Събудих се към 10. Най-накрая да се наспя спокойно. Днес е понеделник и няма да имаме лекции до 5 януари, което е много хубаво. Мама ще дойде утре и много се радвам. Нямам търпение да я видя най-накрая. Станах от леглото и отидох в банята да си взема душ. След това си измих зъбите и започнах да суша косата си. Когато бях готова със сушенето на косата си облякох чисти дрехи и слязох долу в кухнята.
Грейсън беше гол до кръста и правеше закуска. Той се обърна към мен и ми се усмихна. Аз си сипах кафе и седнах на масата.
-Добро утро!-поздрави ме той весело.
-Добро да е.-отвърнах и се прозях. Забелязах че гърбът му беше целият надран. Нат също влезе в кухнята и седна на масата до мен. Косата и беше рошава. Ето защо Грейсън е в добро настроение. Аз отпих от кафето си.
-Мисля че трябва да си потърся квартира.-казах и Грейсън ме погледна объркано.
-Защо?-попита той.-Виж колко ни е хубаво.
-Даа, но не искам да ти преча.-казах и се засмях нервно. Нат започна все по-често да остава тук и не искам да им преча, когато... знаете.
-Може да си наемем квартира заедно. Аз също искам да се изнеса от нашите вече.-предложи Нат.
-Защо не се преместиш при мен?-попита Грейсън и Нат го погледна.
-Грейсън, още сме малки да живеем заедно. Цял живот ще ме гледаш, спокойно. Радвай се на живота докато можеш.-каза му Нат и аз се засмях. Грейсън само се почеса по врата и си продължи да прави това което прави. Той ни сложи в една чиния пържени яйца на очи с бекон. Ние му благодарихме и започнахме да се храним. Докато закусвахме Нат проговори.
-Искате ли днес да се разходим в парка? Отдавна не сме излизали.-предложи Нат.
-Добре.-съгласих се и Грейсън кимна.
-Ще пиша на Зейн да му кажа след един час да ни чака в парка до университета.-каза Нат и ние кимнахме. Тя извади телефона си и му писа.
Нахранихме се и Грейсън и Нат отидоха да се оправят. След половин час вече бяха готови и тръгнахме към парка. Зейн ни чакаше на една пейка и като ни видя се изправи и дойде при нас.
-Здравейте!-поздрави ни той.
-Хей, брат! Как си?-поздрави го Грейсън.
-Добре, вие?-попита той.
-И ние така.-отговори Грейсън и той само кимна. Зейн ме погледна и ми се усмихна. Аз също му се усмихнах и се изчервих леко. Нат го побутна леко по лакътя и той я погледна объркано.
Тръгнахме да се разхождаме из парка. Минахме покрай няквакви момчета, които свиреха на китари и спряхме, за да ги слушаме.
-Зейн, защо не попееш с тях?-попита го Грейсън.
-Не мисля.-отговори той.
-Хайде де. Пееш много хубаво.-каза му Нат и той ме погледна. Замисли се за секунда и отиде при момчетата. Той ги попита дали може да пее с тях и те се съгласиха. Зейн застана зад микрофона и момчетата започнаха да свирят някаква мелодия. След малко Зейн започна да пее и... уау не очаквах да е толкова добър. Гласът му беше невероятен. През цялото време гледаше към мен, сякаш пее за мен. Усетих как се усмихвам и забелязах, че Зейн също се усмихна. Той ми намигна и Нат ме побутна леко. Аз я погледнах объркано.
-Момиче, той пее за теб и виж колко влюбено те гледа.-каза Нат и аз върнах погледа си на Зейн. Той продължаваше да не отделя поглед от мен.
-Мислиш ли?-попитах я.
-Даа, той е влюбен мамка му. Осъзнай се вече.-каза тя и аз се усмихнах.
-Осъзнала съм се.-казах тихо и продължих да слушам красивият глас на Зейн. Започнаха да се събират хора и поставяха пари в някаква шапка. Песента свърши и хората започнаха да пляскат. Зейн дойде отново при нас.
-Не знаех, че можеш да пееш толкова хубаво. Какви други скрити таланти имаш?-попитах го и той се засмя.
-Стига, не пея толкова добре.-каза той.
-Да бе, а аз съм трактор.-казах му и той се засмя.
-Но си хубав трактор.-намигна ми и аз се усмихнах.-Мога да свиря и на китара, но отдавна не съм свирил. Без да искам счупих моята.-каза той.
Ние продължихме да се разхождаме. Решихме да седнем на една пейка. С Грейсън отидохме да вземем нещо за пиене от близкия магазин.
Гледна точка на Зейн
С Нат седнахме на една пейка, а Алисън и Грейсън отидоха до магазина, за да вземат нещо за пиене. Нат си извади телефона и погледна нещо, след това отново го прибра и ме погледна. Аз я погледнах объркано.
-Какво? Защо ме гледаш така?-попитах я.
-Кога ще кажеш най-накрая на Алисън, че я обичаш?-попита тя.
-Не знам, чакам подходящия момент.-отговорих и тя извъртя очи.
-Зейни?-чу се женски глас и се обърнах. Не мога да повярвам. Това не се случва. Аманда седеше точно пред мен. Какво иска?-Здравей, Зейни! Отдавна не сме се виждали.-каза тя и отметна коса.
-Ъм, даа.-казах неловко.
-Променил си се. Станал си още по-хубав.-усмихна се тя.
-Какво искаш, Аманда?-попитах я леко изнервено.
-Не се сърди де. Какво, вече не ме ли харесваш?-попита тя и повдигна вежди.
-Разбира се, че н...-тъкмо щях да ѝ отговоря и Нат ме прекъсна.
-Защо не се разкараш и не оставиш Зейн намира? Той вече си намери много по-хубаво момиче от тебе. Сто пъти по-мила, сто пъти по уникална и сто пъти по-красива от теб.-започна да ѝ вика Нат.
-Вие да не би да сте гаджета?-попита Аманда.
-Илл, нее.-каза Нат и аз я погледнах.
-По-спокойно, Наташа.-вдигна ръце Аманда. Сега вече загази. Нат много мрази да ѝ бъркат името.
-Сега вече си го просиш.-каза ядосано Нат и се изправи от пейката.-ИМАШ 5 ШИБАНИ СЕКУНДИ ДА СЕ РАЗКАРАШ, ИНАЧЕ ЩЕ ИЗБЪРША ПОДА С ГРОЗНОТО ТИ ЛИЦЕ И ПОВЯРВАЙ МИ И ПЛАСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ ДА СИ НАПРАВИШ, НЯМА ДА ТИ ПОМОГНЕ.-заплаши я Нат, а аз стоях отстрани и ги наблюдавах.
-Добре, добре, тръгвам си.-каза изплашено Аманда.-Зейн, звънни ми после.-намигна ми тя и аз я изгледах погнусено.
-Казах да тръгваш, кучко!-извика ѝ Нат и тя се обърна и си тръгна.-А ти няма да ѝ звъниш.-каза Нат и ме посочи с пръст.
-Аз да не съм луд. Не съм чак толкова глупав.-казах ѝ и тя ме погледна презрително.
-Да бе.-изсмя се сухо тя.
-Нати, какво се случва с теб?-попитах я.
-В цикъл съм, какво искаш от мен?-попита изнервено тя и аз се отдръпнах леко. Имам чувството, че ще ме убие. Видях Грейсън и Алисън да се приближават към нас и Нат отиде и прегърна Грейсън.-Какво ми взе, миличък?-попита го тя и го погледна миличко. Наистина понякога не мога да разбера момичетата. Алисън дойде при мен и ми подаде кола. Тя ми се усмихна сладко и аз ѝ благодарих. Поразходихме се още малко и след това се прибрахме.