.
<20 минути по-късно>
Намирах се пред къщата й и я чаках. Ахх~, това момиче винаги закъснява.
-АННА! - изивка се, влезайки в колата и прегръщайки ме. - Как имаш книжка, ти нямаш 18? - попита ме.
-Ох, ще ти разказвам, когато стигнем.
-Къде отиваме?
-Ще те разведа из новия ми живот - усмихнах й се.
-Ммм, окей -подкарах колата.
<20 минути по-късно>
Стигнахме имението на Джънгкук, а Юна се опули.
-Тук ли живееш?! ОМГ! - изуми се тя.
-Не е точно мое.
-Как така?
-Живея с Джънгкук и приятелите му.
-КАКВО?! Доста имаш да ми разказваш!
Влазнахме, седнахме на дивана в хола и започнах да й разказвам всичко отначало.
-Уау - каза след като свърших.
-И сега живея щастливо, доколкото се може, с Куки.
-Уау, това е... уау.
-Хах, друго няма ли да кажеш? - разсмях се.
-Останах без думи. И ми казваш, че не трябва да казвам на никого, иначе съм мъртва?
-Мхм.
-Добре, в гроб съм - направи се, че си затваря устата с ключ.
-Хей, Юн... О, кое това секси момиче в хола - каза Джимин, оглеждайки я отгоре-надолу.
-Най-добрата ми приятелка и, ако й направиш нещо, ще те пребия - заплаших го аз.
-Уоу, по-полека. Приятно ми е да се запознаем...
-Юна, Ким Юна - довърши тя, подавайки ръката си за ръкостискане.
-Госпожице Ким. Надявам се да се виждаме по-често - намигна й, а тя се изкикоти.
-Махай се, Джимине - изпъдих го.
-Добре де, не ревнувай.
-Ох, ужасен си - извъртях очи. - Не му се връзвай на глупостите.
-Сладък е.
-Щом така смяташ - засмях се аз.