Гледна точка на Зейн
Влязохме в университета и се запътихме към стаята, в която имаме лекция. Тъкмо щях да вляза и Нат ме дръпна за ръката. Грейсън и Алисън влязоха. Аз я погледнах объркано.
-Може ли да си сменим местата? Искам да седна до Грейсън днес.-каза Нат.-Ти може да седнеш при Алисън.-предложи и аз кимнах. Влязохме в стаята и Нат се запъти към Грейсън. Той ѝ се усмихна и тя го целуна по устата. Аз отидох при Алисън и тя ме погледна.
-Може ли?-попитах и посочих мястото до нея.-Нат искаше да седне до Грейсън, а аз нямам къде да седна, така че...-обясних ѝ и се почесах по врата.
-Да, разбира се.-каза Алисън и ми се усмихна. Аз кимнах и седнах. Лекторът влезе и започна да говори.
По едно време Джак подхвърли някакво листче на Алисън. Тя го погледна объркано и го разгърна. Видях какво пише. И честно ядосах се. Пишеше че иска да ѝ каже нещо важно след часовете. Знам какво иска да ѝ каже. Че е влюбен в нея мамка му. Алисън все още гледаше объркано и прибра лисчето в джоба си. Джак ѝ се усмихна. По-добре спри да се занимаваш с нея или няма да можеш да се усмихваш със зъби, идиот такъв.
Лекторът ни освободи и ние излязохме от стаята. Излязохме на двора и седнахме на пейките. Видях как Джак се приближаваше. Лепна една от тъпите си усмивки и застана до Алисън.
-Али, ще дойдеш ли за малко?-попита я той. Тя тъкмо щеше да му отговори, но аз я прекъснах.
-Съжалявам Джак, но Алисън трябва да помогне на Нат с едно нещо.-казах му, а тя ме погледна объркано. Да, излъгах, но няма да му позволя да я лъже.
-Не, не трябва.-отговори тя.
-Да, трябва, забрави ли?-опитах се да я разобедя.
-Знаеш ли какво, Али? Явно постоянно ще ме прекъсват, за това...-започна Джак.-Виж, от доста време изпитвам нещо към теб. Харесвам те и то не само като приятел, а като нещо повече. Влюбен съм в теб, Алисън.-каза ѝ Джак. Мамка му. Тя го гледаше доста изненадано и не знаеше какво да каже.
-Д-джак... аз не знам к-какво да кажа.-започна да заеква.-Съжалявам Джак, но аз не изпитвам същото.-обясни му тя. Усмивката слезе от лицето му. Ха нека ти. Аз извърнах глава и се усмихнах.
-Да не би да харесваш някой друг?-попита я разочаровано Джак.
-Аз... да.-каза тихо. Аз окорих очи и се задавих. Какво? Но кой? Тя не познава много момчета тук. Само мен, Грейсън, Джак и Кевин. Джони го изключвам, защото той не се брои. Не би тръгнала с Кевин, тогава кой?-Съжалявам.-каза още веднъж Алисън и тръгна нанякъде. Джак само ме погледна и тръгна. А аз стоях и се чудех, в кой по дяволите е влюбена Алисън?
Гледна точка на Алисън
Тръгнах нанякъде по коридорите в университета. Забелязах Нат да си говори с Грейсън до тоалетната и я дръпнах вътре. Грейсън ни изгледа странно. Заключих вратата и се облегнах на нея. Нат ме гледаше объркано.
-Какво има? Защо така изведнъж ме задърпа? И защо заключи вратата?-започна да задава въпроси Нат.
-Джак каза, че е влюбен в мен.-казах ѝ и тя ме погледна изненадано.
-Какво? Ти какво му каза?-попита отново.
-Че не изпитвам същото много ясно. Той ме попита дали съм влюбена в някой друг и аз му казах да. Зейн също беше при нас. Джак се натъжи и се чувствам виновно.-обясних ѝ.
-Защо се чувстваш така? Ти не го харесваш по този начин и нямаш никаква вина в това. А и Зейн е много по-хубав от Джак. Ти и Зейн сте един за друг.-каза Нат.
-Да, но той не изпитва същото.-казах тъжно.
-Ох, момиче...-извъртя очи Нат. Чу се шум от едната тоалетна и след малко Клоуи излезе от нея. УЖАС! Дали ни е чула? Сигурно ни е чула. Какво ще правя сега? Ами ако каже на Зейн? Започнах да се паникьосвам и Нат забеляза това. Клоуи просто си изми ръцете и мина покрай нас без да каже нищо. Отключи вратата и излезе.
-Дали ни е чула?-попитах притеснено.
-Едва ли. Каквато е куха, едва ли ще е чула нещо.-каза Нат.-Хайде да вървим в стаята. Скоро ще започне другата лекция.-каза Нат и аз кимнах. Излязохме от тоалетната и се запътихме към стаята.
През цялото време си мислех за случилото се. И дали Клоуи ни е чула? Не знам какво ще правя ако Зейн разбере. Нат ме потупа по рамото и аз я погледнах объркано. Бяхме седнали на една пейка в парка.
-Ехоо, земята до Алисън. Слушаш ли ме какво ти говоря?-попита и се засмя.
-Не, съжалявам. Бях се замислила.-казах ѝ.
-За какво си мислиш?-попита Грейсън.
-Ъм... мислех си да извикам мама за Коледа. Ако нямаш нищо простив де.-добре, че ме бива в това да замазвам положението.
-Разбира се, че нямам против. Даже напротив. Леля Кармен ми липсва, отдавна не съм я виждал.-каза Грейсън.
-И ти ѝ липсваш.-усмихнах се.
-Алисън?-погледна ме Зейн.-Когато Джак те попита дали си влюбена в някой, ти каза да. В кого?-попита Зейн. Мамка му. Започнах да мисля какво да му отговоря.
-Алисън вклюбена ли си?-попита Грейсън.
-Аз... ъм...-започнах да говоря, но не можех да измисля нищо. Всички ме гледаха в очакване.-Аз го излъгах. В никой не съм влюбена, та аз не познавам почти никой в Лос Анджелис.-отговорих нервно и се засмях.
-Мхм.-измрънка Зейн.
-Кой иска сладолед?-смени темата Нат. Благодаря ти. Всички кимнахме и станахме. Взехме си сладолед и се разходихме из парка. След като си изядохме сладоледите отидохме в къщата на Зейн. Той предложи да останем у тях тази вечер. Нат предложи да гледаме ледена епоха и всички се засмяхме. В момента бяхме на дивана в хола и гледахме "Ледена епоха" и ядяхме пуканки. Зейн от време на време ме замеряше с пуканки. Аз също де. Филмът свърши и всички отидохме да си легнем. Нат и Грейсън бяха в една стая, а аз бях в стаята до тях. Зейн беше отсреща.
Тъкмо бях заспала, когато усетих някой да влиза в стаята ми. Аз се изправих леко и погледнах сънено. Нат седна на леглото.
-Какво има?-попитах тихо.
-Имам идея.-каза и сложи дяволита усмивка. Аз я погледнах странно и тя се усмихна още повече.-Хайде да боядисаме косите на момчетата.-предложи Нат развълнувано. Аз поклатих глава и се засмях.
-Много си откачена.-казах ѝ и тя се усмихна.
-О, благодаря. А сега ставай да боядисаме косите на момчетата в розово. Ето, вземи това и отиди да боядисаш Зейн, а аз ще боядисам Грейсън.-каза и ми подаде някакъв спрей. Сериозно ли ще ги боядисаме в розово? Станах от леглото и влязох тихо в стаята на Зейн. Той спеше толкова сладко. Започнах да пръскам косата му и се молех да не се събуди. Мамка му, спи доста дълбоко. Напръсках косата му и излязох от стаята. Нат също излезе в този момент.
-Е, напръска ли го?-попита и аз кимнах.-Браво на теб.-каза и си дадохме пет.
-Имам въпрос. Защо точно розово?-попитах.
-Не знам.-повдигна рамене Нат и аз се засмях.-Ще бъде интересно утре сутрин.-казах и тя кимна. Влязохме в стаите си и аз заспах почти веднага.