Седмица по-късно
Тази седмица имах толкова много неща за вършене. Първо трябваше да ходя при Джони за мерки на роклите, които ще представим на седмицата на модата. В университета ни затрупваха с работа и почти нямах време за себе си. Зейн постоянно беше зает, за да репетира за шоуто и него не го виждах много. С Грейсън и Нат се виждахме в университета и не сме излизали. Зак ми звънеше няколко пъти, за да се видим, но все му отказвах, защото или бях заета с Джони, или с университета. Обещах му да се видим, когато съм свободна. Днес с останалите модели репетирахме как ще излезем на подиума. Не бях в много добри отношения с повечето моделки, не знам защо. Просто те са с високо самочувствие и не ме възприемат много. Приключихме с репетицията и Джони ни освободи. Часът беше 18:35 и реших да се прибера. Може да се обадя на Зейн да дойде ако няма работа. Тъкмо щях да се кача в колата си и чух Джони да ме вика. Обърнах се и го видях как се приближи към мен леко задъхан.
-Алисън, исках само да ти кажа да не се притесняваш за утре. Знам, че ще се справиш, просто бъди уверена в себе си.-каза Джони и аз се усмихнах леко.
-Благодаря, че вярваш в мен.
-Ти си ми любимият модел, но това да си остане между нас.-каза тихо Джони и се засмяхме.-Утре ела в 15:00, за да може да те гримират и да ти направят прическа. А сега се прибери и си почини за утре. Искам те свежа!-нареди ми Джони и се засмя, след което ме прегърна.-Чао, сладка.
-Чао.-помахах му и се качих в колата си. Запалих и тръгнах към вкъщи.
След около половин час вече паркирах колата си и я заключих. Влязох в сградата и се качих в асансьора. Натиснах копчето за моя етаж и вратите се затвориха. Облегнах се на стената и потропвах с крак. Тиха музичка се чуваше в асансьора и след малко вратите се отвориха. Аз излязох и се насочих към вратата, където живея. Отключих и влязох вътре. Нат беше легнала на дивана и гледаше нещо на телевизора. Тя ме забеляза и ми се усмихна топло.
-Хей! Как мина?-попита тя и аз седнах до нея.
-Ужасно съм изморена. Пробвах поне 10 рокли и репетирахме 30 минути. За малко щях да се скарам с едната моделка, но се сдържах.-обясних и Нат се засмя.
-Кой те дразни сега?-попита Нат.
-Мисля че се казваше Ванеса. Както и да е не ми пука за нея.-казах и се облегнах.-Мисля да се обадя на Зейн да дойде. Нали нямаш нищо против?-попитах Нат и тя кимна.
-Извикай го, аз и без това трябва си довърша есето за другата седмица.-усмихна се Нат и стана от дивана. Аз също ѝ се усмихнах и извадих телефона си. Набрах номера на Зейн и зачаках.
-Хей, любов!-каза Зейн, след като вдигна.
-Хей! Искаш ли да дойдеш внас? Днес свърших по-рано и ще можем да се видим.-попитах го.
-Много бих искал, но имам работа, съжалявам. Обещавам щом свърши всичко ще излезем само двамата.-каза Зейн и аз леко се натъжих. Надявах се, че ще дойде и че ще прекараме време заедно.
-Добре, ще се видим утре.-въздъхнах отчаяно.
-Не се сърди, знаеш че те обичам, нали?
-Аз също те обичам.-казах и усетих как се усмихна.
-Ще се видим утре, любов. Почини си, обичам те.
-И ти си почини. Целувам те.-казах и затворих. Изпуфтях и станах от дивана. Отидох в стаята си и взех халата си. Влязох в банята и съблякох дрехите си. Пуснах душа и водата започна да се стича по-тялото ми. Изкъпах се и спрях водата. Облякох халата си и излязох от банята. Приготвих си пижамата и я облякох. Изсуших косата си и почистих лицето си. Сложих телефона си да се зарежда и легнах на леглото. Заспах почти веднага.
***
Събудих се в 9:00. Станах и отидох да си измия зъбите. Сресах косата си и си облякох широк суитчър и клин. Вързах косата си на кок и отидох в кухнята. Направих си кафе и седнах на масата. Взех телефона си и видях, че Зейн ми е писал.
"Добро утро на най-красивото момиче! Надявам се да си си починала. Нямам търпение да се видим.❤️"-усмихнах се и аз също му писах.
"Добро утро на най-прекрасното момче! Аз също нямам търпение да се видим.🥰"-изпратих му го и в този момент Нат влезе развълнувано.
-В понеделник ще започнат снимките за филмааа.-изпищя Нат.
-Това е страхотно.-усмихнах се и я прегърнах.
-Даа. Нямам търпение! Дали ще се справя?-попита Нат.
-Разбира се, че ще се справиш. Ти си страхотна актриса.-уверих я и тя се усмихна.
-Ох, дано всичко да бъде наред. Грейсън иска да присъства на снимките.-каза Нат.
-Ще го пуснат ли?-попитах и тя повдигна рамене.
-Не знам. След малко ще ми се обадят да уточним подробностите и ще ги попитам.-обясни Нат и аз кимнах. Тя си сипа кафе и седна до мен. Двете започнахме да си говорим и неусетно са изминали 2 часа. По едно време телефонът на Нат звънна и тя отиде да говори. Аз погледнах часа и видях, че е време да започна да се оправям за ревюто. Отидох в стаята си и облякох дънки и тениска. Пуснах косата си и пъхнах телефона си, парите и ключовете ми в една малка раничка. Излязох от стаята си и казах на Нат, че ще тръгвам. Тя кимна и ми каза, че ще се видим на шоуто. Аз излязох от апартамента и се качих в колата си. Потеглих към мястото, където ще се състои модното ревю.
След малко пристигнах и веднага се заеха с правенето на грима и прическата ми. Запознах се с гримьорката и ми се стори доста добра жена. Казва се София и е на 38 години. Годините ѝ изобщо не ѝ личат, прилича на 30 годишна. Имахме доста общи теми на разговор. Мисля че си станахме приятелки. Дори си разменихме телефонните номера. София приключи с грима ми и след това се заеха с прическата ми. Не беше нищо особено, просто накъдриха небрежно косата ми. В огледалото видях Зейн да влиза и се зарадвах. Той беше облечен в черен костюм и косата му беше загладена с гел. Изглеждаше страхотно. Усмихнах му се в огледалото и той дойде при мен.
-Ето я и моята принцеса.-каза Зейн и усмивката ми стана още по-голяма.-Много искам да те целуна, но ще ти разваля грима.-намръщи се леко и аз се засмях.
-Аз също искам да те целуна. Явно това ще стане след ревюто.-казах му и той кимна. Джони също дойде и като ме видя се усмихна.
-Ах, колко си ми хубава. Ще ги разбиеш.-ахна Джони и аз се усмихнах.-Зейн готов ли си? Чух, че някакъв известен музикален продуцент ще присъства и съм сигурен, че ще го впечатлиш. А сега, скъпа моя, отивай да обличаш първата рокля, защото след малко започваме.-каза Джони и аз отидох да се облека.
Бях готова и чаках да дойде моят ред, за да изляза и да дефилирам по подиума. Ако някой ми беше казал, че като дойда в Лос Анджелис и че ще стана модел и че ще намеря любовта, щях да му се изсмея в лицето. Зейн пееше и разбира се звучеше страхотно. Сигурна съм, че този продуцент ще иска да подпише договор с него.
Ето че дойде и моят ред да изляза. Алисън, поеми дълбоко въздух и се успокой. Ще се справиш. Казах сама на себе си и повдигнах главата си. Започнах да вървя по подиума и с периферията си видях Нат и Грейсън. Нат снимаше, а Грейсън наблюдаваше и пляскаше. Стигнах до края на подиума, където беше Зейн и позирах. Той се обърна към мен и ми намигна, а аз му пратих въздушна целувка и се върнах. След мен излезе другият модел и аз си отдъхнах. Добре, не беше толкова зле. Отидох и облякох другата рокля. Излязох още няколко пъти на подиума и накрая свърши. Накараха ни всички модели да излезем на подиума заедно с Джони. Ние се наредихме, като аз бях най-отпред. Джони взе микрофона и започна да говори.
-Благодаря на всички, които са тук. Представих ви марката си с дрехи Johnny M. Надявам се да ви е харесала. Искам да благодаря на всички модели, които се съгласиха да ми представят дрехите и най- вече на моето бижу Алисън. Благодаря ти, скъпа. Също така искам бурни аплодисменти за това талантливо момче тук, Зейн Малик.-извика Джони и всички започнаха да пляскат. Излязоха водещите и приключиха шоуто. Всички започнаха да се разотиват и аз веднага отидох при Зейн и го целунах.
-Беше невероятен. Пя страхотно, както винаги.-казах му и поставих ръце на врата му.
-Благодаря ти. Ти също беше страхотна.-усмихна ми се той и отново ме целуна.-Как ми липсваше, знаеш ли?-попита той.
-Ти също ми липсваше.-казах и допряхме челата си. Чухме някой да се прокашля и се отделихме. Пред нас бяха Нат и Грейсън.
-Момичее, разби ги.-прегърна ме Нат и аз се усмихнах.-А ти, пя страхотно.-каза Нат на Зейн.
-Благодарим.-усмихна се Зейн и ме придърпа към него.
-Братовчедке, честно ти беше най-красива.-каза Грейсън и аз се засмях.
-Благодаря.
-Зейн, братле...нямам думи. Пя много добре.-каза Грейсън на Зейн и в този момент някакъв мъж дойде при нас. Беше на около 40 години, с леко посивяла коса, която беше гелосана леко назад. Беше облечен със сив костюм.
-Зейн Малик, нали така?-попита той и погледна към Зейн.
-Да.-отговори Зейн.
-Приятно ми е да се запознаем, аз съм Кол Майкълс.-представи се и се здрависаха със Зейн.-Много хубаво пееш, мислил ли си да се развиваш като певец?-попита Кол.
-Ами да.-отговори Зейн.
-Страхотно, защото аз съм музикален продуцент и искам да работим заедно. Какво ще кажеш?-попита Кол и аз се зарадвах. Знаех си, че ще се заинтересува от Зейн. Зейн изглежда беше изненадан от предложението му и мислеше какво да отговори.
-Аз... много ще се радвам.-усмихна се Зейн.
-Страхотно. Да се срещнем в офиса ми утре към 15:30?-предложи Кол.
-Да, добре.-съгласи се Зейн.
-Добре, ето ти визитката ми, там пише адреса и номера ми ако има нещо. Ще се видим утре, довиждане.-сбогува се Кол и си тръгна. Аз веднага скочих върху Зейн и го прегърнах.
-Знаех си, че ще те хареса. Толкова се радвам.-изпищях и Зейн се засмя.
-Браво братле.-каза Грейсън и го потупа по гърба.
-Зейн, гордея се с теб. Толкова бързо порасна.-каза Нат и се направи, че ѝ е потекло сълза и я маха. Ние се засмяхме.
-Благодаря ви. Надявам се всичко да мине добре утре.-каза Зейн и хвана ръката ми като преплете пръстите ми.-Искате ли да излезем някъде да хапнем?-предложи Зейн и ние кимнахме.
-Да, умирам от глад.-каза Грейсън и се хвана за корема.
-Само да се оправя. Изчакайте ме отвън.-казах им и отидох да се оправя. Облякох си нормални дрехи и отидох при тях. Качихме се в колите си и отидохме в някакъв ресторант.