-И каква е дългата история?-попита Хюк, който бе много развълнуван от това,което се бе случило между двамата по-големи.
Те и Юта се спогледаха. Бяха казали,че бе дълга история,но не мислеха да разказват на някой друг цялата. Мислеха да минат само с това,че са си призна ли и толкова. Не знаеха,че Донгхюк ще иска да знае всичко.
-Ама ти цялата искаш да знаеш?-попита Юта и отряза едно парче торта на Хюк.
Най-малкия закима енергично, карайки двамата най-големи отново да се спогледат.
-Признахме си и това е! Стига ти толкова информация.-каза Те, гледайки към тортата, която беше на няколко сантиметра до него.
-Те, не си и помисляй, че ще ядеш сладко.-скастри го японеца и дръпна тортата по-далеч от гаджето си.
-Ама аз искам да знам всичко!-мрънкаше Донгхюк и тропаше с крак.
Марк взе част от парчето си торта и го вкара в устата на по-малкия, запушвайки я. Хечан се опитваше да каже нещо, но всичко, което излизаше от устата му бяха само някакви странни и не разбираеми звуци.
-Дори и устата ти да е запушена ти пак досаждаш.-каза Минхьонг и взе още от тортата, но този път я пъхна в своята уста.-Е, радвам се, че сте се събрали,хьонг! Наистина ни се иска да останем още малко, но с Хечан имаме малко работа.
-Така ли?-попита объркано Донгхюк, а устата му все още бе пълна с торта.
-Да! И не говори с пълна уста! Няма ли да изядеш тортата най-после?- каза Минхьонг и провери телефона си.-Ние тръгваме. Чао!
Чернокосия хвана ръката на гаджето си и го задърпа към изхода, докато то махаше на другите двама за чао. Марк продължи да дърпа червенокоското, докато накрая не излязоха извън сграда, където той пусна ръката на Хюк.
-Защо ме дърпаше така?- гледаше го въпросително червенокосия.
-Джихун ми писа по-рано, че се налага да се видим. Аз му казах, че ще ходим да посетим брат ми и той се съгласи да се видим след това.
-И затова трябваше да си тръгнем толкова рано?-попита го Хечан, гледайки го скептично.-Та ние преди малко бяхме дошли! Не можеше ли поне за десет минутки да бяхме поостанали още. Исках да ми разкажат как са се събрали!
-Джихун ме търсеше спешно.
-Е и? Това не го оправдава!
Минхьонг извъртя очи и отново засърпа гаджето си на някъде.
°•°•°•°•°•°•°•°
Хечан и Марк чакаха вече петнадесет минути Джихун да се появи, но от него нямаше и следа.
-Къде, за бога, се бави тоя, кучи син?!-започваше да се ядосва Хюк.
-Хюки, не се ядосвай. Нищо няма да постигнеш с това.-гореше с мил тон, искайки с това да успокои любимия си.
Донгхюк въздъхна и седна на пейката до Марк, слес което постави глава на рамото му и затвори очи.
-Не ми харесва вече да се правя на гадже на Джихун. Не искам постоянно да трябва да се крия, щом искам да бъда с теб.-призна си червенокосото момче.-Твърде изморително е!
Чернокосия се усмихна мило и хвана главата на другото момче, поставяйки я в скута си. Хюк се намести по-удобно и погледна нагоре към лицето на другия. Той му се усмихна и започна да го гали по косата.
-И аз искам да можехме да бъдем себе си пред другите. Но ти сам бе обещал на Джихун и няма как да се откажем точно сега.
Червенокосия направи нацупена физиономия, при което Марк се засмя. Той се наведе надолу, намирайки сладките устни на гаджето си и целувайки ги страстно.
-Знаех си, че има нещо гнило!-извика някой зад момчетата, карайки да се отделят един от друг и да насочат внимание към новодошлия.
-Ти какво правиш тук?!-попита притеснено Хюк, хващайки с едната си ръка, ръката на Минхьонг.
Беше го страх. Пред тях беше самият Канг Даниел, който мислеше, че той и Джихун излизаха. Ами ако си мислеше, че той изневерява на най-добрият му приятел?! Какво щеше да на направи на чернокосия? Или на Марк? Донгхюк нямаше да си го прости ако Даниел бе направил нещо на Минхьонг.
-Защо си тук, Даниел?-попита Марк, гледайки към по-големия сериозно и заставайки пред червенокосия защитнически.
-Пратих ти съобщение да се чакаме тук. Не помниш ли?-каза брюнета и показа телефона си.
-Не е вярно! С Джихун се бяхме разбрали, а не с теб!
-Оу, значи това е телефона на Хун!-престори се на изненадан Даниел.-Явно сме си разненили погрешка телефоните. Но все пак аз ти писах да се видим.
Изведнъж телефона в ръката на Канг звънна и той погледна към името изписано на екрана. Щом видя името си се усмихна и вдигна на човека, който го търсише.
-Здравей, Хуни!-поздрави го радостно Дан.
-Аз ще ти кажа на теб едно "здравей"! Задник, пак си ми взел телефона!
-Явно пак съм се объркал, Джихуни.-каза Даниел и се престори, че се смее нервно.
-Къде си сега, задник, искам си телефона веднага!-звучеше ядосано Джихун.
-С Хюк и Марк съм в парка до вас. Може и ти да дойдеш!-каза с мил тон Канг.
-Какво?! Защо си с тях?! Даниел, какво си намислил?!-Джихун звучеше притеснено.
-Ела и ще разбереш!
С това Канг Даниел затвори на най-добрият си приятел и насочи цялото си внимание към другите двама, които го гледаха предпазливо.
-Хюк, значи изневеряваш на Джихун, а?-Донгхюк стисна леко ръката на Марк.
Червенокосия не знаеше защо, но в момента много се страхуваше от Даниел. Той ги гледаше по начин, който плашеше Хюк.
Марк при дърпа червенокосото момче повече към себе си. Чернокосия не знаеше какво можеше да направи брюнета, но със сигурност щеше да направи всичко по силите си, за да предпази на всяка цена Донгхюк.
-Стига мълчи, говори!-извика брюнета, карайки Хечан да се разтрепери.
-Остави го намира, Даниел!-Минхьонг също извика, при което по-големия се усмихна злобно.
-Оу, значи искаш да предпазиш малкия си Донгхюки, а, Марки?
Марк вече започваше да се ядосва. Не знаеше защо, но никога преди не си е мислел, че Канг Даниел би бил такъв задник. Винаги го е имал за добър човек, но сега. Сега бе същинско чудовище.
-Даниел, остави ги намира!-чу се глас зад тях, при което всички се обърнаха в посока на гласа.
°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
❤️❤️❤️