Отидохме в един много хубав ресторант. Седнахме на кръгла маса. По стените имаше доста хубави картини, които се връзваха добре с обстановката. От тавана висяха красиви полилеи. Сервитьорът дойде и ни остави менюта, за да си изберем. След малко се върна и записа поръчките ни. Телефонът ми извибрира и аз го взех. Джони ми беше писал.
"Справи се страхотно. Обади ми се утре, за да се разберем кога да ти дам парите.😉😘"-прочетох съобщението.
"Не е нужно да ми плащаш."
"Напротив, нужно е. Не ми отказвай, защото ще ти се разсърдя."
"Добре, ще ти се обадя утре.😒"
"Страхотно! До утре.😁💋"- написа последно Джони и аз оставих телефона си. Другите си говореха нещо и усетих Зейн как слага ръка на бедрото ми. Аз го погледнах и той ми намигна като се усмихна. Аз също му се усмихнах.
-Хора, нямам търпение за понеделник. Ще се снимам във филм, още не мога да повярвам.-каза невярващо Нат.
-Аз нали ще мога да присъствам?-попита Грейсън.
-Да, днес говорих с хората и те казаха, че нямат нищо против, само да не пречиш.-каза му Нат и той кимна.
-Сега всички ще станете известни. Ти си модел, ти ще станеш певец, а ти актриса. Аз ще си остана неизвестен и няма да искате да се събирате с мен.-сведе поглед Грейсън и ние засмяхме.
-Чуваш ли се какви ги говориш? Никой няма да те изостави.-уверих го и той се усмихна леко.
-Аз ще взема да си направя едно казино. Искам да развия някакъв бизнес.-каза замислено Грейсън и Нат го изгледа странно. Сервитьорът дойде и ни донесе храната.
-Сещаш ли се, когато бяхме във Вегас и отидохме в онова казино? И как постоянно някакви отчаяни момичета се въртяха около собственика?-попита Нат.
-Оо, сещам се.-отговори замечтано Грейсън и Нат го погледна.-Но аз си имам теб и не искам никоя друга.-той също я погледна и ѝ се усмихна.-Даже жена ще си имам по-нататък.-измърмори той.
-Какво?-попита Нат.
-Аа нищо, нищо. Пея си.-направи се на ударен Грейсън и ние се засмяхме. Продължихме да се храним и след малко платихме сметката. Зейн предложи да отида у тях с него и аз се съгласих. Имах някакви дрехи в колата си, така че не трябваше да ходя до апартамента, за да си взимам дрехи. Наистина трябва да си оставя някои неща при него. Много по-удобно ще ми е.
Качихме се по колите си и си тръгнахме. По пътя със Зейн спряхме пред денонощен супермаркет, за да си взема четка за зъби. Купих си четка за зъби и отново потеглихме към къщата на Зейн. Не след дълго пристигнахме и влязохме вътре. Оставих нещата си в стаята на Зейн. Влязох в банята, за да изтрия грима си. Когато излязох видях Зейн да стои пред врата и да ми се усмихва. Аз го погледнах объркано.
-Какво?-попитах го.
-Нищо... просто отдавна не бяхме оставали насаме.-каза той и се приближи към мен.-Липсваше ми.-изшептя той и ме целуна. Задълбочи целувката и ме повдигна леко. Аз увих краката си около него и той ме постави внимателно на леглото като не прекъсваше целувката. Той съблече тениската си и след това последва моята. Мисля че се досещате на къде отиват нещата, така че...
Гледна точка на Зейн
Сутринта се събудих към 9:30. Отворих очите си и пред мен видях най-сладкото нещо. Алисън спеше и изглеждаше толкова прекрасно. Надигнах се леко и я целунах по челото. Тя се размърда леко, но не се събуди. Аз станах от леглото си и отидох в банята. Взех си душ и си измих зъбите. Прекарах пръсти през косата си, за да оправя малко. Излязох от банята и се върнах отново в стаята. Обух си долнище на анцуг и отидох в кухнята. Направих кафе и седнах на масата. Взех телефона си и разгледах социалните мрежи. Видях че има снимки от снощи и ги разгледах. Последователите ми в инстаграм се увеличаваха. Както разглеждах инстаграм Кевин ми писа. Извъртях очи и отворих съобщението.
"В 18:00 те искам на този адрес *****. Трябва да платиш на Ричард за кокаина."-прочетох съобщението и отново извъртях очи. Защо не ме остави намира? Няма да отида, сам да си се оправя. Отпих от кафето си и в този момент Алисън влезе. Тя ми се усмихна и дойде при мен и ме целуна по бузата. Тя взе една чаша и си сипа кафе. Беше облечена с моя тениска, която стигаше малко над колената ѝ. Тя седна до мен и отпи от кафето си.
-Как спа?-попитах я.
-Доста добре, ти?-усмихна ми се тя.
-Когато си до мен, винаги спя много добре.-отговорих ѝ и тя се усмихна още повече.
-Кога имаше среща с музикалния продуцент?-попита тя.
-15:30. Трябва да видя адреса на визитката.-отговорих ѝ и тя кимна.-Имаш ли някакви планове за днес?-попитах я.
-Трябва да напиша есето за университета, така че след малко ще трябва да тръгвам.-издиша тя. Поговорихме си още малко и Алисън отиде да се оправи. Тя се облече и си взе нещата. Остави няколко дрехи тук да има, за да може, когато друг път остава да има дрехи. Целунах я за довиждане и тя тръгна. Аз отидох в хола и седнах на дивана. Пуснах си телевизора и се загледах в някакъв филм.
Стана време да се оправям за срещата с Кол и станах от дивана. Облякох си бяла тениска, черни дънки и коженото яке. Взех ключовете за колата си и потеглих към адреса, където беше офисът на Кол. Не след дълго вече бях там. Влязох в сградата и отидох към някакво момиче, вероятно секретарката му.
-Добър ден! Идвам при господин Майкълс.-уведомих я и тя кимна.
-Заповядайте, господинът ви очаква.-усмихна се тя и аз кимнах. Отворих голямата врата и влязох вътре. Кол беше седнал на голямото си бюро и гледаше нещо на лаптопа си. Той ме забеляза и стана от мястото си. Подаде ми ръка да се здрависаме и аз я поех.
-Зейн, радвам се, че дойде. Седни, искаш ли нещо за пиене? Кафе? Чай?-попита той и аз поклатих глава отрицателно.
-Не, благодаря.-отговорих и той отново зае мястото си.
-Вчера наистина много ми хареса как пееш. Имаш много хубав глас и наистина ще се радвам ако се съгласиш да подпишеш договор с нашата звукозаписна компания.-усмихна се той.
-Аз също много ще се радвам.-казах му и той отвори някакво шкафче и извади един лист. Подаде ми го и аз го погледнах.
-Тогава... предлагам да подпишем.-подаде ми химикал и аз се подписах, след което и той.-Добре дошъл при нас Зейн. Няма да съжаляваш и ти обещавам, че до няколко месеца всички ще знаят за теб.-увери ме той и ние си стиснахме ръцете.-Имаш ли някакви написани песни или нещо?-попита той и аз кимнах.
-Всъщност имам няколко текстове за песни, също така и мелодия за едната.-отговорих му и той кимна.
-Това е много добре. Донеси ми ги във вторник да ги прегледаме с колегите и ако има някъде нужда от корекции да ги редактираме и колкото се може по-бързо да запишем първата ти песен.-каза той и аз се усмихнах. Наистина се случва. Ще запиша първата си песен и всички ще знаят за мен. Толкова съм щастлив. Поговорихме си още малко и си тръгнах. Писах на Нат, Алисън и Грейсън да се съберем вкъщи, за да им съобщя новината. Те казаха, че ще дойдат до 30 минути.
Прибрах се и зачаках останалите да дойдат. Седнах на дивана и докато чаках реших да се обадя на нашите и да им кажа, че подписах със звукозаписна компания. Набрах номера на мама и тя почти веднага ми вдигна. Усетих как се усмихва, когато вдигна телефона. Казах ѝ за звукозаписната компания и тя много се зарадва. Тя каза и на татко и той ме поздрави. Каза че не е искал това от мен, но въпреки това се гордее. Говорихме си около 20 минути и на вратата се позвъня и аз се сбогувах с нашите. Станах да отворя и направих път на приятелите ми да влязат. Те седнаха на дивана и зачакаха.
-Хайде казвай, какво стана?-попита нетърпеливо Нат.
-Ами...-направих кратка пауза.-подписахме договор. Кол каза във вторник да му занеса някои от песните ми и ако ги одобрят ще започнем със записването на първата.-казах им и те се зарадваха. Алисън дойде при мен и ме прегърна.
-Толкова се радвам за теб. Знаех си, че ще подпишете.-извика тя и ме целуна.
-Браво, приятел. Заслужаваш го.-каза Грейсън и ме потупа по рамото.
-Гордея се с теб. Най-накрая започваш да се държиш като зрял човек. Надявам се да не ме ядосваш вече.-каза Нат и аз се засмях.
Поръчахме си пица и си говорехме. Утре е понеделник и Нат щеше да ходи на снимките за филма, за това не стояха много. Изядохме пицата и си поговорихме малко и те си тръгнаха. Аз си взех душ и си легнах.