След фотосесията Грейсън и Нати искаха да отидем на ресторант, за да отпразнуваме успешната фотосесия. Не ми се ходеше никъде, исках просто да се прибера, да си взема дълъг и отпускащ душ и да си легна. Но те настояваха толкова много, а и няма как да откажа на Нат. Със Зейн не сме си говорили след снимките, дори не ме поглеждаше. Какво му стана? Защо ме целуна така от нищото и после каза, че било просто за снимките? Няма смисъл това. Джони дори не е искал да се целуваме, а просто да изглеждаме влюбено. Както и да е, загледах се през прозореца.
-Хей, усмихни се.-каза ми тихо Нат.-Ще те има в едно от най-известните списания, защо си тъжна?-попита тя.
-Просто съм уморена.-казах ѝ и се усмихнах. Тя също ми се усмихна. Грейсън спря колата пред някакъв ресторант. Ние слязохме от колата и се насочихме към входа на ресторанта. Влязохме вътре и седнахме на една маса. Обстановката беше много хубава. Ресторантът беше много изискан и от таваните висяха големи полилеи. Един сервитьор дойде и ни остави менюта. Беше ми много познат.
Отворих менюто, за да видя какво има. Избрах си спагети Болонезе. Обожавам спагети, това е любимата ми храна. Като цяло обичам италианската кухня. Другите също си избраха и сервитьорът дойде да запише поръчката ни.
-Добър вечер! Какво ще желаете?-попита любезно. Загледах се в лицето му и наистина ми беше много познат. Видях името на табелката и разбрах, че това беше Майк. Той спря погледа си на Нат и се усмихна притеснено.-Здравей Нати.-поздрави я той.
-Хей, Майк.-поздрави го тя.-Тук ли работиш?-попита го.
-Д-да... баща ми държи ресторанта и ме назначи на работа.-отговори той. Нат само кимна.
-Приятел, погледа тук.-щракна с пръсти Грейсън. Някой май отново ревнува? Майк го погледна леко притеснено.-Така аз ще искам салата Цезар и пиле в лимонов сок.-поръча Грейсън и Майк го записа.
-За мен салата Капрезе и спагети карбонара.-поръча Зейн.
-За мен спагети Болонезе.-поръчах.
-За мен също.-каза Нат и Майк записа поръчките ни.
-За малко да забравя... искам да ни донесеш най-хубавото вино, което имате.-поръча Грейсън и Майк кимна. Той тръгна и Нат погледна Грейсън.
-Дръж се добре, Грейсън. Не искам да засрамваш момчето.-каза му Нат.
-И аз не искам той да те гледа ама...-отговори ѝ той и тя го погледна лошо.-Оф, добре де.-извъртя очи Грейсън. Те започнаха да си говорят за нещо друго. Аз погледнах към Зейн и той извърна погледа си от мен. Какво му става? Той извади телефона си и се загледа в него. Значи ще се игнорираме така ли?
-Али, кога ще пуснат списанието със снимките. Нямам търпение да ги видя.-каза развълнувано Нат.
-Джони каза, че до 20-ти декември трябва да са го пуснали.-повдигнах рамене.-Каза че ще ми каже, когато излезе. Утре ще ходи да дава интервю и да обясни за марката си дрехи.-обясних ѝ.
-Каква беше тя?-попита Нат.
-Johnny M.-отговорих ѝ и тя само кимна. Майк донесе салатите на момчетата и виното. Грейсън се усмихна леко за кратко и погледна Майк.
-Майкъл, аз не съм поръчвал салата Цезар. Моля ако обичаш да ми донесеш салатата, която поръчах.-каза му Грейсън. Сериозно ли? Точно салата Цезар си поръча, сега защо го прави това? Нат го погледна лошо.
-Но вие си поръчахте салата Цезар.-каза притеснено Майк.
-Мне, поръчах си като неговата салата. Сега ако обичаш би ли ми донесал салата, която поръчах.- каза му Грейсън и Майк само кимна. Нат го изрита под масата и той я погледна странно.-Какво?
-Защо го направи сега това? Той ти донесе салатата, която поръча.-скара му се Нат.-Спри да се държиш като дете.
-Добре де, добре спирам.-каза Грейсън. Майк дойде и му донесе салатата. Грейсън му благодари и Майк отиде да донесе и нашите поръчки. Най-накрая умирам от глад. Започнахме да се храним. Никой не казваше нищо и се чуваше само дрънченето на приборите и гласовете на хората от другите маси.
Грейсън се прокашля леко и отпи от виното си. Погледна Нат и после мен. След това Зейн и пак мен. Чудеше се дали да заговори или да си мълчи. Е, явно реши да говори.
-Алисън, Зейн каква беше тази целувка? Да не би да има нещо между вас?-попита и повдигна вежди. По-добре да беше замълчал. Аз спрях да се храня и го погледнах.
-Това беше просто за снимките, Грейсън. Между мен и Зейн няма нищо и никога няма да има.-казах и Зейн ме погледна. Изглеждаше леко засегнат, но бързо го прикри.
-Да, беше само за снимките.-повтори той. Нат и Грейсън ни гледаха известно време. Аз започнах да си играя със спагетите и спрях да ям. Вече не ми се яде.
-Али, искаш ли тази вечер да спиш в нас? Ще продължим да празнуваме вкъщи само двете по женски.-предложи Нат и аз кимнах.
Приключихме с вечерята и Зейн повика Майк, за да ни донесе сметката. Майк дойде и ни остави сметката. Спорихме кой да плати. Исках аз да платя, защото все пак аз се снимах в списнието и заради това дойдохме. Накрая успях да ги убедя и платих аз. Качихме се в колата на Грейсън и той потегли към апартамента, за да си взема дрехи.
Взех си необходимите неща и Грейсън ни закара до домът на Нат. Ние слязохме от колата и Грейсън целуна Нат за довиждане.
-Алисън.-извика Зейн. Аз го погледнах и той се почеса зад врата.-Нищо.-каза и влезе отново в колата. Сбогувах се с Грейсън и тръгнах след Нат.
Влязохме вътре и майка ѝ ни посрещна. Изглеждаше доста мила жена. Беше с кафява коса и същия цвят очи. Тя се усмихна топло и прегърна Нати.
-Приятно ми е да се запознаем, аз съм Мишел.-каза мило и подаде ръка. Аз я поех и ѝ се усмихнах.
-На мен също ми е приятно госпожо. Аз съм Алисън.-представих се.
-Можеш да ме наричаш Мишел.-усмихна се тя и аз кимнах. С Нат се качихме в стаята ѝ и аз седнахме на леглото ѝ. Тя ми даде една хавлия и каза, че може да се изкъпя. Показа ми банята и аз влязох да се къпя.
След 15 минути бях готова и излязох от бянята. Облякох си пижамата и си вързах косата на рошаво кокче. Отидох при Нат и седнах до нея. Тя взе лаптопа си и го отвори.
-Искаш ли да си пуснем някакъв филм?-попита и аз кимнах.-Какво ти има? Всичко наред ли е?-попита тя.
-Да, защо си помисли, че има нещо?-казах аз.
-Ами, може би защото си някаква тъжна. Не се усмихваш, а трябва да си щастлива, защото ще те има в списание. Какво не е наред? Това че Зейн каза, че целувката е само заради снимките?-попита и аз издишах шумно.
-Да, не ми стана много приятно. Когато ме целуна, усетих пеперуди в стомаха си и се почувствах... някак си... специално и аз не знам как. Тогава усетих, че чувствата ми към него се увеличават с всеки изминал ден. Помислих си, че може би... не знам и той изпитва същото.-засмях се сухо.-Колко съм глупава.
-Стига не си глупава. Просто на Зейн му разбиха сърцето преди 2 години. Имаше едно момиче от гимназията. Той много я харесваше и един път най-накрая събра смелост да ѝ го признае, но тя му се изсмя в лицето. Оттогава той не вярва в любовта и използва момичетата само, за да спи с тях.-обясни ми Нат.
-Но той не трябва да се отказва от любовта просто така. Само защото някакво момиче го е отхвърлило не означава, че трябва да спира да се влюбва. Това е глупаво.-казах аз и Нат кимна.
-Така е, но той много я обичаше. Спокойно аз ще ти помогна да се съберете. Сигурна съм, че Зейн също изпитва нещо. Не ми се вярва просто така да те е целунал. И то каква целувка беше. След това очите му блестяха и имаше глупава усмивка. Не знам дали забеляза, но през цялото време те гледаше.-каза Нат и аз се засмях.
-Както и да е. Реши ли какво ще вземеш на Грейсън за рождения му ден?-реших да сменя темата.
-Не, все още.-отговори Нат.-Нищо не мога да измисля.
-Напоследък постоянно говори за Лас Вегас.-казах и тя ме погледна странно.
-Защо? Какво ще прави във Вегас?-попита Нат.
-Не знам. Защо не му вземеш билети за Вегас и не отидете заедно. Ще си изкарате страхотно като една влюбена двойка.-предложих и Нат се усмихна широко.
-Да, това е страхотна идея. Благодаря ти.
-Няма за какво.-казах и вдигнах рамене. Нат пусна някакъв филм и се загледахме в него.