Вчера със Зак излязохме. Отидохме в един много хубав ресторант и си говорехме. Той е много добър слушател и се радвам, че се срещнахме. Разказвахме си спомени и много се смяхме. Доста приятна компания е и от сега нататък ще излизаме често. Зейн няма от какво да се притеснява, защото със Зак сме само приятели. Спрях да мисля за Зак и отидох в кухнята при Нат. Тя беше направила палачинки и аз седнах на един стол до нея. Сложих си една палачинка в чинията и я намазах с шоколад. Отхапах от палачинката и се наслаждавах на вкуса.
-Готвиш уникално, човек.-казах ѝ и тя се усмихна.
-Благодаря. Как мина вчера със Зак?-попита тя и повдигна вежди.
-Доста добре. Отидохме да вечеряме в един ресторант и си говорехме. Приятна компания е.-отговорих ѝ и доизядох палачинката си.
-Мхм...-кимна Нат.
-Как минаха снимките?-попитах я.
-Супер. Доста се забавлявахме, защото или някой си объркваше репликата или не можеше да бъде сериозен.-отговори Нат и се засмя. Говорехме си още малко и видяхме, че стана време да тръгваме за университета. Аз си взех чантата и си облякох коженото яке. Взех ключовет за колата си и с Нат слязохме. Качихме се в колите си и потеглихме към университета.
Няколко минути по-късно вече бяхме на паркинга и паркирахме колите си. Слязохме от тях и ги заключихме. Влязохме в двора и седнахме на пейките да чакаме момчетата. Видях Клоуи и Аманда да стоят на отсрещната пейка с другите си приятелки. Гледаха нещо на телефона и се смееха. Ъхх, как може да имат толкова дразнещи гласове? Изместиха погледа си и видях, че момчетата идват при нас. Те ни се усмихнаха и ние станахме. Целунахме ги и влязохме вътре в университета. Лекциите започнаха и се съсредоточих върху тях.
Няколко часа по-късно бяхме в коридора и си говорехме. Момчетата се бяха подпрели на стената и гледаха нещо на телефоните си. Видях Клоуи да се приближава към нас и се усмихваше дяволито. Какво е намислила? Тя дойде при нас и ние я изгледахме странно.
-Здравейте, сладури! Радвам се да ви видя.-каза и се усмихна фалшиво.
-Какво искаш?-попитах я и присвих очи. Тя само се засмя и извади телефона си от чантата си.
-Алисън, Наталия, мисля че трябва да видите това.-каза тя и ни подаде телефона. С Нат я погледнахме объркано и взехме телефона. Имаше някакво клипче и тя ни го пусна. Беше снимано в някакъв клуб и погледа ми попадна на нещо доста интересно. Грейсън и Зейн... и до тях бяха Аманда и мисля че другата се казваше Сара. Видях как двете се намърдаха в скутовете им и започнаха да се приближават все повече и повече... докато Аманда не започна да целува врата на Зейн. Бях в шок. Погледнах към Нат и нейната реакция не беше по-различна от моята. Отново погледнах телефона и клипа свърши. Очите започваха да ми се насълзяват. Момчетата изглеждаха доста объркани. Те също изгледаха клипа.
-Не е това, което...-започна Грейсън, но Нат го прекъсна.
-Недей. Просто... просто замълчи.-каза тя и ми подаде телефона и изчезна нанякъде. Аз погледнах към Зейн с насълзени очи.
-Защо?-попитах тихо.
-Алисън, не е...-опита се да обясни, но аз го замерих с телефона и тръгнах някъде из коридора. Влязох в женската тоалетна и заключих вратата. Видях Нат да се подпира на стената. Отидох до нея и двете оставихме сълзите да се спуснат.
Защо? Защо точно на мен? Защо точно с Аманда? Нали ме обичаше? Нали винаги щеше да е до мен? Лъжа... всичко е било просто една шибана лъжа. Аз му се доверих. А той си мислеше, че ще го зарежа и ще тръгна със Зак. С Нат се поуспокоихме малко и измихме лицата си. Излязохме от университета и се прибрахме вкъщи.
Гледна точка на Зейн
Ще убия Клоуи. Бесен съм! Меко казано бесен. Как можа да го направи? Ако не беше момиче, повярвайте ми щях да я убия. Сега как ще обясня на Алисън, че всичко това е било планирано и че аз нямам нищо общо с Аманда. Защо все на мен? Защо живота ме мрази толкова много? На всичкото отгоре и Кевин не спира да ми пише. Не ми беше до него сега. С Грейсън обиколихме целия университет да търсим момичетата. Звънях на Алисън, но телефонът и беше изключен. Мамка му, ще се побъркам. Излязохме навънка и видяхме, че колите им ги няма. Дали са се прибрали?
-Какво ще правим сега?-попита Грейсън и аз го погледнах.
-Не знам. Искам да убия някой. Защо всички не вървят на майната си и не ни оставят намира?-попитах ядосано.
-Как може Клоуи да е такава кучка?-попита Грейсън.
-Мамка му, мамка му, мамка му...-започнах да виках и ударих стената.
-Хей, хей, успокой се. Ще измислим нещо.-опита се да ме успокои Грейсън, но не мога. Видях Клоуи и тъпите ѝ приятелки да излизат от университета и веднага тръгнах към тях. Застанах пред тях и Клоуи ми се усмихна.
-Зейни, искаш да ми благодариш, че те спасих от тази смотанячка?-попита тя с писклив глас. Нервите ми не издържат вече.
-Ти... тъпа ли си?-не знам какво да кажа вече.-Как може да си толкова голяма кучка и да се месиш в живота на другите? Толкова ли ти е скучен живота, че ходиш да се месиш при другите?-започнах да ѝ викам в лицето.
-Успокой се и спри да ми викаш.-каза тя и аз се изнервих още повече.
-Веднага искам да кажеш на Алисън какви сте ги замисли с тези.-заповядах ѝ и тя се изсмя. Изсмя се!
-Виж какво, направих ти услуга. Много добре знаеш, че Аманда е по-добра от тази.-каза и вече наистина не издържам. Как съм спал с нея изобщо?
-И с какво е по-добра? С това, че се държи като кучка ли? Или пък, че е толкова отчаяна и ти се връзва на акъла?-попитах.-Защо го направи това?
-Защото го заслужават. Алисън зае мястото ми за модел. Джони избра нея, а тя дори не се яви на кастинг. Наталия ми взе ролята. Тези провалят всичко.-извика Клоуи и аз се засмях.
-Те не са виновни, че са по-добри от теб. Знаеш ли какво? Накрая ще си останеш сама, защото си толкова завистлива и мислиш само за себе си. Ти никога няма да бъдеш истински щастлива. И как се почувства сега?-попитах я и тя мълчеше. Изсмях се леко. Знаех си. Направила го е само, за да си отмъсти. Аз се обърнах и отидох при Грейсън. Качихме се в колите си и се прибрахме. Утре ще говорим с момичетата. Сега нито ще искат да ни виждат, нито да говорим с тях.