Снощи вечерта останах да спя в Нат. Имах нужда някой да ме изслуша и успокои. Пихме вино... Доста вино. Разказвахме си случки от детството, за бивши гаджета, разказах ѝ за баща ми и след това си легнахме. На сутринта се събудих и не бях в настроение. Болеше ме. Знам че не е имало нищо между нас, но все пак боли да видиш човека, когото обичаш да е с... друга. И то с тази, която му разби сърцето. Може би Зейн наистина не изпитва нищо към мен и аз само съм се залъглава.
Прибрах се в апартамента на Грейсън и веднага се качих в моята стая. Легнах на леглото и се загледах в тавана. Сигурно приличам на зомби, но не ме интересува. Днес не искам да говоря с никой и не искам да виждам никой. Оставих си телефона на нощното шкафче и се опитах да заспя. Това обаче не се получи, защото когато затворя очи виждам тях. Как се целуват. Мамка му, защо не мога да спра да мисля за това? Живота е гаден. Станах от леглото и отидох в банята да си взема душ. Съблякох си дрехите и влязох под душа. Пуснах топлата вода и застанах под душа. Водата се стичаше по тялото ми и се почувствах малко по-добре. Стоях около 30 минути и излязох. Облякох си бельо и пижамата. Вързах косата си на рошав кок и легнах на леглото. Чух някой да чука на вратата ми и измрънках тихо.
-Влез.-казах и вратата се отвори. Грейсън подаде леко главата си.
-Добре ли си? Прибра се една такава... депресирана?-попита той и влезе в стаята и седна на леглото ми.
-Да, всичко е наред. Направо страхотно.-казах съркастично.
-Можеш да ми споделиш.-погледна ме Грейсън.
-Добре съм, не се притеснявай. Просто днес не съм в настроение.-казах му и той кимна.
-Ще ти оставя Лео да ти прави компания. Може да споделиш на него, щом не искаш на мен. Добър слушател е.-каза Грейсън и извика кучето. То се качи при мен на леглото и се сгуши в мен. Грейсън излезе от стаяата и затвори вратата. Аз издишах и Лео постави главата си на корема ми и ме погледна.
-Хей, приятел! Лесно ти е на теб.-казах тихо и го погалих. Той затвори очи и се сгуши още повече в мен. Аз продължавах да го галя и съм заспала неусетно.
...
Събудих се от звънящия ми телефон. Протегнах се до скафчето и го взех. Вдигнах и го поставих до ухото си.
-Ало...-казах сънено и все още не отварях очи.
-Стига си спала, момиче. Ставай и се оправяй, ще излизаме.-каза енергично Нат и аз изпъшках.
-Не ми се излиза.-измърморих.
-Оо, я стига. Няма да се сдухваш заради този идиот. Ставай и се оправяй. И облечи нещо по-официално. Ще ти пратя адреса след малко и ако не си там в 7 часа, повече няма да ти бъда приятелка.-каза Нат и аз отворих очи.
-Чак...-не успях да довърша, защото тя ми затвори. Изправих се леко и изпуфтях. Нат ми прати адреса и аз извъртях очи. Станах от леглото и започнах да избирам дрехи. Взех една червена рокля, къса малко над коляното. Накъдрих си леко косата и се заех с правенето на грима. Сложих си спирала, очна линия, фон дьо тен, малко руж и накрая червено червило. Отдавна не си бях слагала толкова грим, но имах нужда. Изглеждах като плашило и трябваше да се приведа във вид. Обух черните си токчета и взех малка черна чантичка, където прибрах парите, телефона и ключовете си. Сложих си гривната на Нат и се напръсках с парфюм. Взех телефона си и видях, че часът беше 18:28. Погледнах се за последно в огледалото и слязох надолу. Казах на Грейсън, че ще излизам и излязох от апартамента. Качих се в колата си и потеглих към адреса, който ми даде Нат. Не след дълго вече бях на мястото. Слязох от колата и пред мен имаше един много хубав и изискан ресторант. Извадих телефона си и звъннах на Нат.
-Тук ли си, сладка?-попита Нат.
-Да, пред ресторанта съм. Ти къде си?-попитах я и се огледах наоколо.
-Влизай, аз съм вътре ще ме видиш.-каза тя и аз затворих.
Гледна точка на Зейн
-Всичко готово ли е?-попитах. С Нат цял ден подготвяхме това и се надявам да проработи, защото не знам какво ще правя ако Алисън не ми прости.
-Да, Зейн.-отговори тя и извъртя очи.
-Украсата добре ли е според теб? Дали не прекалихме или пък липсва нещо?-попитах отново. Бях ужасно нервен и се страхувах от това което предстои.
-Зейн, всичко е точно. Успокой се.-каза Нат и ме хвана за раменете.
-Дали ще проработи? Дали... дали ме харесва все още?-попитах притеснено.
-Разбира се, че те харесва. Просто гледай да не оплескаш нещата.-каза Нат и в този момент телефона ѝ звънна.-Тук ли си, сладка?...Влизай, аз съм вътре ще ме видиш.-тя затвори и ме погледна.-Тук е. Успех. Ще се скрия някъде, за да наблюдавам как ще мине всичко.-каза Нат преди да изчезне. Аз си поех въздух и издишах. Приготви се Зейн. Направи това момиче твое.
Гледна точка на Алисън
Влязох в ресторанта и нямаше никой. Огледах се наоколо и започнах да вървя навътре. Ресторантът беше напълно празен. Дали не обърках адреса? Оглеждах се наоколо и забелязах една доста добре укрсена маса. Приближих се към нея и Зейн се появи от някъде с букет цветя. Аз го погледнах объркано.
-Ти какво правиш тук? Да не би да имаш романтична вечеря с Аманда?-попитах и повдигнах едната си вежда.
-Виж Алисън, това което видя вчера беше грешка. Аз не те извиках, за да видиш това. Извиках те, за да... ти кажа какво изпитам към теб.-той спря за момент. Изглеждаше притеснен.-Не знаех, че Аманда ще се появи и повярвай ми не съм искал да я целувам. Тя се появи от нищото и ме целуна. И разбира се, ти се появи точно в този момент, защото животът ме обича.-каза съркастично Зейн.-Както и да е, това което искам да кажа е, че аз изпитвам нещо към теб. Влюбен съм в теб, Алисън. Аз съм шибано влюбен в теб и не искам да те загубя. Ще ми простиш ли, че бях такъв идиот и че не ти казах по-рано?-попита Зейн и ме погледна в очакване. Той ми подаде букета и се усмихна леко. Аз също му се усмихнах и се засмях.
-Разбира се, че ще ти простя. И... радвам се, че си призна най-накрая, Малик.-казах и го погледнах. Той ми се усмихна и се приближи към мен. Не отделяхме поглед един от друг. Изведнъж Нат се появи от нищото.
-Не искам да ви прекъсвам, но... Зейн това е сметката.-каза Нат и подаде някаква бележка на Зейн. Той я погледна и извъртя очи.
-Благодаря ти, Нати. Можеше да ми я дадеш и утре.-каза леко ядосано Зейн и аз се засмях.
-Е, аз ще тръгвам, защото Грейсън не спира да ми звъни. Късмет... и Зейн внимавай.-каза Нат и го посочи, след това погледна към мен и ми намигна. Аз ѝ се усмихнах и тя тръгна. Аз отново погледнах към Зейн и поставих ръце на врата му, а той постави неговите на кръста ми.
-Значи вече сме двойка?-попита Зейн и аз се усмихнах.
-Официално.-отговорих му и той допря челото си до моето.
-От кога чакам да бъдеш само моя и да мога да те целувам, когато си поискам.-каза ми Зейн и потърка носа си в моя и аз се усмихнах леко.
-А ти си само мой?-попитах.
-Единствено твой.-каза тихо Зейн преди да слее устните ни в едно .
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте, хораа! Алисън и Зейн най-накрая се събраха. Какво мислите, че ще се случи по-нататък? Дали ще се задържат като двойка или ще се разделят? Предположете в коментарите. Също така искам да ви кажа, че в следващите два дни няма да мога да пиша. Ако имам време обещавам, че ще пусна нова глава.♥️