<ГТ на Анна/Юнджи>
Събудих се и видях до мен Куки, който ме бе прегърнал здраво. Опитах се да стана, но захватът му бе твърде силен, затова се предадох. Обърнах се към него и намерих лицата ни на милиметри разстояние. Той се беше събудил явно от мърдането ми и сега ме изпиваше с очи.
Гледахме се така около минута. Взирахме се ту в очите, ту в устните на другия. И двамата вече не можехме да издържаме, затова се целунахме. Езиците ни се преплетоха в ужесточена борба за надмощие, която отново той спечели.
-Откога си буден? - попитах го, след като се отделихме от целувката.
-От час - усмихна ми се той.
-И цял час си ме гледал!? - узадачих се аз.
-Ами да! Не мога да ти се наситяяя~ - гушна ме Джънгкук.
-Ох, че си бебе - изкикотих се аз.
-Ах, ти. Ще ти покажа кой е бебе - започна да ме гъделичка.
-Н-не! С-СП-РИ! КУКИИ~! - пищях аз и се хилех от смях едновременно.
-Само ако отречеш, че съм бебе.
-До-бре са-мо спри - едвам, едвам отговорих, а той спря да ме гъделичка. - Хайде да се облечем.
-Защоо? Така си ми харесваш.
-Да, но момчетата са долу и трябва да слезнем, за да ядем.
-Ох, добре - най-накрая се съгласи той.
Облякох се и тръгнах надолу, а Джънгкук почти беше готов.
-Хайде по-бързо... БЕБЕ! - извиках се аз и тръгнах да бягам надолу по стълбите. След по-малко от секунда чух вратата да се праска и бързите стъпки на Кук.
-ВЕДНАГА МИ ЕЛА ТУК! - извика някъде зад мен, а аз продължавах да бягам.
Стигнах кухнята и видях Юнги, който си приготвяше палачинки за ядене.
-Бате, спаси ме от бебетоо~! - скрих се зад Юнги, гушкайки го.
-Амм...
-ВЕДНАГА ЕЛА ТУК ЮН! - изкрущя се Джънгкук.
-Ю-Юн... - замисли се Юнги.
-Юнги мръдни се! - нареди му Кук.
-Ох~, какво искаш от нея Джънгкук? - попита отегчен Юнги.
-Тя ме нарече бебее~! - оплака се той.
-Ти си си, като гледам. Остави момичето намира. И защо тя ме нарече "бате", а ти й каза "Юн"?
Ние замълчахме и се спогледахме.
-Какво криете от мен? - присви очи Юнги.
-А-ами... - започна Джънгкук.
-Ти... - погледна ме в очакване - си ми брат.
-Чакай КАКВО!? - погледна ме с окорени очи.
-Ами да.
-К-какво!? Ще ми обясните ли? - попита ни той.
<15 минути по-късно>
Обяснихме му всичко, а след като разбра, той ме прегърна силно и се разрева.
-Не мога да повярвам! Не мислех, че някога ще те срещна отново. Обичам те, сестричке! - не спираше да ме гушка той.
-Добре, добре. Стига толкова - раздразни се Джънгкук.
-А ти спри да ме ревнуваш от всичко - сопнах му се аз.
В отговор той само ме погледна кръвнишки.
-Споко брат. Тя си е твоя. А какво стана с Джи...
-О, Юнги, палачинките ще изгорят! - прекъсна го Кук.
-Ох, мале! Пак се заблях - бързо ги извади той.
-Юн, ти стой тук и яж, а ние с Юнги имаме работа, затова трябва да тръгваме към базата ни.
-Добре. Чао - дадох му целувка, гушнах брат си и тръгнаха, а аз започнах да ям.
<ГТ на Джънгкук>
Ох, добре, че спрях Юнги на време. Трябва да му изясня някои работи, които Юн не трябва да разбира все още.