Един месец по-късно
След като катасрофирах не стоях много в болницата. Само два дена и ме изписаха. Докторът ми беше казал да си почивам и да не се претоварвам и за това две седмици не ходих на лекции. Нат ми даваше записките си и учих чрез тях. Зейн засне клипа за песента си и днес щяха да я пуснат. Грейсън все още говореше за казино и май другата седмица ще ходи да подготвя документи, а Нат почти засне филма.
Станах от леглото и отидох в банята. Взех си душ и си измих зъбите. Изсуших косата си и се облякох. Застанах пред огледалото и си сложих лек грим. Нищо особено, просто спирала, очна линия и гланц за устни. Сложих си колието от Зейн и се напръсках с парфюм. Прибрах нещата си в чантата и отидох в хола при Нат.
-Готова ли си да тръгваме?-попитах я и тя кимна. Взе си нещата и двете излязохме от апартамента. Качихме се в асансьора и натиснахме копчето за партера. След 2 минути вратите на асансьора се отвориха и ние излязохме. С Нат се насочихме към моята кола и аз я отключих. Зейн я беше завел на ремонт докато бях в болницата, за което съм му много благодарна. Влязохме вътре и аз запалих и потеглих към университета.
Не след дълго вече бяхме в двора на университета и чакахме момчетата. С Нат седнахме на пейките отвън и аз извадих телефона си. Разгледах социалните мрежи и отново го прибрах. Вдигнах погледа си и видях момчетата да се приближават към нас. С Нат се изправихме и се усмихнахме. Те дойдоха при нас и ни целунаха.
-Как са най-прекрасните момичета?-попита Грейсън и ние се засмяхме.
-Доста добре.-отговори Нат и ме погледна.
-В колко часа да очакваме песента ти?-попитах Зейн.
-Кол каза, че ще я пуснат в 20:00.-отговори Зейн, но не изглеждаше да се радва.
-Всичко наред ли е?-попитах го, а той само кимна леко.
-Искате ли да дойдете внас тази вечер и заедно да чуем песента?-предложи Нат.
-Добре.-съгласиха се момчетата и влязохме в университета. Отидохме в стаята и заехме местата си. Лекторът след малко влезе и започна да преподава.
Гледна точка на Зейн
След лекциите с Грейсън отидохме у нас. Трябваше да му кажа какво съм решил. С него седнахме на дивана и той ме погледна в очакване.
-За какво толкова искаше да говорим?-попита той.
-Ще замина за Ню Йорк.-отговорих му и той ме погледна с широко отворени очи.
-Ти полудя ли? Значи наистина ще оставиш Алисън? Какво, шибаните пари са по-важни от гаджето ти ли?-започна да вика Грейсън.
-Да не мислиш, че искам да я оставя? Правя го за нейно добро. Ако не замина с Кевин, тя може да пострада по-тежко.-обясних му.
-И кога заминаваш?-попита Грейсън.
-Утре.-отговорих му.
-Как така утре? Каза ли на Алисън?
-Не съм. Тя не знае за Кевин. Грейсън, направи ми услуга и не ѝ казвай. Когато разбере просто се направи, че не си знаел.-помолих го.
-Защо не ѝ кажеш истината?-попита той.
-Защото тя ще се опита да ме спре и ще направи нещата по-зле.-обясних му.
-Добре. Щом си го решил, твоя работа. А ще се върнеш ли изобщо? Какво ще стане с кариерата ти?-започна да задава въпроси Грейсън.
-Не знам кога ще се върна. Надявам се да се измъкна някак. Колкото до кариерата, говорих с Кол и той каза, че има офис в Ню Йорк и това няма да попречи да се развивам.-отговорих му.
-Ясно.-кимна Грейсън.
-Искам като замина, да ми казваш как е Алисън. Искам да знам дали е добре.-казах му и той кимна. Поговорихме си и за други неща, докато не стана време да отиваме при момичетата.
Гледна точка на Алисън
Момчетата всеки момент щяха да бъдат тук. С Нат поръчахме пици и приготвихме всичко за песента на Зейн. Не знам каква е, дори за какво се пее, защото Зейн ми каза, че иска да бъде изненада. Нямам търпение да я чуя и да видя клипа. Чух звънеца и отидох да отворя. Момчетата влязоха и се настаниха на дивана. С Нат донесохме пиците. Аз седнах до Зейн и се сгуших в него. Оставаха само няколко минути до премиерата на песента. Всички бяхме развълнувани, но ми се струва, че нещо не е наред със Зейн. Познавам го много добре и знам, че нещо не е наред. Аз го погледнах и той ми се усмихна леко.
-Сигурен ли си, че всичко е наред?-попитах го.
-Да, защо?
-Не знам, струва ми се, че нещо те мъчи.-казах и той издиша тежко и след това постави целувка на челото ми.
-Всичко е наред, не се притеснявай.-увери ме той и аз кимнах.
-Хора, пуснаха я.-изпищя Нат и я пусна на телевизора. Започна да се чува доста приятна мелодия и след малко Зейн се появи и започна да пее. Песента наистина беше много хубава и имаше бърз ритъм. Много ми харесва. И гласът на Зейн е просто... уникален. Всички започнахме да се поклащаме в ритъм с песента и даже припявахме от време на време. След малко песента свърши и аз целунах Зейн.
-Гордея се с теб! Ти успя, издаде песен.-казах радостно и отново го целунах.
-Зейн, песента е уникална, вече ми е любима.-каза Нат и Зейн се усмихна.
-Поздравления братле.-поздрави го Грейсън.
-Благидаря ви приятели. Това означава много за мен.-усмихна се Зейн.
Остатъка от вечерта прекарахме в слушане на музика, танци и забавления. Легнахме си късно вечерта. Момчетата останаха да спят при нас, като Зейн беше в моята стая. Заспах сгушена в него и бях щастлива.
***
На сутринта се събудих към 10. Видях че Зейн го няма и се изправих. На нощното шкафче забелязах някаква бележка. Погледнах я странно и я взех. Разтворих я и започнах да чета написаното на нея.
"Алисън, съжалявам, но трябва да се разделим. Заминавам за Ню Йорк, за да развия кариерата си. Имахме много хубави спомени, но аз вече не изпитвам същото, съжалявам. Надявам се да не те нараня много.
Зейн"
Прочетох бележката и не можех да повярвам. Това трябва да я някаква шега. Взех телефона си и набрах номера му, но телефонът му беше изключен. Прочетох бележката още няколко пъти и с всяка дума сърцето ми се чупеше на парченца. Горчиви сълзи започнаха да се спускат по лицето ми. След малко започнах да плача неконтролируемо и Нат влезе в стаята ми. Тя дойде при мен и изглеждаше притеснена.
-Али, какво става? Защо плачеш?-попита Нат и аз просто ѝ подадох бешежката. Тя я прочете и ме погледна. Съжаление се появи в погледа ѝ и ме прегърна.-Съжалявам.
-Т-той ме и-изостави... заради тъпата кариера. Кариерата ли му е п-по-важна от мен? Не ме е обичал истински. Джак беше прав аз съм глупачка.-изплаках и Нат разтри леко гърба ми.
-Шшш... спокойно. Не се разстройвай, обещавам ще намеря Зейн ако ще и на Луната да е и ще го пребия.-опита се да ме успокои Нат, но това не помагаше.
-Това беше. Всичко свърши.
Край!
—————————————————————-
Хора, това беше. Всяко нещо както има начало, така има и край. Надявам се историята да ви е харесала. Благодаря ви, че я следихте и вотвахте.❤️