Събудих се към 10. Взех телефона си и разгледах социалните мрежи. Видях че Джони ми беше писал. Честити ми Коледа и каза, че след празниците иска да излезем и да поговорим за нещо. Имал някакво предложение. Както и да е. Станах от леглото и се прозях. Отидох до банята и си взех един душ и след това си измих зъбите. Изсуших косата си и се облякох. Слязох долу и видях мама и Грейсън да пият кафе. Седнах при тях на масата.
-Добро утро!-поздравих ги и си сипах кафе.
-Добро утро!-поздрави Грейсън.
-Добро утро, миличка!-усмихна ми се топло мама. Аз също ѝ отвърнах на усмивката и отпих от кафето си. Поговорихме си малко и мама отиде да се оправи за полета. Каза че иска по-рано да бъде на летището, затова ще тръгнем по-рано.
След два часа мама свали куфара си и Грейсън ѝ помогна да го качи в колата. Влязохме в колата и Грейсън потегли към летището. По пътя не си говорехме много. Беше ми тъжно, защото кой знае кога пак ще видя мама? Ще ми липсва. Колата спря и не усетих, кога сме пристигнали. Слязохме от колата и мама си взе куфара. Аз я погледнах тъжно и отидох да я прегърна.
-Много ще ми липсваш.-казах ѝ усетих как сълзите се стичат по лицето ми.
-И ти ще ми липсваш, миличка. Но не искам да се разстройваш. Хайде усмихни се.-мама хвана лицето ми в шепите си и аз се усмихнах леко.-Точно така, покажи хубавата си усмивка на света.-каза мама и аз се засмях.-Обичам те, скъпа! Искам да бъдеш щастлива. Не искам на хубавото ти лице да има сълзи, нали. Ако някой те нарани, искам да ми кажеш, чу ли?-попита и аз кимнах.-Така те искам. И да ми кажеш, когато със Зейн станете гаджета.-каза мама бързо и се насочи към Грейсън. Аз я погледнах объркано и след това се засмях. Мама се сбогува и с Грейсън и влезе в летището. Ние се качихме в колата и се прибрахме.
...
Лежах на леглото си и гледах нещо в инстаграм. Реших да кача снимка от Коледа. Избрах да кача снимка, на която сме всички. Всички се бяхме усмихнали и изглеждахме много добре. Качих снимката и веднага започнаха да се трупат харесвания и коментари. Реших да разгледам няколко коментара. Всички бяха много мили и позитивни. Докато четях коментарите, Зейн ми писа.
"Здравей, Али! Да се видим в парка до университета към 18:30ч? Искам да ти кажа нещо важно.😘"-прочетох съобщението и се усмихнах леко. Какво иска да ми каже? И това емоджи.
"Добре, ще бъда там.☺️"-отговорих му.
"Супер, ще те чакам."-написа последно и веднага скочих от леглото. Започнах да се оправям. Изправих си косата и си облякох черни дънки с висока талия и къс бял суитчър с черен надпис. Сложих си гривната на Нат и гердана на Зейн. Сложих си спирала и гланц. Обух си обувките и си взех телефона. Набрах номера на Нат.
-Какво става, мацка?-попита Нат, след като вдигна.
-Зейн иска да се видим в парка след половин час.-отговорих развълнувано.
-Сериозно?
-Даа, каза че иска да ми каже нещо важно. Какво ли ще е?-попитах.
-Може би най-накрая ще си признае, че те обича и ще станете гаджета. И ще излизаме на двойни срещи.-изписка Нат и аз се засмях.
-Ох, дано да е за това.-въздъхнах.
-Сигурна съм, че ще е за това.-каза Нат.
-Добре, аз ще затварям, защото трябва да тръгвам. Чао.-казах ѝ и затворих. Взех ключовете за колата си и слязох долу в паркинга. Качих се в колата си и потеглих към парка. След малко пристигнах и отидох на уговореното място, но видях нещо, което не исках да виждам. Зейн и Аманда се целуваха. Това ли искаше да ми каже? Че съм пълна глупачка? Очите ми се насълзиха и Зейн ме забеляза.
-Алисън, не е това, което...-каза Зейн, но го прекъснах.
-Не, няма проблем. Няма да ви досаждам, извинете ме.-казах и се обърнах. Започнах да бягам и чувах как Зейн вика името ми, но не му обръщах внимание. Влязох бързо в колата си и оставих горчивите сълзи да се спуснат. Извадих телефона си и звъннах на Нат.
-Много бързо ми звъниш? Гаджета ли сте вече?-попита Нат весело, а аз изхлипах.-Алисън, добре ли си?-попита разтревожено Нат.
-Може... може ли да д-дойда?-попитах хлипайки.
-Разбира се.-каза Нат и затворих. Поуспокоих се малко и потеглих към дома на Нат.
Гледна точка на Зейн
Чаках Алисън в парка и щях да ѝ кажа най-накрая какво изпитвам към нея. Взех и букет с цветя и голямо плюшено мече. Нямам търпение да ѝ кажа вече.
-Зейн. Това за мен ли е?-появи се от нищото Аманда и взе мечока. Аз я погледнах лошо и взех мечока обратно.
-Аманда, какво искаш? Не разбра ли, че...-тъкмо щях да ѝ кажа, че тя вече не значи нищо за мен, но тя ме целуна. Какво по дяволите? Аз се отдръпнах и забелязах Алисън да стои да ни гледа с насълзени очи. Не, не, не! Мамка му!
-Алисън, не е това, което...-започнах да ѝ обяснявам, но тя ме прекъсна.
-Не, няма проблем. Няма да ви досаждам, извинете ме.-каза тя и се обърна. Тя започна да бяга и направих няколко крачки напред.
-Алисън, почакай!-започнах да викам, но тя не ме отрази. Изгубих я от погледа си и се обърнах към Аманда. Бях бесен. Меко казано бесен.-Ти тъпа ли си? Защо ме целуна? Не разбра ли, че аз вече не те обичам. Всичко свърши, Аманда.-започнах да ѝ викам в лицето.
-Я се успокой, сладък. Не се напрягай заради тази селянка. Аз съм много по-добра от нея и ти го знаеш.-каза Аманда и постави ръце на врата ми. Аз се отдръпнах от нея.
-Аманда, разкарай се от мен. Изпитвам по-малко от нищо към теб.-казах през зъби и тя само се завъртя на петите си и си тръгна. Седнах на пейката и хвърлих букета на земята. Хванах се за главата и започнах да мисля друг начин да кажа на Алисън. Тя няма да иска да бъде с мен след това. Мамка му, защо живота ме мрази?
Гледна точка на Нат
Алисън дойде вкъщи и беше разстроена. Отидохме в моята стая и седнахме на леглото. Цялото ѝ лице беше в сълзи и спиралата ѝ се беше разтякла. Поставих ръка върху нейната и я погледнах.
-Какво стана? Защо плачеш?-попитах я.
-Т-той... той се целуваше с-с Аманда.-отговори тихо Алисън като хлипаше. Аз я погледнах очудено.
-Той какво?-попитах невярващо.
-Каквото чу.-отговори тя.-Извинявай, че те занимавам с моите глупости. Аз ще си тръгвам.-каза Алисън и стана, но аз я дръпнах.
-Никъде няма да ходиш. Тази вечер ще спиш в нас.-наредих ѝ.
-Не искам да ви преча.
-На никой няма да пречиш. Нашите отидоха в Ню Йорк за два дена и съм сама. Така че оставаш.-казах ѝ и тя кимна. Отидох до кухнята и взех една бутилка с вино и две чаши. Сипах в чашите и подадох едната на Алисън. Цяла вечер пихме вино и Алисън се поуспокои малко. Как може Зейн да е такъв идиот? Утре ще види той. Казах му да не се връзва на Аманда, но той явно наистина е много тъп.
На другия ден
Алисън се прибра сутринта. Аз си взех душ и се облякох. Взех ключовете за колата си и потеглих към едно кафене. Зейн всяка сутрин ходи там да пие кафе. Спрях през кафето и слязох от колата. За мое щастие Зейн беше отвън и говореше по телефона. Аз отидох при него и го блъснах в стената.
-Ти идиот ли си? Как може да се целуваш с Аманда? Алисън те обича, а ти пак ходиш при курвите. Зейн наистина си много тъп, честно. По-голямо копеле от теб няма. Направо не знам как съм ти приятелка. Ти си най-голямото копеле на света. Не заслужаваш Алисън. Знаеш ли какво, Малик? Заври си тъпото его в природата.-започнах да му викам, а той ме гледаше изплашено.
-Нат, поча...-започна да говори, но аз го прекъснах.
-Не искам да те слушам. И не ми викай повече Нат. Вече не сме приятели, това беше.-казах му.
-Нати, мамка му остави ме да ти обясня.-извика ми той и аз присвих очи.
-Не ми викай.-изсъсках.
-Моля те, нека да ти обясня.-каза Зейн и аз извъртях очи.
-Добре, нека да видим как ще ме излъжеш.-казах злобно. Той започна да ми обяснява и вече не бях толкова ядосана. Той няма вина. Е, можеше да я отблъсне тази кучка, но... Той приключи с разказа си и аз го погледнах.-Добре де, вече не си толкова голямо копеле.-казах му.
-Ще ми помогнеш ли да спечеля Алисън или ще ме убиеш?-попита той. Аз поклатих леко глава.
-Ех, какво ще правиш без мен, не знам? Ще ти помогна много ясно. Но ако още веднъж те видя с тази змия Аманда, ще ти откъсна главата, ясна ли съм?-попитах и го посочих.
-Благодаря ти Нати.-благодари ми той.
-Хайде, ела да изпием едно кафе и да обсъдим плана.-казах и го задърпах към кафенето.