Събудих се към 10 часа. Беше събота и можех да си поспя до по-късно. Разрових се в социалните мрежи и станах от леглото. Отидох в банята и си взех бърз душ, след което си измих зъбите. Облякох си спортни къси панталонки и широка тениска. Направих си рошаво кокче и се обадих на мама. Не сме се чували от две седмици.
-Хей мамо!-казах ѝ, след като вдигна.
-Здравей, миличка!-поздрави ме тя.-Не си се обаждала скоро. Забрави ме.-пошегува се мама и се засмяхме.
-Просто нямах време. Знаеш, университет.-обясних ѝ.
-Знам, скъпа. Аз също бях много заета. Повишиха меее.-изпищя мама, а аз се зарадвах.
-Много се радвам за теб, мамо. Заслужаваш го.
-Благодаря ти. Трябва да тръгвам, защото ще излизам със Стивън.
-Стивън? Съседа?-попитах.
-Да.-каза тихо и разбрах, че се усмихва.
-Мамо, да не би да имаш нещо със съседа?
-Не.-каза и замълча.-За сега.-засмях се.
-Добре, хайде оправяй се. Не карай Стивън да те чака.-казах ѝ.
-Ще ти се обадя, когато мога, миличка. Обичам те. Целувки.
-И аз те обичам.-казах и прекратих разговора. Станах от леглото и тръгнах да слизам надолу. Докато слизах чух Зейн и Грейсън да си говорят.
-Джак отново иска да занесем стоката. Кога ще ни остави намира?-каза Грейсън. Каква стока? За какво говорят?
-На кой трябва да я носим този път?-попита Зейн.
-Кевин. Отново.-отговори Грейсън. Какво?
Гледна точка на Зейн
С Грейсън бяхме седнали на дивана и обсъждахме случката с Кевин и Алисън. Защо толкова иска да се върне при Нат? Сигурен съм, че е намислил нещо. И че Джак му е казал колко са важни за нас. Но защо го правят всичко това. Да излизах с бившето гадже на Кевин, но те бяха скъсали. Не съм виновен, че тази веднага ми се лепна. Още от тогава не ме харесва особено. И откакто с Грейсън се сближихме намрази и него. Преди с Кевин бяхме близки. Може да се каже, че бяхме като братя. Той беше първият ми приятел в Лос Анджелис. Да имаме 2 години разлика, но и той се сприятеляваше трудно. После обаче започна да се забърква с тези неща и се деогираше. Джак му е нещо като дясна ръка. След като се появи Грейсън, се сближих с него и Кевин ревнуваше. Замина извън града за няколко месеца и Джак пое "бизнеса" му. Бяхме длъжници на Джак и за това се забъркахме в това. Отначало беше забавно, но после разбираш какво си причиняваш. С Грейсън се отказахме от това, но не и да вършим мръснста работа. Както виждате и до ден днешен се опитваме да се измъкнем. Телефонът на Грейсън ме изкара от тези мисли. Беше получил съобщение. Той изпуфтя и си хвърли телефона.
-Какво стана?-попитах го.
-Джак отново иска да занесем стоката. Кога ще ни остави намира?-каза той.
-На кой трябва да я носим този път?-попитах.
-Кевин. Отново. Честно след като Нати ни разказа това, искам да го убия.-каза Грейсън ядосано.
-Мда, това копеле ще си плати. Ако още веднъж посегне на Алисън или Нат, ще го пребия.-казах аз.
-Толкова ли не може да ни остави намира? Заради тъпото сдърпване между вас.
-Не съм виновен, че бившата му беше курва и спеше с всички. Тя сама дойде при мен, а и бяха скъсали.-обясних му.
-Той я обичаше. След това се превърна в тъпо копеле. Дали е обичал наистина Нат?-попита Грейсън.
-Не знам. Но я е излъгал. Още от самото начало се е занимавал с дрога. Нали му помагахме тогава?
-Защо се забъркахме в това?-попита отчаяно Грейсън.
-Бяхме млади и глупави. И не мислихме с главите си.-казах му.-Ако можех да върна времето, бих променил много неща.
-Като например да не се забъркваш с Кевин и Джак.
-И да не се влюбвам в момичета, които ме лъжат.-казах тъжно и станах от дивана.-Е, не бих променил едно.-погледна ме объркано Грейсън.-Това да се запозная с теб. Благодаря на Джак, че ни запозна.-казах, а той кимна.
-И аз така, братле.-стана Грейсън и ме потупа по рамото.-Искаш ли кафе?-попита и аз кимнах. Отидохме в кухнята и си направихме кафе.
Гледна точка на Алисън
Какво чух току що? Зейн и Грейсън са забъркани в схемите на Кевин. И Джак също участва? Аз вярвах на Джак. Както и на Грейсън и Зейн. Ето защо се мразят с Кевин. И Грейсън постоянно ме предупреждаваше за Джак. Нат дали знае? Докато преусмислях всичко това, Нат се появи.
-Какво правиш тук?-попита и се засмя.
-Нати, ти знаеш ли защо Грейсън и Зейн мразят Кевин?-попитах, а тя повдигна рамене.
-Разнасят им дрогата.-като казах това тя се стъписа.
-К-какво?-попита невярващо.
-Каквото чу. Току що ги чух да си говорят.
-И кога смятат да ни кажат?-попита Нат, а аз повдигнах рамене.-Е, нека да ги видим до къде ще стигнат с лъжите.-каза Нат и се усмихна. Аз я погледнах странно и тръгнах след нея. Влязохме в кухнята и седнахме на масата. Момчетата ни поздравиха.
-Как сте момчета?-попита ги Нат.
-Добре, вие?-отговори Грейсън.
-Доста добре.-каза Нат.-Хей, Алисън. Знаеш ли много мразя, когато някой крие нещо от мен?-каза Нат и се настани на стола като подпря глава на ръката си и погледна към Грейсън. Той избягваше погледа ѝ, а Зейн се напрегна.
-Мда, аз също. Особено ако някой близък човек го прави.-казах и я погледнах, а тя ми намигна.-Зейн.-извиках му и той кимна, но избягваше погледа ми.-Ти какво мислиш по въпроса?-попитах го и зачаках отговор. Той се почеса по врата и се прокашля.
-Ам...-търсеше отговор.
-Какво? Да не криете нещо от нас?-попита Нат. Ние стояхме и чакахме отговора им. С Нат се погледнахме и тя ми кимна.-Кога смятахте да ни кажете, че се занимавате с глупостите на Кевин?-попита Нат и двамата се задавиха и разшириха очите си.
-З-за какво говориш, скъпа?-засмя се нервно Грейсън.
-О, моля ти се, Грейсън. Алисън ви е чула като си говорите.-каза му Нат, а те се погледната.
-Сърдите ли се?-попита Зейн и гледаше към мен.
-Не, но ще трябва са обяснявате.-каза им Нат и те се настаниха на масата. Започнаха да обясняват.
-Като цяло не бяхме в много добър период от време и ни трябваха пари. Не се гордеем с това, но всеки с проблемите си.-завърши Грейсън разказаза.
-Мда, и двамата бяхме млади и глупави. И не мислехме какво правим.-каза Зейн.
-Как мислите да се измъкнете от това?-попитах и двамата вдигнаха рамене.
-Повече не искам да криеш нищо от мен.-заповяда Нат и посочи Грейсън.
-Обещавам.-каза той.
-Ти също.-погледнах към Зейн и той кимна.
-А сега кой иска палачинкии?-извика Нат. Харесва ми, че каквото и да се случва тя е позитивна. Всички се засмяхме и забравихме за проблемите си за момент.