Гледна точка на Нати
Днес е понеделник, хорааа. Днес са снимките за филма и нямам търпение. Цяла вечер не съм спала от вълнение. Станах от леглото си отидох в банята да се изкъпя. Пуснах душа и застанах под него. Топлата вода се стичаше по тялото ми. Изкъпах се и увих хавлия около тялото си. Измих си зъбите и отидох да се облека. Облякох си черна тениска и сини дънки. Изсуших косата си и в една малка раничка си сложих телефона, ключовете и пари. Излязох от стаята си и отидох в кухнята да пия вода. Извадих телефона си и се обадих на Грейсън.
-Ало.-каза сънено той. Ще го убия ако не е готов.
-Готов ли си?-попитах.
-Мамка му.-чух го да псува тихо.-Ъъ да, да само да се облека.-каза той.
-До 20 минути ще дойда да те взема и гледай да бъдеш готов, защото в противен случай няма да присъстваш на снимките.-заплаших го.
-Ще бъда готов.-каза той и аз затворих. Прибрах телефона си и отидох да видя Алисън дали спи. Почуках леко на вратата ѝ и чух как казва "Влез". Отворих вратата и надникнах. Али беше застанала пред огледалото и си правеше две рибени кости.
-Аз ще тръгвам. Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш и ти?-попитах я. Вчера ѝ предложих да дойде с мен, но тя каза, че не иска да ме разсейва.
-Не, ще излизам със Зейн.-отговори ми тя и се усмихна.-Късмет.
-Благодаря! Ще ти се обадя, когато приключим.-казах ѝ и тя кимна. Аз затворих вратата и излязох от апартамента. Качих се в колата си и потеглих към Грейсън.
След малко вече бях пред сградата и чаках Грейсън да слезе. Не чаках много. Той се качи в колата и ме целуна. Аз също му отвърнах и му се усмихнах. Запалих колата и потеглих към мястото, където щяхме да снимаме. Вълна от притеснение ме обля по пътя. Започнах да си мисля всякакви неща. Ами ако не се справя? Ако ме хване сценична треска и замръзна на място? Всички ще ми се смеят и ще ме изгонят. Мамка му. Трябва да се успокоя. Добре, Нат, дишай. Дишай... всичко ще бъде наред. Успокой се.
Опитах се да се успокоя и малко ми помогна. Видях че приближаваме мястото и намалих. Спрях колата на паркинга и с Грейсън слязохме от колата. Аз я заключих и тръгнахме. Грейсън ме хвана за ръката и аз го погледнах. Той ми се усмихна и стисна леко ръката ми.
-Хей, успокой се. Ще се справиш, вярвам в теб.-опита да ме успокой Грейсън и аз се усмихнах леко.-Бъди уверена в себе си и им разкажи играта.-надъха ме Грейсън и притеснението започна малко по малко да изчезва. Приближихме снимачната площадка и режисьорът дойде при мен.
-Наталия, идваш точно на време.-каза той и аз се усмихнах леко.-Знаеш си репликите нали?-попита той.
-Да.-отговорих и кимнах.
Гледна точка на Грейсън
-Знаеш си репликите нали?-попита режисьора, Нат.
-Да.-отговори тя и кимна.
-Чудесно. След като кажеш втората реплика има целувка, нали видя?-попита той и за малко щях да се задавя. Целувка? Между кого?
-Да, знам.-отговори Нати.
-Добре, ела да те запозная с актьора, който трябва да целуваш.-извика я режисьора и тя тръгна. Нат ще се целува? Какво? Ама как така? Аз съм ѝ гадже за бога. Няма да го позволя.
След малко се върнаха и ми казаха да се дръпна леко назад. Започнаха да снимат. Актьорите си казваха репликите и дойде ред на Нат. Тя започна да говори. Наистина трябваше да играе лошото момиче. Отдава ѝ се. Не искам да кажа, че е лоша, просто е добра актриса. Втората реплика свърши Нат и момчето започнаха да се приближават един към друг. А не, това няма да го позволя. Аз се изкашлях силно.
-Стоп!-извика режисьорът. Той се обърна към мен и ме гледаше ядосано.
-Съжалявам, подразни ме гърлото.-казах и той ми хвърли още един лош поглед.
-Продължаваме от втората ти реплика. Готови, камера... старт.-извика отново режисьорът. Нат отново си каза репликите и започнаха да се приближават един към друг. Бяха почти на милиметри един от друг.
-Мисля, че снимате от грешния ъгъл.-обадих се и режисьорът се изнерви.
-Стоп!-извика изнервено той и се обърна към мен.-Виж, момче не ми се бъркай в работата.-предипрвди ме той и аз повдигнах ръце. Той отново каза да започнат от репликата на Нат. Всичко започна да се повтаря.
-Ама не мислите ли, че от другия ъгъл ще изглежда по-добре.-отново ги прекъснах и този път наистина се ядоса.
-Аз ли съм режисьора тук или ти? Ако искаш ела ти зад камерата и снимай.-извика той.
-Аз просто изказвам мнение.-защитих се.
-Не ми трябва мнението ти. Охрана, изядете го оттук.-нареди той и аз окорих очи.
-Не, моля ви. Обещавам повече няма да преча.-започнах да се моля докато едни едри мъже се приближиха към мен и ме хванаха за раменете.-Хайде де, оставете ме.-виках, но горилите вече ме изкараха на вън и затвориха вратата. И сега какво ще правя? Мамка му, Нат сега ще се целуне с този. Аз седнах на земята и прекарах ръка през косата си. Кой знае кога ще свършат сега? Цял ден тук ли ще стоя? Извадих телефона си и набрах номера на Зейн.
-Какво става, братле?-попита Зейн, след като вдигна.
-Ще дойдеш ли да ме вземеш?-попитах.
-Да. Какво да не те изгониха?-изсмя се Зейн.
-Ха-ха, много смешно. Чакам те, сега ше ти пратя адреса.-извъртях очи, а той продължаваше да се смее.
-След 15 минути съм при теб.-каз стой и затвори. Аз му пратих адреса и го зачаках.
Наистина след 15 минути той беше вече тук. Аз се качих в колата му и той потегли нанякъде.
-Къде отиваме?-попитах.
-Ако искаш да седнем някъде? Трябва да ти кажа нещо.-каза той и аз го погледнах объркано. Какво има да ми казва?
-Добре.-отговорих му и той не каза нищо повече. Загледах се през прозореца.
След малко Зейн спря колата пред някакво кафе и ние слязохме. Той заключи колата си и влязохме вътре. Седнахме да една маса и си поръчахме кафе. Те ни донесоха кафетата и аз разбърках моето.
-Какво искаш да ми кажеш?-попитах го и той отпи от кафето си.
-Ами... Кевин.-въздъхна той. Какво за Кевин?
-Какво за него? Напоследък не ни е закачал.-попитах.
-Теб не, но мен постоянно ме тормози. Заплашва ме, че ако не направя каквото той каже ще нарани Алисън.-обясни той и аз го погледнах.
-Как така ще нарани Алисън?-попитах и той вдигна рамене.
-И аз не знам, но не искам и да разбирам. Това копеле не ме оставя намира. Постоянно иска да му върша работата. Вчера искаше да ходя и да плащам на Ричард за кокаина, но аз не отидох. Днес не ми е звънял. Надявам се да не направи някоя глупост.-каза отчаяно Зейн. Този идиот няма ли най-накрая да спре да се занимава с нас.
-Искам да го убия честно.-казах изнервено.
-Аз също. Бих направил всичко за Алисън. Ако не беше тя, изобщо нямаше да се занимавам с него.-въздъхна Зейн и разбърка кафето си.
-Не знам какво да направиш, за да те остави.-сведох леко поглед.-Но... защо закача само теб? Мен не ме е търсил.-попитах объркано.
-Не знам. Какво толкова съм му направил?-попита Зейн. Говорехме си още и помолих Зейн да ме върне обратно при Нат. Тя ми писа, че снимките ще приключат след малко. Ние платихме сметката и станахме от местата си.
Зейн ме остави пред сградата и аз му благодарих. Изглеждаше притеснен за Алисън и виждам колко му пука за нея. Иска всичко да е добре с нея. Тъпият Кевин, дано не направи някоя глупост. Застанах пред вратата и зачаках Нат да излезе. Не чаках дълго и тя излезе. Аз я погледнах несигурно. Дали ми е сърдита.
-Сърдиш ли се?-попитах.
-Не.-отговори тя.
-Наистина съжалявам, просто ревнувах. Не мога да те гледам как се целуваш с някой друг. Извинявай че се опитах да проваля всичко и...-започнах да се извинявам, но тя ме прекъсна.
-Спри да се извиняваш и ме поздрави за първите ми снимки.-каза Нат.
-Гордея се с теб. Знаех си, че ще се справиш.-казах ѝ и я целунах.
-А и да ти кажа... повече няма да идваш с мен на снимки.-каза Нат след като се отделихме от целувката.-Ще ме гледаш, когато филмът излезе по кината. Режисьорът каза, че не иска да присъстваш на снимките, защото пречиш.-обясни тя и аз кимнах.
-Ясноо...-въздъхнах и тя се засмя.
-Ти какво прави докато ме чакаше?-попита тя. Аз започнах да ѝ обяснявам докато вървяхме към колата. Качихме се вътре и тя потегли.