Снощи си прекарахме страхотно със Зейн. Радвам се, че си призна най-накрая и че не е целунал Аманда нарочно. По време на вечерята се държа много мило. След толкова месеци най-накрая и двамата си признахме. Радвам се, че реши да продължи напред и не се връзва на номерата на Аманда. Трябва да благодаря на Нат днес, че ни помогна и да съобщим на Грейсън. Той какъвто е отвеян сигурно не е разбрал, че изпитваме нещо по между си. Нямам търпение и да видя Зейн. Възможно ли е с всяка изминала минута да се влюбваш повече и повече? Дано никой да не ни раздели и това между нас да се получи.
Спрях да мисля за Зейн и станах от леглото. Отидох в банята и се погледнах в огледалото. Имах голяма усмивка на лицето си. Изглеждах щастлива и наистина се чувствам така. Съблякох си дрехите и влязох под душа. Изкъпах се и покрих тялото си с кърпа и излязох от банята. Изкарах си чисти дрехи и бельо. Облякох се и се заех със сушенето на косата си. След малко приключих с косата си и се сплетох на две рибени кости. Взех телефона си и слязох долу. Грейсън беше седнал на дивана и гледаше нещо на телевизора. Аз седнах до него и се усмихнах. Той ме погледна леко объркано.
-Защо се усмихваш и защо цялата сияеш от радост?-попита той и повдигна вежди.
-Ами...-тъкмо щях да му кажа, но на вратата се позвъня. Той стана да отвори и след малко Зейн и Нат се появиха. Аз скочих и прегърнах Зейн, а той ме целуна нежно по устните. Обърнах се към Нат и Грейсън. Нат стоеше и се усмихваше, а Грейсън изглеждаше объркан. Аз се усмихнах леко и Зейн ме хвана за ръката, като приплете пръстите ни.
-Вие двамата да не би...?-попита объркано Грейсън и ни посочи.
-Дааа, най-накрая се събраха. Много са сладки нали?-попита радостно Нат и Грейсън я погледна още по-объркано.
-Чакай малко... ти знаеш?
-Разбира се, че знам. Кой мислиш им помогна?-каза Нат очевидно и ние се засмяхме.
-Между другото, искаме да ти благодарим.-казах и ѝ се усмихнах.
-Оо, моля ви се. За вас бих направила всичко, а и... вие сте идеални заедно.
-Чакайте, чакайте, чакайте...-започна да ръкомаха Грейсън.-Защо аз винаги научавам последен?-попита и се посочи, а ние повдигнахме рамене.-Зейн, ти си ми като брат. Защо не ми каза? Щях... щях да ти дам съвет.-попита Грейсън.
-Извинявай Грейсън, но Нат дава по-добри съвети.-отговори му Зейн като повдигна рамене.-А и не исках всички да знаят, докато не бях сигурен в себе си.
-Ясно. Аз съм никой и никой не ми казва нищо. Що за приятели сте? Алисън и ти... защо не ми каза?-попита Грейсън.
-Съжалявам.-казах тихо.
-Грейсън стига си се глезил. Просто приеми, че аз съм по-добра от теб във всичко.-каза Нат и го целуна по бузата.
-Не е вярно.-отрече Грейсън и Нат го погледна строго.-Добре де, може би в някой неща.-поправи се той.-Както и да е, искам от тук нататък да ми казвате всичко. Не искам да научавам последен.-каза Грейсън и ние кимнахме.-О и Зейн, внимавай с братовчедка ми.-предупреди го Грейсън и Зейн се усмихна.
-Спокойно, Грейсън. Не бих наранил най-хубавото нещо в живота си.-каза Зейн и ме погледна. Аз му се усмихнах и слях устните ти.
-Грейсън, ти защо не ми говориш така?-попита Нат.
-Аз не знаех, че ти харесват тези неща.-отговори Грейсън.
-Еми харесват ми.-каза му Нат.
-Нати, много добре знаеш колко те обичам.-каза ѝ Грейсън, а тя скръсти ръце пред гърдите си.
-Не Грейсън, не знам.-сопна му се Нат.-Никога не правиш нищо романтично за мен.
-Добре, от тук нататък ще бъда романтичен.-каза ѝ Грейсън и я прегърна. Нат се сгуши в него. Аз също се сгуших в Зейн.
Всички седнахме на дивана и си пуснахме да гледаме филм. Направихме си пуканки и Грейсън донесе две одеала. Със Зейн се завихме с едното, а Нат и Грейсън с другото. Сгуших се в Зейн и той постави целувка на косата ми. Аз се усмихнах леко и се загледах във филма. Всичко беше толкова перфектно, че даже не мога да повярвам, че е истина. Не мога да опиша колко съм щастлива в момента.
След 1 час филмът свърши и започнахме да си говорим. Нат и Грейсън се сдърпваха от време на време. Зейн постоянно ме закачаше и Грейсън се дразнеше. Изведнъж Нат подхвана темата за пеенето на Зейн.
-Зейн, защо не запишеш песен? Или не се пробваш в някое предаване?-попита го тя.
-Не знам. Още от малък знаех, че музиката ме привлича, но баща ми беше твърдо против това да се занимавам с музика. Винаги е искал да продължа семейния бизнес, но мен това изобщо не ме влече.-обясни Зейн.
-Не трябва да се отказваш от мечтите си, Зейн.-казах и го погледнах. Той ми се усмихна леко и ме целуна по носа.
-Аз не се отказвам от мечтите си, просто оставям това на заден план.-каза той. Аз се намръщих леко и тъкмо щях да възразя, но телефонът ми звънна. Аз го взех и видях, че това беше Джони. Вдигнах и сложих телефона си на ухото.
-Сладкишче моее.-извика Джони.-Имаш ли планове за нова година?-попита.
-Все още не.-отговорих му.
-Е, вече имаш. Искам ти и приятелите ти, както и твоето гадже, а именно Зейн, да дойдете.-каза той.
-Явно новините се разнасят бързо.-казах и погледнах към Нат. Тя само ми се усмихна.
-Като топъл хляб. Е, какво ще кажеш? Ще дойдете нали?-попита Джони. Аз погледнах останалите и ги попитах тихо. Те само кимнаха.
-Разбира се.-отговорих му и той изписка.
-Супер... Алисън? Да знаеш някой, който може да пее? Все още не мога да намеря подходящ.-попита Джони и аз се усмихнах.
-Мисля, че знам точния човек за това.-погледнах към Зейн и той ме погледна объркано.
-Така ли?-попита Джони.
-Мхм. Зейн с удоволствие ще пее.-казах и Зейн разшири очите си и започна да клати глава отрицателно.
-Зейн може да пее? Това момче може всичко.-каза Джони и аз се засмях.
-Така е. Джони ще трябва да затварям, обади ми се утре да се договорим.-казах му.
-Както кажеш, сладка. До утре.-каза Джони и затворих. Зейн все още ме гледаше неодобрително.
-Защо му каза, че ще пея? Аз не искам.-възрази веднага Зейн.
-Хайде де, Зейн. Какво ще ти стане? Може да срещнеш някой продуцент и да ти се сбъдне мечтата?-казах му.
-Казах че за сега не искам да се занимавам с музика.-повиши леко тон Зейн.
-Зейн, ще пееш на нова година и точка.-каза Нат и го погледна лошо. Зейн изцъка и извъртя очи.
-Добре, мамка му. Ще пея.-съгласи се накрая и стана от дивана.
-Къде отиваш?-попитах объркано.
-Да изпуша една цигара.-отговори той и аз кимнах. Той продължаваше да ме гледа.-Ще дойдеш ли с мен или да те понося на конче?-попита той и се усмихна. Аз също се усмихнах и станах от дивана и излязохме на терасата. Помислих че ми е ядосан за това, че го накарах да пее на нова година. Подпрях се на парапета и се загледах в града. Зейн изкара една цигара и запали. Издиша дима и аз подпрях глава на рамото му и наблюдавахме Лос Анджелис.