Събудих се в стаята си. Не помня да съм се местила. Сигурно Зейн ще ме е преместил. Снощи малко се разстроих заради татко, но Зейн бързо оправи настроението ми. Толкова е прекрасен и се чувствам в безопасност с него.
Спрях с мислите за Зейн и станах от леглото. Отидох да си измия зъбите и след това се облякох. Сресах косата си и я оставих да се спуска свободно. Взех телефона си и слязох долу. Не видях никъде Зейн и отидох в кухнята. Реших да направя палачинки и започнах да правя сместа. Изкарах брашно, мляко и яйца. Разбърках всичко и видях Зейн да влиза в кухнята. Аз му се усмихнах и той дойде при мен.
-Добро утро!-поздравих го.
-Добро утро! Какво правиш?-попита с дрезгав глас.
-Палачинки.-отговорих.-Няма да са толкова хубави като твоите, но все пак стават.-казах и се засмях. Той също се засмя.
-Сигурен съм, че ще са много вкусни.-каза той и ми се усмихна. Той се доближи до пакета с брашно и ме опръска с брашното по лицето.
-Защо го направи?-попитах и се почистих. Той започна да се смее.-Не е смешно.-казах сърдито и взех пакета и го изсипах отгоре му. Той спря да се смее и изглеждаше изненадан. Аз му се изплезих и той започна да ме гони. Бягахме из цялата къща и Зейн правеше всичко в брашно. Накрая се изморихме и седнахме на дивана. Аз го погледнах и цялата му коса беше Бяла от брашното. Започнах да се смея и той ме погледна.
-Стига си се смяла. Виж какво ме направи.-каза той сърдито и се посочи.
-Сладък си.-казах му, а той продължаваше да се прави на сърдит.-Не се сърди де. Все пак ти започна.-припомних му.
-Значи съм сладък, а?-попита и повдигна вежди.
-Мда, сладък си, когато се сърдиш.-казах му и той се приближи към мен.
-Ти също си сладка. И искам отново да опитам тези устни.-каза той и аз го погледнах изненадано и в този момент той ме целуна. Целуна ме, мамка му пак се случва. Аз разбира се му отвърнах и той задълбочи целувката. Той се притисна още повече към мен и аз поставих ръце на врата му, а той на кръста ми. Езиците ни се движеха и всичко беше толкова хубаво. Устните ни си пасваха идеално. Пеперудите в стомаха ми започнаха да пърхат и цялата настръхнах. И разбира се, все ще се намери нещо, което да съсипе момента. Телефонът ми звънна и със Зейн се отделихме от целувката. Аз взех телефона си и видях кой прекъсна най-хубавия момент в живота ми и това беше Грейсън. Сериозно ли? Вдигнах и поставих телефона на ухото си.
-Здравей, Алисън. Да не да те събудих?-попита Грейсън.
-Не, спокойно. Какво има?-попитах леко раздразнено.
-Аз да попитам дали ще може да ни вземето от летището?-попита той.
-Ще ви вземем, няма проблем.-отговорих му.
-Благодаря. Ще кацнем към 14:30.-каза той.
-Добре, ще бъдем там.
-Още веднъж благодаря. Сега ще затварям, защото трябва да оправим багажа.-каза той и затвори. Аз издишах и оставих телефона на масата. Погледнах към Зейн и го видях да си ровичка нещо в телефона. Сега след целувката какви сме с него?
-Аз ще отида да направя палачинките.-казах му и той само кимна. Нищо? Никаква реакция, нещо? За него тази целувка не означава ли нещо?
Отидох в кухнята и започнах да правя палачинките. Намазах ги с шоколад и нарязах банан. Поставих ги в една чиния и отидох да извикам Зейн, за да закусим. Той дойде и си наля сок. Аз си направих кафе и седнахме на масата. Започнахме да се храним и никой не казваше нищо.
-Кога трябва да вземем Грейсън и Нат?-попита изведнъж той.
-Казаха, че ще кацнат към 14:30.-отговорих му и той кимна.
-Между другото, палачинките са много вкусни.-каза той и ми се усмихна.
-Благодаря.-усмихнах се и аз.
Наядохме се и аз отидох в стаята си, за да се оправя, а Зейн отиде да се изкъпе. Оправих багажа си и проверих дали не съм забравила нещо. Взех сака и го оставих в колата си. Влязох вътре и седнах на дивана в хола. Погледнах часа и видях, че е станало 13:30. След малко трябва да тръгваме. Зейн дойде при мен след 10 минути.
-Ще тръгваме ли?-попита и аз кимнах. Станах от дивана и излязохме от къщата. Качихме се в колата ми и потеглихме към летището. След половин час бяхме там и чакахме Нат и Грейсън да се появят.
Видях ги да се приближават и се затичах да прегърна Нат. Тя също ме прегърна, а Грейсън и Зейн ни гледаха. Ние се отделихме от прегръдката и отидох да прегърна и Грейсън.
-За малко си помислих, че няма да ме прегърнеш.-каза Грейсън и се засмяхме.
-Как няма да те прегърна? Много ми липсвахте. Как си прекарахте?-попитах ги.
-Страхотно. Лас Вегас е направо уникален. Знаеш ли колко неща си взех?-попита развълнувано Нат.
-Ще разказвате като се приберем.-каза Зейн и всички се качихме в колата. Отидохме в къщата на Зейн и всички се настанихме на дивана. Аз седнах до Нат, а до мен беше Зейн. Грейсън беше до Нат.
-Е, разказвайте, какво правихте?-попитах ги.
-Ами първо вечерта излязохме да се разходим. Имаше дядо Коледа и децата сядаха в него и казваха какви подаръци искат. Грейсън като едно голямо дете също седна в дядо Коледа.-каза съркастично Нат и всички погледнахме към Грейсън и се засмяхме.-Да, дядо Коледа го попита дали не е вече малко голям за такива неща и Грейсън му каза "Разбира се, че не." Пожела си кученце за Коледа и си тръгнахме. На другия ден отидохме на луна парк и се качихме на всички неща. Грейсън се разпищя като момиченце на влакчето на ужасите.
-Не е вярно.-каза Грейсън.
-Да бе. Както и да е. След това Грейсън се опита да ми спечели един голям, плюшен еднорог и след 10 опита все пак успя.- каза весело Нат.-А пък аз си купих книжка за оцветяване и моливи.-каза като дете Нат и аз погледнах невярващо Грейсън.
-О, наистина си купи.-потвърди той и се засмяхме.
-Големи сте деца.-каза Зейн.-Купихте ли ми нещо?-попита като дете.
-Не.-отговори просто Нат и Зейн се направи на сърдит. Аз се засмях и го погледнах.
-Не се сърди.-казах му и го потупах по нослето. Той се засмя сладко.
-Нали каза, че съм сладък, когато се сърдя?-попита и повдигна вежди.
-Така е, но си по-сладък, когато се усмихнеш.-казах му и му се усмихнах. Нат се изкашля тихо и стана от дивана.
-Зейн, може ли да поговорим за малко?-попита го тя и той кимна. Те отидоха в кухнята и затвориха вратата.
Гледна точка на Зейн
Нат ме извика да се поговорим. Отидохме в кухнята и тя затвори вратата. Аз я погледнах объркано и тя седна на един стол. Аз също седнах.
-За какво искаш да говорим?-попитах.
-Как за какво? За Алисън.-отговори тя.-Призна ли ѝ?-попита.
-Не съм все още.-отговорих и тя се намръщи.
-Защо?-попита отново.
-Щях да го направя, но гаджето ти звънна точно в най-неподходящия момент.-отговорих ѝ и тя ме погледна объркано.
-Защо?
-Ами целунах Алисън и всичко беше перфектно, но Грейсън ѝ звънна и не можах да ѝ кажа.-отговорих ѝ и тя се удари леко по главата.
-Казах му да не звъни, но той настояваше. И сега какво ще правиш?-попита тя.
-Не знам. Трябва да измисля нещо. Искам да е специално както ти казах.-казах ѝ и тя кимна.
-Добре ще го измислим утре, сега съм много изморена.-каза тя и аз кимнах. Ние станахме и се върнахме при другите. Седнахме си по местата.
-За какво си говорехте?-попита Грейсън.
-Нищо важно.-отговори му Нат.
-Хора, списанието, в което се снимахме излезе.-каза им радостно Алисън и Нат скочи.
-Какво? Кога? Къде? Дай ми го.-започна да вика Нат и Алисън стана да ѝ го даде. Нат го грабна от ръцете ѝ и започна да разгръща страниците докато не намери точната страница. С Грейсън гледаха снимките и Нат постоянно се усмихваше или пищеше.-Много сте хубави. Виж колко са сладки.-каза тя и посочи една от снимките.
-Мда.-съгласи се Грейсън.
Те разгледаха снимките и си поговорихме още малко. След това си тръгнаха и аз започнах да мисля как да кажа на Алисън, че я харесвам.