Събудих се от дразнещия звук на алармата. Отворих очите си и се прозях. Взех телефона си и разгледах социалните мрежи. Видях че Зак ми е писал. Отворих съобщението.
"Здравей, Али! Искаш ли да излезем днес към 19ч?😁"-прочетох съобщението. Чудех се дали да приема, защото Зейн ревнува. Но няма за какво. Със Зак сме просто приятели и ако ми има доверие няма да за какво да се притеснява.
"Добре. Да се чакаме пред този ресторант ****?"-написах му и оставих телефона си. Станах от леглото и се насочих към банята. Направих сутрешната си рутина и се върнах отново в стаята си. Облякох си дънки и блуза, оправих косата си и си приготвих нещата. Отидох в кухнята да си направя кафе и видях Нат да седи на масата. Аз ѝ се усмихнах.
-Добро утро!-поздравих я и тя ми се усмихна топло.
-Добро утро!-тя също ме поздрави и аз си направих кафе. Седнах до нея и отпих от кафето си.
-Как минаха снимките вчера?-попитах я.
-Доста добре, като изключим, че Грейсън ревнуваше и пречеше на работата ни. Накрая го изгониха.-отговори Нат и аз се засмях.-Също така и му забраниха да присъства повече на снимките.
-Какво ще правиш днес след лекциите?-попитах.
-Ще ходя на снимки.-отговори Нат.-Ти?
-Ще излизам със Зак.-казах и тя ме погледна.
-Виж, знам че със Зак сте просто приятели, но... не мислиш ли, че те харесва?-попита Нат и повдигна едната си вежда.
-И ти ли?-извъртях очи.-Със Зак сме просто приятели, между нас не може да има нещо повече от приятелство.-обясних ѝ.
-Дообре.-каза Нат и отпи от кафето си.
Изпихме кафетата си и тръгнахме към университета. Качихме се по колите си и потеглихме. Не след дълго вече бяхме там и разговаряхме с момчетата в двора.
-Някакви планове за довечера?-попита Грейсън.
-Аз съм на снимки.-отговори Нат.
-Аз ще излизам със Зак.-казах и Зейн ме погледна.
-Как така ще излизаш със Зак?-попита той.
-Успокой се. Имаш ли ми доверие?
-Разбира се, че да.-отговори той.
-Тогава защо се ядосваш? Знаеш че обичам само теб и не бих ти изневерила. Аз не съм такава и ти го знаеш много добре.-обясних му и започвах да се изнервям вече.
-Знам, но просто... не искам да те изгубя.-каза той и аз извъртях очи. Приближи се към него и сложих ръцете си на врата му.
-Няма да ме изгубиш.-уверих го и го целунах. Той се усмихна и ние се отделихме.
-Е, щом ще сте заети... Зейн искаш ли да излезем само двамата като доброто старо време?-попита Грейсън и се засмяха.
-Добре.-съгласи се Зейн. В този момент Клоуи и Аманда минаха до нас и нещо си шушукаха. Аз ги погледнах и видях Клоуи да ме гледа и след това се засмя. Как не мога да ги понасям и двете.
-Да внимавате, че като ви знам какви сте като се напиете.-предупреди ги Нат.
-Спокойно, бебе. Всичко ще е наред.-увери я Грейсън и ние го погледнахме съмнително. Те само извъртяха очи и тръгнахме да влизаме в университета. Влязохме в стаята и лекцията след малко започна.
Гледна точка на Зейн
Лекциите свършиха към 17:00 и всички се прибрахме. Не искам Алисън да излиза с този Зак. Забелязах как я гледа и това ме дразни. Всеки път, когато е с нея и си говорят кръвта ми кипва и искам да му забия един. Вярвам на Алисън, просто не обичам някакви си лепки да се навъртат около нея.
Преди да се прибера минах през офиса на Кол, за да му оставя няколко песни. Той каза, че веднага ще започне да ги преглежда и в четвъртък ще ми се обади да обсъдим нещата и след това се прибрах.
Отидох в банята и си взех един душ. Изкъпах се и излязох от банята. Отидох в стаята си и си облякох черна тениска и черни дънки. Напръсках се с парфюм и отидох в хола и седнах на дивана. Взех телефона си и разгледах социалните мрежи. Погледнах часа и видях, че е 18:30. Обадих се на Грейсън да го питам кога ще излизаме.
-Ало!-каза той.
-Кога ще излизаме?-попитах го.
-Не знам, ако искаш ела внас и към 20:00 ще излезем?-предложи той.
-Добре, след малко идвам.
-Чакам те.-каза той и затворих. Взех ключовете за колата си и излязох от къщата. Влязох в колата и потеглих към Грейсън. Не след дълго вече бях в апартамента му и с него бяхме седнали на дивана. Говорехме си докато не стана време да тръгваме. Качихме се в колите си и отидохме в някакъв клуб. Седнахме на бара и си поръчахме една чашка уиски. Отпих от чашата си и телефонът ми извибрира. Аз го изкарах от джоба си и видях, че някой ми е писал. Познайте кой беше това. Кевин. Направо ми писна от него вече. Отворих съобщението и видях какво ми е писал.
"Не си играй игрички, Малик! Искам утре да занесеш парите на Ричард и не ме карай да ставам лош."-извъртях очи и изцъках. Грейсън ме погледна.
-Какво има?-попита той.
-Кевин. Не ме оставя намира и иска да занеса тъпите пари на Ричард.-отговорих му.
-Ричард е доста опасен.-каза Грейсън и аз кимнах.
-Така е, но това не е моя работа. Сам да се оправя.-казах и надигнах чашата си и я изпих на екс. Поръчах на бармана още едно и той ми даде. Обърнах се и забелязах, че на сепарето отсреща са Аманда, Клоуи и някакви други кифли. Кимнах на Грейсън да ги погледне и той извъртя очи. Ние продължихме да си говорим и да пием.
Гледна точка на Клоуи
С момичетата решихме да излезем и да се позабавляваме тази вечер. Отидохме в някакъв клуб и седнахме на едно сепаре. След малко видях Зейн и Грейсън да сядат на бара и се усмихнах. Побутнах Аманда и тя ме погледна.
-Муцка, мисля че е време да задействаме плана.-казах ѝ и тя ме погледна объркано.
-Какъв план?-попита тя и аз извъртях очи. Ама че куха лейка.
-Да си върнеш Зейн, глупаче.-припомних ѝ и на нея явно и светна крушката.-Ето го там твоят любим. Нека да си отмъстим на тези двете кукли.-казах и тя само се подсмкхна. Извиках Сара и ѝ обясних плана. Сега ще видят те с кого си имат работа. По-добре да не се закачат с Клоуи Брукс. Обясних плана на момичетата още веднъж и те отидоха към момчетата. Аз извадих телефона си и зачаках подходящия момент да ги снимам.
Гледна точка на Зейн
Както си говорехме с Грейсън, изведнъж Аманда и приятелката на Клоуи дойдоха при нас. Те ни се усмихнаха и седнаха при нас. Ние ги изгледахме странно.
-Здравейте момчета! Искате ли компания?-попита Аманда и се приближи още повече към мен. Аз се отдръпнах.
-Не, благодаря.-отговорих им.
-Не бъди толкова недостъпен, Зейни.-намигна ми Аманда.
-Да, момчета хайде да се позабавляваме.-обади се другата и се намърда в скута на Грейсън. Аманда последва примера ѝ и се намести в мен. Тъкмо щях да я избутам, когато тя започна да целува врата ми. Ама тя какво си мисли? Веднага я избутах от мен.
-Вижте какво, не знам какво искате, но ние си имаме гаджета. Разкарайте се от нас.-казах им ядосано и те се обърнаха и погледнаха нещо, след това се спогледаха и се подсмихнаха. Те се махнаха от нас и ние с Грейсън се спогледахме.
-Брат, тези са откачени.-каза той.
-По-зле са даже. Добре че Алисън и Нат ги няма, че не знам какво щеше да стане.-казах и изпих останалата течност от чашата си.-Предлагам ти да си ходим.-предложих и Грейсън се съгласи. Качихме се в колите си и се прибрахме.